По време на брака или на фактическото съпружеско съжителство нарцисът гледа на партньора си като на конкурент, тоест докато е в брак или във фактическо съпружеско съжителство с нарциса, другият партньор е саботиран изцяло или отчасти да се развива; развитието му се допуска от нарциса, само ако е паралелно с неговото или е под контрола му – след негово разрешение. Нарцисът свързва “любовта” с получения ресурс от партньора – обича партньора, когато му дава пари, когато му изпълнява желанията покорно, когато го гледа с възхищение… и обратно: не го обича, ако спре да му дава пари, ако се противопостави на някое желание, ако не му се подчинява, ако го гледа лошо /Според нарциса гледането без възхищение, дори когато лъже и манипулира, е лошо гледане./…
Нарцисът може да пожелае развод или раздяла, само ако партньорът спре да дава или не може вече да дава онова нещо, заради което нарцисът е с него. Ако нарцисът все още вижда възможност за вземане от партньора, използва стратегията ГУВЕРИНГ.
След раздяла или развод нарцисът гледа на бившия си партньор като на враг – липсата на поклони и независимостта се тълкуват от нарциса като оскърбление. Затова може да предявява много искове срещу бившия си партньор, в поредица от съдебни дела, изопачавайки реалността в своя полза и преструвайки се на жертва.
Информацията по-долу съм получила от психолог Ф.
Родителят-нарцис създава фалшив /илюзорен/ образ пред обществото на много грижовен и обичащ родител и за този театър изисква признателност, възхищение и пълно подчинение на детето. Потребностите на детето, желанията и чувствата му са без значение за нарцистичния родител – детето няма право на мнение. Нарцисът забранява правилното проявление на емоции и чувства – щом чувствата на детето се разминават от чувствата на нарцистичния родител, нарцисът счита, че чувствата на детето са неправилни.
Родителят-нарцис завижда и на детето си, възприемайки го като конкурент в борбата за внимание и възхищение. Завистта на родителя-нарцис намира външен израз в обезценяване на детските способности и постижения, критика на външния вид и на лични качества и др.
Т.к. нарцисът възприема другия родител като конкурент и в борбата за внимание от детето, нарцисът може да лъже и манипулира детето и да използва стратегии за получаване на повече внимание. Според нарциса обичането на двама родители едновременно е недопустимо – ако детето показва любов към другия родител, нарцисът го тълкува като предателство.
След развод или раздяла нарцисът използва детето в борбата си срещу другия родител – детето става главното му оръжие. Нарцисът не действа спонтанно, а стратегически, воден от желанието да накаже другия родител, да го унижи и да му отмъсти. В стратегията по отмъщение на нарциса няма място за грижа за детето. Крайната стратегическа цел на нарциса е пълно разрушение на отношението на детето с другия родител и отмъщение на другия родител заради спрените поклони и проявата му на независимост. Ако нарцистичният родител упражнява родителските права, детето е в много тежко положение. Ако нарцисът не упражнява родителските права, но има право на лични отношения с детето, положението на детето също става по-тежко, отколкото е било по-рано.
Елементите от стратегията на нарциса по разрушение на отношението на детето с другия родител, който като детето е жертва на нарциса, са следните:
- Нарцисът “изкривява” всички действия на другия родител.
Например: Ако бащата закъснее, майката–нарцис, упражняваща родителските права след развод, коментира: “Виждаш ли – баща ти закъсня. Ти не си важен за него. Той не те обича.” Целта на манипулативните интерпретации на нарциса относно действията на другия родител е да формират в съзнанието на детето фалшив негативен образ за другия родител.
- Емоционален шантаж
Т.к. нарцисът вижда света черно-бял, за него детето е или с него, или против него в борбата с другия родител. Нарцисът внушава на детето, че привързаността на детето към другия родител е пречка за привързаността му към нарциса. Например: “Ако харесваш баща си, значи си против мен.”
- Условна любов
Нарцисът внушава на детето, че любовта му зависи от съгласието на детето с изгодните за нарциса действия. Ако детето проявява симпатия към другия родител, нарцисът става враждебен. Така нарцисът прави детето партньор в борбата с другия родител.
- Детето като посредник
Според нарциса детето е негово продължение, то не е отделна личност. Затова нарцисът използва детето като посредник за събиране на допълнителна информация, която да му послужи в борбата срещу другия родител. Например: Майка-нарцис пита детето: “Кажи ми, баща ти казва ли нещо за мен?” С този въпрос според психолог Ф. нарцисът преследва няколко цели – да събере информация, която да послужи в борбата срещу другия родител, да провери лоялността на детето, да направи детето съюзник в дела за възрастни. Нарцисът може да използва детето и като посредник за “източване” на ресурси от другия родител, в случай че родителските права се упражняват от нарциса; Например: повече пари… за каквото и да е изфантазирано от нарциса – “крайно необходимо”, “жизнено важно”…
- Детето като куриер
Нарцисът използва детето като куриер – да предава съобщения до другия родител. Например: “Кажи на баща си да ми звънне.”