Задължителна медиация

zadulgitelna-mediatsia

От 01.07.24 г. медиацията става задължителна по множество дела. Това означава, че съдът задължава страните да участват в първа среща в процедура по медиация, но не ги задължава да се споразумеят. Разбира се, целта на срещата винаги е постигането на споразумение и прекратяване на делото на това основание, за да се намали натовареността на инстанциите. Задължителна става медиацията, когато е предявен иск или до съда са отправени искания:

1. За разпределяне ползването на съсобствена вещ: Районният съд, по искане на който и да е от съсобствениците, може да бъде сезиран да реши въпроса и да вземе необходимите мерки, включително да назначи управител на общата вещ. Делото обикновено се води между близки роднини.
2. За парични вземания, произтичащи от съсобственост:
2.1. Съгласно Закона за собствеността всеки съсобственик участва в ползите и тежестите на общата вещ съразмерно с частта си. Понякога между съсобствениците възникват конфликти в тази връзка и те отнасят спора да съда. Страни по такива дела обикновено са роднини.
2.2. Когато общата вещ се използва лично само от някои от съсобствениците, те дължат
обезщетение на останалите за ползата, от която са лишени, от деня на писменото
поискване. И в тази връзка възникват спорове между роднини, които се отнасят до съда.
3. За делба на обща вещ или делба на наследство – в производството по извършване на делбата: Съдебната делба е особено исково производство, което протича в две фази, всяка приключваща с решение, което може да се обжалва – производство по допускане и производство по извършване на делбата. Съсобствеността се прекратява с влизането в сила на решението по втората фаза от делбеното производство. В първата фаза се установява кои са общите вещи, обект на делбата; кои са съсобствениците; какви са техните дялове. Във втората фаза се извършва делбата и се съставя разделителен протокол, а ако вещта е неподеляема, се изнася на публична продан, в която съделителите могат да участват или да изкупят имота. Страни по такива дела отново са роднини, които са с особена процесуална роля – и ищци, и ответници едновременно. Казусът може да бъде усложнен, ако някои от общите наследствени имоти са съсобствени с трети лица – тогава първо трябва да се извърши делба с третите лица.
4. По Закона за управление на етажната собственост:
4.1. Относно изпълнение на задължения на собствениците, ползвателите или обитателите на самостоятелни обекти в сграда в режим на етажна собственост: 1. Да не пречат на други собственици, ползватели и обитатели да използват общите части на сградата; 2. Да не причиняват вреди на общи части; 3. Да не завземат общи части; 4. Да не извършват в своя самостоятелен обект дейности, които създават безпокойство за другите, по-голямо от обичайното; 5. Да не извършват дейности, с които да изменят помещения или пространства, предназначени за общо ползване, както и да не нарушават архитектурния вид, , устойчивостта и пожарната безопасност на сградата; 6. Да не създават безпокойство на непосредствените си съседи при отглеждането на животни; 7. Да не накърняват добрите нрави; 8. Да изпълняват решенията на органите на управление на етажната собственост; 9. Да заплащат разходите за ремонт на сградата, съразмерно с притежаваните идеални части, както и разходите по управлението; 10. Да спазват санитарните и хигиенните норми; 11. Да обезщетяват вредите, причинени на други обекти в сградата, когато те са резултат от отстраняване на повреди в своя самостоятелен обект и други;
4.2. За възстановяване на направени от отделен собственик разходи за ремонт на общи части на сградата: Ако разходите, извършени от собственик, не бъдат възстановени, той има право да предяви иск срещу останалите собственици на самостоятелни обекти в сграда в режим на етажна собственост;
4.3. За отмяна на незаконосъобразно решение на Общото събрание или на незаконосъобразен акт на Управителя на Етажната собственост;
5. По Търговския закон:
5.1. За изплащане на стойността на дружествен дял при прекратяване на участие в дружество с ограничена отговорност: Имуществените последици се уреждат въз основа на счетоводен баланс към края на месеца, през който е настъпило прекратяването.
5.2. За отговорност на управител или контрольор на дружество с ограничена отговорност за причинени на дружеството вреди;
5.3. При нарушаване на забраната за извършване на конкурентна дейност без съгласие на дружеството с ограничена отговорност и дължимото обезщетение за вреди.

