В предходна статия обясних как може да протече и какво се прави обичайно в сесия по медиация у нас. Методиката на обичайната за България медиация /най-практикувана/, за съжаление, не е синхронизирана с теорията и практиката на международно признати лидери сред медиаторите /сред тях няма българин/.
От легализирането си до днес в света на медиацията е имало велики хора с третоалтернативно мислене, които са си задавали въпроса на Третата алтернатива “Какво по-добро от наличното в момента може да се измисли?” Благодарение на тях медиацията се е обогатила и усъвършенствала с по-добри гледни точки. Тези хора с нетрадиционно третоалтернативно мислене са получили международно признание за заслугите си.
Освен д-р Стивън Кови в света на медиацията е имало още един ЗАБЕЛЕЖИТЕЛЕН ЧОВЕК, който представям – Маршал Розенберг /1934-2015 г./, доктор по клинична психология и МЕДИАТОР С НАГРАДА ЗА МИР, разработил нов метод за ефективна комуникация между хората – ННК /Ненасилствена комуникация/.
*** ННК е метод на общуване, основан на езикови и комуникационни умения на изразяване и изслушване, който изключва оценки, обвинения и насилие и който дава възможност да се осъществи истинска връзка между хората и да се запази човечността в отношенията им. Системата е проста и има изключителна преобразуваща мощ. Тя съдържа четири компонента – наблюдения, чувства, нужди /потребности/, молби.
*** ННК учи как да изразяваме себе си искрено и ясно и едновременно с това как с уважение и емпатия да обръщаме внимание и на другия и така при всяко взаимодействие да придобиваме умението да разпознаваме, както собствените си потребности, така и потребностите на другия. /Умението да бъдем искрени е свързано със себеуважението и себеприемането./ Той обръща особено внимание на нуждата от признателност и изразяването й.
*** ННК помага не само за разрешаване на възникнали конфликти. Тя служи и за предотвратяване на конфликти, и за ясни и хармонични отношения в синхрон със собствените потребности.
*** ННК на д-р Маршал Розенберг се практикува в почти цяла Европа, Азия, Африка и Северна Америка, както и на територии с военни конфликти.
Медиацията по модела на д-р Маршал Розенберг изисква лично участие на заинтересованите лица и е препоръчително да се провежда изцяло в обща среща.
И в нея конфликтите се разрешават без компромиси – фокусът е свързването на хората в психологически план. Съвети и неискани мнения също се изключват.
В медиацията на д-р Маршал Розенберг някои от традиционните медиаторски техники изобщо не се използват. Най-много се използва парафразиране, но също преформулиране и обобщение. Техниката “Огледало” e заменена с ролева игра, в която медиаторът влиза в ролята на едната страна по спора, която присъства на срещата, с цел “да се огледат” чувствата и потребностите й. В медиацията на д-р Маршал Розенберг СЕ ГОВОРИ за чувства и потребности и това е ключова част.
Стилът на д-р Маршал Розенберг е впечатляващо деликатен и аристократично елегантен, той е внимателен към всяка дума и прецизен към всеки малък детайл.
Тази негова деликатност се пробужда в детството му. Той споделя следното: “Вярвам, че радостта и удоволствието, които изпитваме, когато даваме и получаваме, е естествена част от нашата природа. Поради тази причина почти непрекъснато ме занимаваха два въпроса. Какво ни отделя от състрадателната ни природа и ни кара да ставаме жестоки и да се използваме един друг? И обратно, с какво може да се обясни фактът, че има хора, които и при най-непоносимите условия успяват да съхранят естествената си способност за съчувствие и състрадание? Тези въпроси започнаха да ме занимават още през детството ми, някъде около лятото на 1943 г. /Тогава д-р Маршал Розенберг е бил на девет години./, когато семейството ми се премести в Детройт, Мичиган. През втората седмица след пристигането ни в един от близките паркове избухнаха расови размирици. Повече от 40 души бяха убити. Вълната от насилие беше най-силна точно в квартала, в който живеехме, поради което прекарахме три дена, заключени в къщата. След като вълнението поутихна и започна първият учебен ден, трябваше да открия, че името може да бъде също толкова опасно, колкото и цветът на кожата. Когато учителят прочете и моето име от списъка на класа, две момчета се обърнаха към мен, гледайки ме свирепо, и изсъскаха: “Чифут, а?” Тази дума беше нова за мен и не знаех, че някои хора я употребяват като обида за евреите. След часовете двамата ме причакаха, събориха ме на земята и ме наритаха. От онова лято започнах да изследвам двата въпроса, за които вече споменах. Как да останем свързани със своята състрадателна природа дори и в най-нечовешките условия… Докато проучвах факторите, които влияят върху способността ни да бъдем състрадателни, ме изненада колко решаваща роля имат езикът и начинът, по който употребяваме думите. Изработих метод на общуване – на изразяване и изслушване, който ни дава възможност да осъществим истинска връзка със самите себе си, както и с другите хора. Нарекох този вид общуване ненасилствена комуникация. Термина “ненасилие” използвам в смисъла, в който Ганди го използваше – да изразя естественото състояние на състрадание, когато в сърцето няма агресия и насилие.”
