Съдебното исково производство е състезателно производство. Наричаме го “съдебно състезание”. Състезават се страните чрез техните процесуални представители. Какво ще бъде съдържанието на крайния съдебен акт зависи от процесуалните действия на адвокати, от показания на свидетели, от заключения на вещи лица. Съдията констатира в съдебното решение резултата от съдебното състезание, а не проявява творчество. За резултата от съдебното състезание трудно могат да се правят прогнози с малко изключения. Такива прогнози приличат на спортни залози – някои играчи имат по-големи първоначални шансове за успех, но са възможни големи изненади.
В съдебното исково производство има строги правила и преклузивни срокове, които ако не бъдат спазени от процесуалния представител на страната по някаква причина /небрежност, невежество и т.н./, последната дори с първоначални големи шансове, може да загуби делото.
Свидетелите понякога са непредсказуеми – могат да се притеснят от обстановката в съдебната зала и да бъдат повече от лаконични, когато от тях се очаква да разказват и доказват много; възможни са и други непредвидени развръзки – например да докажат основателността на възраженията на насрещната страна, когато страната, посочила свидетеля, очаква обратното.
Ако някоя страна е недоволна от обявения резултат, обикновено обжалва с оплаквания за порочност на крайния съдебен акт /най-често решението се обжалва като неправилно/. Понякога оплакванията са неоснователни и въззивният съд потвърждава първоинстанционното съдебно решение. Да се обжалва съдебно решение е по-сложно от изготвянето на искова молба до съда, съответно – отговор по нея. Обжалването на въззивно съдебно решение пред ВКС е по сложно от обжалването на първоинстанционно съдебно решение. Както първоинстанционното, така и въззивното решение е зависимо от процесуалните действия на адвокатите, защото служебното начало в гражданския процес е ограничено. В действията си въззивните съдии са зависими от съдържанието на въззивната жалба. Ако адвокатът направи грешка поради незнание или небрежност, същата се отразява на правната сфера на клиента му, който плаща цената.
Всяко поставяне на решение в зависимост от други хора означава несигурност. Колкото повече са хората, от които зависи решението, толкова повече несигурност има.
Процесуалният представител на ищеца с предявяването на исковата молба до съда е чул само едната гледна точка – на клиента си, относно спорното право, а понякога насрещната страна по делото, която бива конституирана като ответник, се оказва със стабилни възражения и дори с насрещни претенции в голям размер. Това може да обърка защитата, което също означава несигурност.
Съдебното решение е напълно неконтролируемо от заинтересованите страни. Съдържанието му зависи от трети лица.
За разлика от съдебното исково производство, решението по спора в медиация се контролира от страните. Това означава предвидимост, липса на изненади и сигурност.