Съществуват различни класификации на основните човешки потребности, но класификацията, дадена от клиничния психолог и медиатор д-р Маршал Розенберг е най-подробна. Представям я по-долу:
***АВТОНОМНОСТ /ЛИЧНА СВОБОДА/! – Тази основна човешка потребност д-р Маршал Розенберг поставя на първо място в класификацията си, като поставя удивителен знак след думите по начина, по който съм го отразила.
АВТОНОМНОСТТА /ЛИЧНАТА СВОБОДА/ включва:
– СВОБОДА ДА ИЗБИРАМЕ своите мечти, цели и ценности
– СВОБОДА ДА ИЗБИРАМЕ начина за осъществяване на нашите мечти, цели и ценности
*** ПРАЗНУВАНЕ
– ПРАЗНУВАНЕ НА ЖИВОТА И НА СБЪДНАТИТЕ МЕЧТИ
– ПРАЗНУВАНЕ НА ЗАГУБИТЕ – на близки, на мечти и т.н. /скърбене/
***ЦЯЛОСТНОСТ
– АВТЕНТИЧНОСТ
– ЗНАЧИМОСТ
– СМИСЪЛ
– ТВОРЧЕСТВО
***ВЗАИМОСВЪРЗАНОСТ
- БЛИЗОСТ
- ДОВЕРИЕ
- ЕМОЦИОНАЛНА СИГУРНОСТ
- ПРИЕМАНЕ
- ЕМПАТИЯ
- ЛЮБОВ
- ОБЩНОСТ
- ОДОБРЕНИЕ
- ПРИЗНАТЕЛНОСТ
- ПРИНОС КЪМ ОБОГАТЯВАНЕТО НА ЖИВОТА
- РАЗБИРАНЕ
- СПОКОЙСТВИЕ
- ТОПЛИНА
- УВАЖЕНИЕ
- ЧЕСТНОСТ
- ЯСНОТА
***ДУХОВНО СВЪРЗВАНЕ
- ВДЪХНОВЕНИЕ
- КРАСОТА
- МИР
- ПОРЯДЪК
- ХАРМОНИЯ
***ФИЗИЧЕСКИ ПОТРЕБНОСТИ
- ВОДА
- ВЪЗДУХ
- ДВИЖЕНИЕ
- ДОКОСВАНЕ
- ЗАЩИТА ОТ ЖИВОТОЗАСТРАШАВАЩИ ЖИВОТА ФОРМИ
- ПОДСЛОН
- ПОЧИВКА
- СЕКСУАЛНО ИЗРАЗЯВАНЕ
- ХРАНА
***ИГРА
- ЗАБАВЛЕНИЕ
- СМЯХ
- РАДОСТ
Не всеки човек има всички тези потребности.
Нужда от лична свобода имат всички хора. Когато някой на някого се опитва да ограничи личната свобода, винаги среща естественото противодействие на другия. Това се отнася и за отношения родители – деца и намира външен израз в правенето “напук”.
Нужда от любов, приемане, емпатия, разбиране, спокойствие, уважение, мир, радост и други имат всички хора.
Парите не са нужда, те са СРЕДСТВО за удовлетворяване на потребности.
Най-голямата нужда на всяко дете при израстването му е нуждата от БЕЗУСЛОВНА ЛЮБОВ. Съществува мнение, че само майката може да даде безусловна любов, но аз не го споделям. Има майки, ясно показващи, че не са способни дори на емпатия. Има и емпатични и уравновесени бащи, способни да обичат детето си безусловно.
Според мен удовлетворяването на нуждата от безусловна любов на детето е грижа на родители – майка и баща, на баби и дядовци /най-важните фигури в живота на детето/, но затова е нужно здраво его. Ако детето не получи БЕЗУСЛОВНА ЛЮБОВ в детството си, това е грешка на възрастните, но детето плаща цената за тази грешка в следващите етапи от живота си. Поставянето на условия пред детето, чиято психика не е като на възрастен – да направи нещо или да не прави друго нещо, за да ЗАСЛУЖИ ОБИЧ, има тежки последици. Даването на безусловна любов на дете означава да се обича еднакво много независимо дали е “послушно” според нечии представи или не, независимо дали е отличен или не в училище и т.н. А “послушанието” не означава изпълнение на родителски заповеди – и детето има право на мнение.
Нуждата от одобрение е характерна за немалко хора, не за всички – това е “подарък” от някои УСЛОВНО ОБИЧАЩИ родители на децата им, който много пречи.
