В тази статия обяснявам как без специални техники можете да стигнете до разумно и взаимноизгодно решение по спор, в който сте страна, самостоятелно и без посредник. Това, което трябва да имате предвид, е следното:
- Отговорете си честно на следните два въпроса: Имате ли склонност да обвинявате винаги другите за собствените си неуспехи – държавата, правителството, работодателя и т.н.? Лоши ли са според Вас хората, които имат или могат да си позволят нещо, което Вие нямате или не можете да си позволите? Ако отговорът на който и да е от тези два въпроса е ДА, следващият текст не е за Вас.
- Добре е да осъзнавате, че сте несъвършен човек, който може и да не е прав. Но имате право на лично достойнство и чест, с което всеки е длъжен да се съобразява. Имате и силни, и слаби страни – дано да ги знаете. Имате и потребности, които трябва да бъдат удовлетворени, за да сте доволен от изхода на спора.
- С двуалтернативно мислене от типа на: или по моя начин, или по чуждия начин, един печели – друг губи, аз и врагът, аз и противникът и т.н. спор не се решава.
- Добротата няма нищо общо с правенето на компромиси. Компромисът е съучастие на нахалството. Правейки компромис, предавате себе си и хората след Вас, от които другата страна вероятно ще очаква същото.
- Лъжите и манипулациите винаги са от страх и от нечия неувереност в собствените умения и качества. Ако на манипулации някой реагира с мълчание, това може да показва интелект, а не доверие. Манипулациите действат само при хора с ниска себеоценка, а при хора със здраво его постигат обратния ефект. Здраво его не означава егоизъм. Едни от най-вредните и най-разпознаваеми манипулации са, когато някой обвинява някого в нещо лошо, което не е извършил, за да провокира угризения, водещи до отстъпки, и когато някой целенасочено предизвиква чувство на съжаление в другия, за да се съгласи последният на отстъпки.
- Обезценяването на другия означава дълбока вътрешна несигурност.
- Има спорове, по които и двете страни са прави.
- Ако не сте чул гледната точка на другия, не можете да сте сигурен, че сте прав.
- Приемате, че другият е човешко същество като Вас, а не просто насрещна страна по спор, в който и Вие участвате. И другият чувства и мисли. И другият има право на лично достойнство и чест, както и на гледна точка. И другият има потребности. И другият има и силни, и слаби страни и не е изключено да има ценни качества, знания и умения, които Вие нямате.
- Сходното привлича сходно и сходните не спорят със сходни, тоест другият със сигурност е различен от Вас. Но в това има плюс, особено ако другият е противоположен. Само противоположното може да балансира противоположното. Противоположностите се допълват и заедно могат много повече, отколкото поотделно, ако се обединят и започнат да мислят в една посока – в случая да целят постигане на взаимноизгодно решение.
- Стремежът е към реализъм, а не към позитивно мислене. Реализъм означава баланс и златна среда, а позититивното мислене е крайност и реклама на “затворените очи” за част от реалността.
- Синхронизирате се със стила и темпото на говорене на другия, ако искате да увеличите шансовете си за успех.
- Без лъжи – поведението определя резултата. Какъв може да бъде резултатът, ако се говорят лъжи – положителен или не? Гледайте на хората като на огледало – получавате това, което изпращате.
- Ако искате да повлияете на резултата, трябва да дадете – време, внимание …
- Нужно е първоначално да удовлетворите потребност на другия. Всеки има нужда от емпатия и изслушване с разбиране. Тази потребност се удовлетворява най-лесно, но в наши дни много хора я пропускат. Парадоксът е, че най-лесното се дава най-малко. “Културата”на неизслушване е широко разпространена. /Някои родители възпитават децата си на неизслушване чрез собствения си пример – когато детето иска нещо, го прекъсват с настояване да спре да “хленчи”. Когато детето порасне, повтаря модела в отношенията си с другите хора. Така пречи и на себе си, и на другите./
Ако искате да вдигнете оценката си в очите на другия и той да гледа на Вас като на човешко същество, способно на диалог, трябва да го изслушате емпатично. Гледайте на изслушването като на възможност да научите нещо, а не като на задача – така ще Ви е по-лесно, ако не сте свикнал да слушате без прекъсване. Започвате със следното: “Искам да Ви разбера. Разкажете ми повече.” Стараете се да предразположите другия – казвате го любезно. Когато другият започне да говори, действително се опитвате да го разберете и го показвате. Трябва да сте искрени. Не казвате “Разбирам”, ако не сте разбрал. Не проявявате съчувствие – другият има нужда от емпатия, а не от съжаление. Можете да задавате уточняващи въпроси или да поискате да Ви повтори нещо, но само с цел да разберете другия – без провокации и подвеждане. Не давате оценки, не давате мнение. Каквото и да чуете, трябва да проявите търпение – да не се противопоставяте и да не възразявате. Всяко противопоставяне увеличава дистанцията между Вас и намалява шансовете за успешно и интелигентно решение на спора. Липсата на възражение не означава съгласие – правите това, за да удовлетворите чужда потребност от емпатично изслушване. Ако искате от някого да Ви чуе и разбере, трябва да скъсите дистанцията между Вас и да дадете това, което очаквате. Емпатията е заразна точно толкова, колкото е и гневът. Давате време за говорене. Докато слушате, търсите общото между Вашата и неговата/нейната гледна точка. Стараете се да не се фокусирате върху разликите. Когато сте сигурен, че другият е приключил, правите пауза от няколко секунди и ако сте открил нещо общо, го казвате. Ако осъзнаете, че не сте прав за нещо, се извинявате. Избягвате клишета.
- Ако действително сте слушал емпатично другия, приемайки го за човек като Вас, след цялото изслушване Вие ще си промените първоначалната гледна точка, но по-хубавата новина е, че и другият ще си промени мнението за Вас, само защото сте направил нещо за него, което малко хора в наши дни правят – ще Ви уважава и ще гледа на Вас като на ЛИЧНОСТ, а не като на другата страна и ще е готов на сътрудничество в търсене на удовлетворяващо и за двамата решение.
- Вече можете да зададете следния въпрос: “Какво по-добро решение можем да измислим ЗАЕДНО?” На този етап и двамата предлагате варианти за решение, чиито плюсове и минуси обсъждате заедно. Ако някой предложи Трета алтернатива, усещането е като за голямо откритие и ще се радвате. Т.к. сте удовлетворил чужда потребност – от емпатично изслушване, и сте дали шанс и на себе си, на този етап Вие работите в сътрудничество.
- Ако искате да акцентирате на дума или израз и да им предадете по-голямо значение от всички останали думи, казвате съответната дума/израз по-тихо.
Заб.
- Доказано е, че от два до четири процента /има разлика в обявени научни данни/ от хората могат да се привързват, но не са способни на емпатия. При комуникация с такъв тип хора този метод не действа.
- Много спорове се задълбочават и не се решават интелигентно, само защото някой някого е отказал за изслуша или някой се е притеснявал да говори. Могат да се задълбочат и защото начинът ни на възприемане на информация е различен. Повечето грамотни хора, особено жени, са визуални – това означава, че най-лесно възприемат информация чрез четене, а не чрез слушане. Затова трябва да се убедите, че и Вие, и другият сте чули и възприели всичко правилно. Убеждавате се чрез обобщаване на чутото – повторение и търпение.