МЕДИАЦИЯ – ОСНОВНИ ПОЛОЖЕНИЯ СЪГЛАСНО ЗАКОНА ЗА МЕДИАЦИЯ
СЪЩНОСТ
Медиацията е алтернативен способ за уреждане на правни и неправни спорове. Тя е доброволна и поверителна процедура за извънсъдебно разрешаване на спорове, при която трето лице – медиатор, подпомага спорещите страни да постигнат СПОРАЗУМЕНИЕ.
ПРИНЦИПИ
Принципите на медиацията са доброволност, равнопоставеност, неутралност, безпристрастност и поверителност. Страните участват в процедурата по своя воля и могат по всяко време да се оттеглят. Те имат равни възможности за участие. Медиаторът не проявява пристрастие и не налага решение по спора. Разискванията във връзка със спора са поверителни. Участниците в процедурата по медиация са длъжни да пазят в тайна всички обстоятелства, факти и документи, които са им станали известни в хода на процедурата.
МЕДИАТОРЪТ приема да води процедурата само ако може да гарантира своята независимост, безпристрастност и неутралност.
ЗАДЪЛЖЕНИЯ И ОТГОВОРНОСТ НА МЕДИАТОРА
МЕДИАТОРЪТ не може да дава правни съвети; по време на процедурата е длъжен да се съобразява с мнението на всяка от страните по спора и се оттегля от процедурата при възникване на обстоятелства, пораждащи съмнение в неговата независимост, безпристрастност и неутралност; не може да предава на другите участници в процедурата информация, която се отнася само до една от страните по спора, без нейното съгласие; не отговаря, ако страните не постигнат споразумение; не отговаря за неизпълнение на споразумението.
ПРОЦЕДУРА
Процедурата по медиация започва по инициатива на страните по спора. Предложение за разрешаване на спора чрез медиация може да направи и съдът или друг компетентен орган, пред който спорът е отнесен за решаване. Съгласието на страните възможен бъдещ спор между тях да бъде разрешен чрез медиация може да бъде уговорено и като клауза от договор. Давност не тече, докато трае процедурата по медиация.
Страните по спора участват в процедурата лично или чрез представител с изрично писмено пълномощно. В процедурата могат да участват и адвокати, както и други специалисти.
Преди процедурата медиаторът и страните подписват споразумение за медиация.
Медиаторът подписва декларации за безпристрастност и ги предоставя на страните по спора.
В хода на процедурата се изяснява същността на спора, уточняват се взаимно приемливи варианти на решения и се очертава възможната рамка на споразумение. При осъществяване на посочените действия медиаторът може да насрочва отделни срещи с всяка от страните при зачитане на равните им права за участие в процедурата.
СПОРАЗУМЕНИЕ
Формата на споразумението между страните, постигнато в процедура по медиация, се определя от страните – устна, писмена или с нотариална заверка на подписите.
Споразумение по правен спор, постигнато в процедура по медиация, има силата на съдебна спогодба и подлежи на одобрение от компетентния съд.
ГЛАВА 4 ОТ НАРЕДБА 2 ОТ 15.03.2007 Г. – ПРОЦЕДУРНИ И ЕТИЧНИ ПРАВИЛА ЗА ПОВЕДЕНИЕ НА МЕДИАТОРА
Чл.21, ал.1 – За започване на процедура по медиация се подава предложение от едната или от двете страни по спора до медиатора, което съдържа:
- имената на страните;
- адрес, телефон, факс;
- кратко описание на спора.
Ал.2 – Когато медиаторите са сдружени по смисъла на чл.4, изр.2 от Закона за медиацията, предложението се подава до сдружението.
Чл.22, ал.1 – Медиацията протича в рамките на една или повече срещи.
Ал.2 – Срещите се насрочват след съгласуване с всяка от страните в удобно за тях време.
Чл.23 – Медиаторът информира страните за същността на медиацията и за нейните последици в началото на първата среща.
Чл.24 – Медиаторът изисква от страните да изразят писмено или устно своето съгласие за участие, след като се убеди, че те са разбрали същността и последиците на медиацията.
Чл.25 – Медиаторът създава благоприятна обстановка за свободно общуване на страните по спора с цел те да подобрят отношенията си и да постигнат споразумение.
Чл.26 – Медиаторът осигурява условия споразумението между страните да се постигне по взаимно съгласие и с разбиране на договореностите в него.
Чл.27 – Медиаторът не може да дава правни съвети, а само подпомага страните да постигнат взаимно приемливо споразумение.
Чл.28 – Медиаторът уважава мнението на всяка от страните по спора и изисква уважение от тях.
Чл.29 – Медиаторът има право да прекрати медиацията, ако собствената му преценка и етика го навеждат на мисълта, че медиацията не протича по законен или етичен начин.
Чл.30 – Медиаторът приема да посредничи между страните по спора, при условие че може да запази своята безпристрастност. По време на процедурата той не следва да проявява предразсъдъци и пристрастия, основани на личните качества на страните, тяхното минало или представянето им в процедурата по медиация.
Чл.31 – При представянето си на страните медиаторът разкрива обстоятелствата, които могат да доведат до конфликт на интереси.
Чл.32 – Медиаторът пази тайна за обстоятелствата, фактите и документите, които са му станали известни в хода на процедурата по медиация.
Чл.33 – При прекратяване на функциите си медиаторът не е освободен от задължението си да пази тайна, свързана с дейността му като медиатор.
Чл.34, ал.1 – Медиаторът започва процедурата по медиация, след като страните приемат условията за заплащане на труда му.
Ал.2 – Медиаторът не може да определя под условие размера на възнаграждението си или да го обвързва с изхода от решаването на спора.
Чл.35 – Медиаторът популяризира дейността си по начин и със средства, които дават вярна представа за медиацията.