Прекратяването на брака с развод става само по съдебен ред, необходимо е съдебно решение. Делото за развод може да протече по два начина:
- По исков ред – то е по-продължително, по-скъпо и стресиращо.
- По взаимно съгласие, чрез обща молба и споразумение относно няколко задължителни въпроси – то е по-бързо и по-евтино.
Целта на съпрузите, участващи в процедура по семейна медиация, е постигане на съгласие по всички задължителни елементи на споразумението по чл.51 от СК – необходима предпоставка, за да се допусне развод по интелигентен и щадящ личността на родители и деца начин. Възможно е такива двойки да се споразумеят и по други незадължителни въпроси, свързани с бъдещето им на бивши съпрузи – например делба на общото имущество, особено когато някой претендира за по-голям дял. Последното е желателно, защото алтернативата е ново дело веднага след допуснатия развод, а това означава емоционално и финансово изтощение, както и изостряне на отношенията. Последното се отразява и на отношения деца – родители.
Процедура по семейна медиация е възможна и желателна преди образуване на делото: Съпрузите постигат съгласие по всички задължителни въпроси, а възможно и незадължителни такива, и едва след това представят в съда общата си молба заедно със споразумението за утвърждаване. По дела за развод по взаимно съгласие адвокатските възнаграждения са по-ниски.
Възможен е и друг вариант: Някой от съпрузите предявява иск за развод поради дълбоко и непоправимо разстройство на брака, като посочва факти и обстоятелства от семейния живот, доказващи основанието за допускане на развод по този нелек ред; другият съпруг може да предяви насрещен иск и да посочи други неприятни факти от семейния живот, след което враждата между съпрузите става още по-остра; в първото по делото заседание съдията ги упътва към медиация, чрез която съпрузите могат да постигнат споразумение и при успешна медиация делото преминава към развод по взаимно съгласие; или на по-късен етап от съдебното производство съпрузите се изморяват психически, изтощават и децата си емоционално и едва тогава решават да се обърнат към медиатор за съдействие.
Споразумението на съпрузите, постигнато в процедура по медиация, трябва да отговаря на определени изисквания, за да бъде то утвърдено от съда като законосъобразно. Задължително е постигане на съгласие по следните въпроси: местоживеенето на детето, упражняването на родителските права, личните отношения на детето с другия родител, издръжката на детето, издръжката между съпрузите, ползването на семейното жилище и фамилното име.
Клаузите на споразумението трябва да са ясно и недвусмислено формулирани за нуждите на правната сигурност. Не се допускат условности в която и да било клауза. Съдът утвърждава споразумението на съпрузите, след като се увери, че съгласието им е сериозно и непоколебимо и след като провери дали са защитени интересите на детето – за нуждите на проверката съдът може да поиска становище и от дирекция Социално подпомагане. При пълно и ясно споразумение съдът постановява решение, с което допуска развода на основание сериозното и непоколебимо съгласие на съпрузите, и утвърждава споразумението, уреждащо бъдещите им отношения.
Когато от брака няма общи деца, постигането на споразумение между съпрузите в медиация е значително по-лесно и бързо. Допускането на развод по взаимно съгласие в този случай и утвърждаването на споразумението от съда е значително по-облекчено.
По повод личните отношения на детето с единия родител не се допускат уговорки от типа на “СЛЕД ДОГОВАРЯНЕ”, “КОГАТО Й/МУ Е УДОБНО”. Най-популярната уговорка по този въпрос е, детето да се вижда с родителя си всяка първа и трета събота и неделя от месеца с или без преспиване в зависимост от възрастта на детето. Първата, съответно третата седмица от месеца започва да тече и да се брои от първия, съответно третия понеделник на месеца.
Съпрузите постигат съгласие и по въпроса, с кого детето ще прекарва ваканциите, Коледа, Нова година, Великден и рождения си ден. Може да се уговори и режим на лични отношения с бабата и дядото по линия на родителя, неупражняващ родителските права.
При уговаряне на издръжка за детето трябва да се вземе предвид императивната норма на чл.142, ал.1 от СК, според която минималната издръжка на едно дете е равна на една четвърт от размера на минималната работна заплата. В споразумението трябва да се запише конкретен ден от месеца, на който издръжката се дължи, както и да се посочи банкова сметка за превод. Могат да се уговорят и допълнителни суми, дължими от родителя, неупражняващ родителските права, за екскурзии, спорт, изкуство и други, разходвани за развитието на детето.
В процедура по семейна медиация обикновено съпрузите се съгласяват издръжка между тях да не се дължи след развода.
Относно фамилното име след развода съгласие се постига най-лесно. Става въпрос за случаите, в които при сключване на брак единият от двамата съпрузи е приел или добавил към своето фамилното име на съпруга си или името на съпруга, с което той е известен в обществото.
Тоест в процедура по медиация разделящите се двойки могат да постигнат взаимно изгодно решение по всички задължителни и съпътстващи развода въпроси и да прекратят брака си интелигентно чрез споразумение, както и да уредят спокойното бъдеще на общото си дете.
Процедурата е поверителна и се провежда в дискретна обстановка. В нея не се търси виновен и не се обявява никого за виновен. Намират се общи интереси и справедливо решение с фокус върху детето.