Нуждата от одобрение може да ги направи “удобни” “добри момичета” и “добри момчета” – те трудно казват НЕ и правят компромиси, за да угодят на другия и да получат одобрението му, от което имат нужда, свързвайки го с условната любов от детството си /Нуждата от одобрение е пряко свързана с нуждата от любов./; отказват се от удовлетворяването на собствените потребности, за да удовлетворят чуждите в една небалансирана среда и “нездравословен” обмен; рано или късно стигат до депресия. По-лошото е, че въпреки “удобството” си , те не получават уважение, признателност и любов, напротив – получават още искане и малко даване, съпроводено с неуважение. “Удобството” им се приема като даденост, за която “не е нужна признателност”.
/*Някои компромиси се правят не от нужда от одобрение, а от сгрешена представа за добро и лошо. Искането за компромис е проява на неуважение и незачитане на чужди потребности и не може да бъде знак на нещо добро./
Нуждата от одобрение може да се прояви и по друг начин. Възможно е човек да носи “маска” и да се прави на друг, за да получи одобрение. Смятам, че по-лошият “подарък” от условно обичащи родители е “живот в роля”.
Нуждата от одобрение не винаги e “печат” за цял живот.
Ако родителите са отделяли време и внимание на детето си, давали са му БЕЗУСЛОВНА ЛЮБОВ, слушали са го емпатично и с разбиране и са ценили правото му на мнение, нужда от одобрение липсва и това е огромен плюс за човек с цели.
Когато човек е на правилния и необходим път в живота си и има дар, обикновено среща съпротивление в лицето на някои недоброжелатели с нездраво его – наричаме ги “хейтъри”. Хейтърите не прощават красота, успех и талант. Те нападат не защото другият е лош, а защото виждат в другия заложби, които те нямат – причината за техните нападки е завист и злоба, които от своя страна, са причинени от личното им неудовлетворение, нежелание да се развиват и слабост – вместо да работят върху себе си, те избират да пречат на другите. Ако човек има нужда от одобрение, е обречен на вероятността да не сбъдне мечтите си. Но ако човек не се влияе от чуждо мнение, защото няма нужда от одобрение, може да постигне много в живота си и хейтърските прояви дори могат да го стимулират.
Нуждата от радост поставя въпроса на какво се радва всеки един от нас – дали се радваме и на малките неща или само на големите. Ако се радваме на малките неща, нуждата от радост може по-лесно да бъде удовлетворена, което означава повече щастие и “здравословни отношения”, а ако чакаме само големите радости – обратното.
Нужда от принос към обогатяването на живота имат високодуховните хора.
Удовлетворените потребности носят щастие. Тайната на щастието може да е не в многото удовлетворени потребности, а в скромността – “богат” е не онзи, който има най-много, а който се нуждае от най-малко.
Неудовлетворените потребности могат да доведат до депресия, агресия и конфликти.
* Притча 1
“Веднъж един богаташ завел сина си на пътешествие из страната с твърдото намерение да разбере наследникът му колко бедни могат да бъдат хората. Двамата прекарали няколко дни във ферма, която се смятала за много бедна. Щом се върнали, бащата попитал сина дали пътешествието му е харесало.
- Много – отвърнал синът.
- Видя ли колко бедни могат да бъдат хората?
- Видях, че ние имаме едно куче, а те имаха четири. Ние имаме басейн в къщата, а те – безкрайно голям залив. Ние имаме лампи в градината, а те всички звезди на небето. Нашата веранда стига до предния двор, а те имат целия простор до хоризонта. Ние имаме слуги и те ни служат, а пък те служат на другите. Ние купуваме храната си, а те отглеждат своята. Ние имаме стени, които да ни пазят, а те имат приятели да ги защитават.
Бащата останал безмълвен. Тогава момчето добавило:
- Благодаря ти, татко, че ми показа колко сме бедни.”
*Притча 2
“Бедна вдовица и нейният син обитавали малка стая на покрива на една къща. Живеели скромно и трудно, но въпреки това в семейството им царели мир и разбирателство. Майката обаче се притеснявала от пороите през дъждовния сезон, тъй като на прозореца нямало стъкло.
През последните четири години, откакто се родило момчето, в града падали само слаби дъждове. Но един ден небето се покрило с черни облаци и през нощта над целия град се изсипал порой.
Всички хора се скрили в домовете си от дъжда. Само вдовицата и синът й нямало как да се скрият, защото дъждът влизал в къщата им. Момчето погледнало майка си объркано, защото подобно нещо му се случвало за първи път. Прегърнало я, докато дрехите и тялото й се измокрили толкова, че нямало как вече да го предпази. Тогава майката се втурнала към вратата, измъкнала я от пантите и я облегнала на една от стените, така че да образува заслон. После взела детето на ръце и се скрили от дъжда зад вратата.
