В тази статия ще направя съпоставка между позиционни преговори и медиация.
Понякога процедурата по медиация започва като позиционни преговори. Целта на медиатора е да излезе от тази “нездрава” ситуация, за да може медиацията да изпълни функцията си.
При позиционните преговори, подобно на съдебното исково производство, участниците са противници. Този вид преговори са сигурен начин да се разрушат взаимоотношения. Завинаги “се затваря врата и се затваря с трясък”. Целта и на двете страни е победа, но винаги има губещ. Губещи могат да бъдат и двете страни. Нито една от тях не желае да слуша за чужди права и интереси. Използвани похвати са манипулация и натиск. Принципът е “ИЛИ ВСИЧКО, ИЛИ НИЩО”, но и двете страни се надяват на всичко. Характерно за позиционните преговори е, че и двете страни демонстрират сигурност в силата си. Увереността и хладнокръвието са важно условие за успех. Участниците са с напористо поведение, за да могат да принудят противника си да се съгласи на неизгодно за него споразумение. Резултатът от позиционните преговори е неравностойно и компромисно споразумение, или съдебно исково производство. Неравностойното и компромисно споразумение рядко се изпълнява доброволно, което означава, че отново може да се стигне до съд и до още загубено време и финансови ресурси.
Медиацията е процедура на подпомагани преговори, която цели да се намерят общи интереси на спорещите или общи критерии за справедливо решение на спора и да се постигне взаимноизгодно споразумение. Медиацията запазва отношения. В нея няма губещи. Медиаторът “отваря врата, през която страните сами минават”. В медиация се отчита уникалността на всеки човек с неговите уникални потребности и приоритети. Ако сесията по медиация започне като окопаване в противоположни позиции и аргументи, първата работа на медиатора е да промени това нездраво състояние на преговорите и да провокира нагласата на страните към сътрудничество и партньорство в решаването на общ проблем. Принципът е, че “СПРАВЕДЛИВОТО СПОРАЗУМЕНИЕ Е ИЗБОР, ЗА КОЙТО ТРЯБВА ДА СЕ ПОЛОЖАТ СЪВМЕСТНИ УСИЛИЯ”. За разлика от позиционните преговори, в медиация всяка манипулация и натиск са непозволени средства. Когато последните се използват, говорим за недобросъвестно участие на страната, която го прави. Тези непозволени средства ще бъдат разпознати от медиатора. Той има право да прекрати медиацията, ако собствената му преценка и етика му показват, че медиацията не протича етично. Важно условие в медиацията е говорене на истината, като поверителният й характер осигурява спокойствието на участниците, че всички факти, обстоятелства и документи, станали им известни по време на процедурата, ще бъдат пазени в тайна. Резултатът от медиацията е взаимноизгодно споразумение – нито една от страните не е притисната да прави компромис, а взема решението си с ясното съзнание, че то е благоприятно за нея и съобразено с интересите й. Споразумението, постигнато в медиация, се изпълнява доброволно.