От 01.07.24 г. съдът може да задължи страните да участват в процедура по медиация и по следните  дела: 1. Развод поради дълбоко и непоправимо разстройство на брака; 2. Когато родителите не живеят заедно и спорят относно упражняването на родителските права, местоживеенето на детето, личните отношения с детето и издръжката му – имат се предвид двойки, несключили брак, но имащи общо дете или деца; 3. Изменение на мерките, свързани с упражняването на родителските права, местоживеенето на детето, личните отношения с детето и издръжката му; 4. Един особен иск – при разногласие между родителите по повод упражняването на родителските права по време на брака или при фактическо съпружеско съжителство; 5. По иск на бабата и дядото да Районния съд по настоящия адрес на детето за определяне на мерки за лични отношения с него; 6. По иск за издръжка; 7. За парично или непарично вземане, произтичащо от договор, едностранна сделка, непозволено увреждане, неоснователно обогатяване или водене на чужда работа без пълномощие с цена на иска до 25 000 лева – дела, родово подсъдни на Районните съдилища като първа инстанция; 8. Съществуване, прекратяване, унищожаване или разваляне на договор или на едностранна сделка или за сключване на окончателен договор с цена на иска до 25 000 лева – дела, родово подсъдни на Районните съдилища като първа инстанция; 9. По спорове за собственост и други вещни права върху имот или за нарушено владение; 10. По Кодекса на труда – спорове за възнаграждения или обезщетения, произтичащи от трудови правоотношения, както и за признаване на уволнението за незаконно и неговата отмяна и за възстановяване на предишната работа; 11. По Търговския закон: 11.1. По иск на член на търговско дружество пред Окръжния съд по седалището на дружеството като родово компетентен  за защита на правото си на членство или на други членствени права, когато същите са нарушени от органи на дружеството; 11.2. По иск на съдружник или акционер пред Окръжния съд по седалището на дружеството като родово компетентен за отмяна на решение на Общото събрание, когато то противоречи на повелителни разпоредби на Закона или на Учредителния договор, съответно на Устава на дружеството; 12. По Закона за кооперациите – По иск на член на кооперацията, на Контролния съвет и др.  за отмяна на решения и действия на органи на кооперацията, които противоречат на Закона или на Устава; 13. Спорове за защита на права на интелектуална собственост.

Ако по делото са представени убедителни доказателства за извършено насилие над страна по делото от насрещната страна, за наличието на риск за живота или здравето на детето или за неговия най-добър интерес, СЪДЪТ НЕ ЗАДЪЛЖАВА СТРАНИТЕ ДА УЧАСТВАТ В ПРОЦЕДУРА ПО МЕДИАЦИЯ.

Когато в процедура по медиация е постигнато споразумение, съдът одобрява спогодбата, ако тя не противоречи на Закона и добрите нрави и делото се прекратява. Част от внесената държавна такса се връща на ищеца, НО съгласно  Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения, издадена от Висшия адвокатски съвет , КОГАТО СЕ ПОСТИГНЕ ДОБРОВОЛНО УРЕЖДАНЕ НА СПОРА ИЛИ ДЕЛОТО ПРИКЛЮЧИ СЪС СПОГОДБА, ПОМИРЕНИЕ ИЛИ СПОРАЗУМЕНИЕ, ВНЕСЕНОТО АДВОКАТСКО ВЪЗНАГРАЖДЕНИЕ НЕ СЕ ВРЪЩА, а когато плащането на възнаграждението е разсрочено на няколко вноски, клиентът дължи заплащане на пълния размер на възнаграждението, което е уговорено.

След всичко изложено стигаме до единствения логичен извод – МЕДИАЦИЯТА ТРЯБВА ДА БЪДЕ  ПЪРВА.

Call Now Button