Д-р Маршал Розенберг е НОВАТОР не само в медиацията, но и в основната си професия. В областта на психотерапията той замества клиничния жаргон с езика на ННК и вместо да тълкува думите на пациентите си според различните теории за личността, които е учил девет години от живота си, започва да ги слуша с емпатия. Резултатите му са толкова впечатляващи, че го канят често да представя новаторския си подход на конференции за психотерапия.
Съществуват различни класификации на основните човешки потребности. Д-р Маршал Розенберг изработва своя по-подробна класификация в типичния си стил на прецизност.
Той завършва Наръчника си по ненасилствена комуникация с емоционално въздействащо признание: “Веднъж попитах чичо си Джулиъс каква е тайната на неговата изключителна способност за съчувствие. Изглеждаше поласкан от въпроса ми и за момент се замисли: “Животът ме дари с най-добрите учители.” Когато го попитах кои са били те, той ми разказа: “Баба ти беше най-добрият учител, който някога съм имал… Разказвала ли ти е, че… за три години приюти в дома си един шивач заедно с жена му и с детето му, които бяха загубили къщата и магазина си?” Добре си спомнях тази история. Бях силно впечатлен, когато я чух за първи път от майка си, защото не можех да си представя как баба ми в своята малка къщичка, в която отглеждаше деветте си деца, е могла да намери място и за семейството на шивача. Чичо Джулиъс ми разказа още няколко истории, които разкриваха състраданието на баба ми и които вече бях чувал като малък. След това ме попита: “Майка ти сигурно ти е разказвала за Исус.”… “Не, никога не ми е разказвала за Исус.” Историята за Исус беше последният ценен подарък, който получих от чичо си, преди да умре. Това беше истинска случка за един мъж, който почукал на задната врата на къщата на баба ми, за да поиска храна. Това не било нещо необичайно. Въпреки че баба била много бедна, хората в околността знаели, че щяла да нахрани всеки, който се появи на вратата й. Въпросният мъж бил с брада и с рошава черна коса; дрехите му били мръсни и парцаливи, а на врата си носел кръст от сплетени клони, пристегнати с въженца. Баба ми го поканила в кухнята и докато мъжът се хранел, го попитала за името му. “Казвам се Исус.” – отвърнал той. “ – А имаш ли фамилно име?” – попитала баба ми. – “Аз съм Исус Христос.” /Английският на баба ми не беше много добър. Другият ми чичо, Изидор, по-късно ми разказа, че когато влязъл в кухнята и видял мъжа, баба ми го представила като “господин Христос”./ След това баба ми попитала мъжа къде живее. “Нямам дом.” – “Тогава къде смяташ да прекараш нощта? Студено е навън.” – “Не знам.” – “Искаш ли да останеш тук?” – попитала баба ми. Той останал в къщата й седем години. Баба ми притежаваше вродена дарба за ненасилствена комуникация. Не мислеше за това какъв “е” човекът… тя се интересуваше единствено какво чувства другият и от какво се нуждае… Баба ми обожаваше да танцува и майка ми често споменаваше думите й: “Недей да вървиш, когато можеш и да танцуваш.” И така приключвам книгата си за езика на съчувствието с една песен за баба ми, която говореше и живееше по модела на ненасилствената комуникация.”
Д.р Дийпак Чопра – автор на повече от осемдесет книги, преведени на над четиридесет езика, пише следното: “За мен наследството от дългогодишната работа на Маршал не се измерва с начина, по който той коренно промени ролята на медиатора, колкото и да е ценен по своему. А с новата ценностна система, на която подчини живота си и чиято същина е много древна. Маршал Розенберг доказа, че живеенето в състояние на по-голяма осъзнатост е истинско, а когато става въпрос за уреждане на конфликти – практично. Той оставя следи, които останалите от нас могат да следват. Ако ни е присърце истинският интерес на Аза, ще го последваме.Това е единствената алтернатива в свят, който отчаяно се опитва да намери мъдрост и да сложи край на конфликтите.”
Източник на цитирания текст: “ОБЩУВАНЕ БЕЗ АГРЕСИЯ. Наръчник по ненасилствена комуникация” на Маршал Розенберг