Детето погледнало майка си щастливо и с невинна наивна усмивка я попитало:
- Какво ли правят бедните хора, които си нямат врата, за да ги пази от дъжда?
В този момент детето се чувствало богато.”
“Удовлетворението от живота е извор на щастие и хармония на ума. Предпазва ни от болести, огорчения и злоба.”
*Притча 3
“Стоял на пътя един бездомник и просел милостиня. Покрай него минавал конник, който изведнъж го ударил с камшика си през лицето. Тогава бедният човек се обърнал след отдалечаващия се конник и казал:
- Бъди щастлив!
В това време стоящ наблизо селянин, който наблюдавал сцената, го попитал изумен
- Но защо му пожела това? Нима си толкова смирен?!
- Не – отговорил просякът. – Ако този човек беше щастлив, той никога не би ме ударил през лицето…”
*** Притча 1 за… още нещо…
“Пред градските порти стоял старец. Към него се приближил млад мъж и го попитал:
- За пръв път идвам тук. Кажете ми, старче, какви хора живеят в този град?
Старецът го погледнал и му отговорил с въпрос:
- А какви бяха хората в града, от който идваш, момче?
- Лоши хора… злобни и егоистични. Аз затова и с радост се махнах от там – отговорил младежът.
- И в нашия град ще срещнеш същите хора – лоши и зли.
Минало известно време и друг пътник се приближил към стареца.
- Току-що пристигам. Кажете ми, моля, какви са хората тук?
Старецът отговорил и на него по същия начин:
- Кажи ми, синко, какви са хората там, откъдето идваш?
- О, прекрасни хора! Добри, гостоприемни и благородни… оставих там много приятели, с които ми беше трудно да се разделя – отговорил пътникът.
- И в нашия град хората са такива – добри и благородни.
След малко към стареца се доближил един човек, който неволно станал свидетел и на двата разговора.
- Защо отговори така на двамата? Та нали хората в града ни са едни и същи?
- Навсякъде има и добри, и лоши хора – отговорил старецът. – Просто всеки ще намери това, което е способен да види. И може би това, което представлява самият той.”
*** Притча 2 за… още нещо…
“Един човек живеел в хубава къща със спретнат, подреден двор. Имал разкошна цветна градина и няколко ябълкови дървета, за които се грижел с радост. Той бил ведър и приветлив, винаги се усмихвал и се отнасял дружелюбно с всичките си съседи. Умеел да се наслаждава на всеки ден, на красотата на цветята си и на отрупаните с плод ябълкови дървета. Но този човек имал злобен, завистлив и мрачен съсед, който му завиждал не само за къщата и за прекрасната градина, но и за струящото от него щастие. Затова всеки ден се опитвал да му вгорчи живота. Един ден си изхвърлял боклука пред вратата на двора му, друг път влизал тайно и изпомачквал най-хубавите му цветя. Но никога не успявал да го разгневи и да развали настроението му. Един ден завистливият човек сложил под прозореца на къщата на своя съсед ведро, пълно с помия. Бил сигурен, че този път ще го извади от равновесие. И зачакал. По едно време човекът се събудил, отворил широко прозореца и видял ведрото с помия. Взел го, изхвърлил помията, измил го, лъснал го до блясък и сложил вътре няколко от най-хубавите ябълки от градината си. Взел ведрото с ябълки и се запътил към дома на своя съсед.
- Най-после успях! – злорадо помислил завистливият съсед, когато се почукало на вратата. Готов за предстоящия скандал, отишъл да отвори.
- Заповядай, връщам ти ведрото – усмихнато подал ведрото с ябълки съседът му. – Кой с каквото е богат – това споделя с другите.”
*** Притча 3 за… още нещо…
“Летяла една красива пеперуда из поляните и се радвала на свободата и на прекрасния свят около нея. Забелязала я змията и започнала да я преследва, за да я изяде. Пеперудата цял ден се опитвала да се скрие, но змията бързо и безшумно се плъзгала в тревата и все се оказвала до нея, готова да я погълне. Накрая красивата пеперуда се изтощила от преследването, видяла, че няма как да се спаси от злобната змия и се предала. Но в последния момент преди своя край се обърнала към змията и казала:
- Мога ли да те попитам нещо преди да ме изядеш?
- Не ми е в природата да давам обяснения – отвърнала змията, – но, хайде, от мен да мине… Питай!
- Ти по принцип храниш ли се с пеперуди?
- Не.
- А аз направила ли съм ти нещо лошо?
- Не
- Тогава защо искаш да ме унищожиш?
- Просто ме дразниш с красотата си и с това, че можеш да летиш.”