Творчеството на д-р Стивън Кови е повлияло на стотици милиони хора по света. Автор е на редица световни бестселъри, единият от които е на първо място сред най-влиятелните БИЗНЕС книги на двадесети век. Сред отличията на д-р Кови са медал за служба в името на човечеството, наградата Международна личност на мира, награда за цялостен принос за предприемаческо лидерство и други. Д-р Кови е удостоен със седем почетни докторски титли.
Творчеството на д-р Стивън Кови стимулира, оптимизира и предоставя реално работещи инструменти за благоприятна промяна и израстване. То се отличава с изключителна яснота, баланс и реализъм. Има особено мнение по темата за конфликта. Конфликтът според него може да бъде дар в някои случаи, ако проявим толерантност и емпатия. Той смята, че конфликти се пораждат между мислещи хора и това различно МИСЛЕНЕ може да се използва за постигане на много добри резултати /при тяхното обединение/. Против компромисите е, защото те са резултат от двуалтернативна мисловна нагласа или с други думи – на ограничено и пречещо според него мислене.
По-долу цитирам текстове от една негова книга:
“Достигаме до Третата алтернатива чрез процес, наречен синергия… Това е мощният резултат, когато две или повече почтени човешки същества решат да излязат извън рамките на предварителните си идеи, за да посрещнат някое голямо предизвикателство…
Синергията не е компромис… Синергията не е просто разрешаване на конфликт. С нея ние надрастваме конфликта… Синергията е по-добра от моя път или вашия път. Тя е нашият път.
Синергията … е навсякъде около нас… Птиците във V-образно ято прелитат почти два пъти по-дълги разстояния, отколкото биха могли да преодолеят поединично заради въздушните течения, създавани от движенията на крилата им. Ако сглобите две греди, те ще издържат тежест два пъти по-голяма от тежестта, която всяка от тях поотделно би издържала…
Същият принцип на синергията важи и за човешките същества. Заедно те могат да направят неща, на които никой не би предположил, че са способни, изхождайки от индивидуалните им качества… синергичните хора не губят своята индивидуалност, а съчетават силните си страни с плюсовете на другите, за да постигнат резултат, много по-голям от всичко, което биха могли да осъществят поотделно… Синергията е ключът към квантовия скок в производителността. Тя е движещата ментална сила на истинското творчество…
Може би се питате възможно ли е да постигнем синергия с всекиго. Това би било много трудно с когнитивно или емоционално увредени хора, неспособни да владеят своите импулси. Разбира се, не можете да синергизирате с психопат. Повечето хора обаче са си просто хора.”
—
“Мислещите в две алтернативи виждат само конкуренцията, но не и сътрудничеството; въпросът винаги се поставя “ние срещу тях”… Мислещите в две алтернативи страдат от своего рода цветна слепота; те виждат синьото и жълтото, но не и зеленото.
Двуалтернативното мислене е навсякъде. Неговата крайна изява е войната…
Мислещите в две алтернативи често не са способни да видят другия като човешко същество, а съзират в него само идеологията. Те не ценят различните гледни точки, така че не се и опитват да ги разберат. Може да проявят престорено уважение, но всъщност не желаят да слушат; те искат да манипулират. Нападат, защото се чувстват несигурни… В такава среда синергията не вирее.”
—
“Успяващите да надмогнат двуалтернативното мислене и да си създадат нагласа за синергия… са рядко срещани, но влиятелни, креативни и продуктивни. Те автоматично приемат, че всяка дилема е фалшива. Те са иноваторите, те променят парадигмата и играта.
Ако искаме да се присъединим към тях, да преминем към Третоалтернативно мислене, трябва да променим парадигмите си… тези промени не са лесни. Те са в разрез с интуицията. Отдалечават ни от егоцентризма, за да изпитаме истинско уважение към другите… Водят ни по непредсказуеми пътища, защото никой не знае предварително как ще изглежда Третата алтернатива…”
Четирите парадигми на Третоалтернативно мислещия човек са следните:
- Виждаме себе си – плюсове, минуси;
- Виждаме другите като хора, а не като вещи – виждаме “цялостно човешко същество, надарено с ценност, таланти, страсти и силни качества, уникални в цялата вселена”;
- Търсим целенасочено различните виждания, а не ги избягваме и не се защитаваме от тях;
Това означава следното: “Вместо да възприемам различната ти гледна точка като заплаха, аз живо се интересувам от възможността да науча нещо от теб. Ако човек с твоя характер и мислене се различава от мен, аз трябва да те изслушам. Ще те слушам емпатично дотогава, докато истински те разбера.”
“Стремете се първо да разберете, след това да бъдете разбрани. Не обратното.”
“Емпатичното слушане не означава да се съгласим с гледната точка на другия. Означава да се опитаме да видим тази гледна точка.”
“Бих оприличил емпатичното слушане на даването на “психологически въздух” на хората. Ако в момента се давите, няма да ви интересува нищо друго, освен да си помете въздух – веднага! След като го направите, тази нужда ще бъде удовлетворена. Също като потребността от въздух, най-голямата психологическа потребност на човека е да бъде разбран и оценен… В един конфликтен свят толкова много хора се чувстват нечути.”
- Синергия, водеща до Трета алтернатива. “Където няма истина, няма надежда за синергия”.
Това означава следното: “След като истински се разберем, вече сме в позиция да тръгнем към синергия, за да намерим решение, по-добро от всичко, до което сме достигнали поотделно. Синергията е бързо, креативно, съвместно решаване на проблема.”След предложението към другия за търсене на по-добро решение от началните варианти на решение се определят общи критерии за успех. Третата алтернатива отговаря на критериите за успех, тя дава възможност на всички да спечелят.
—
“Живеем във време, когато стените падат. Виждаме възхода на икономиката без държавни граници. Технологията слага край на изкуствените стени, ограничаващи човешкия разум. Но най-предизвикателните стени си остават стените между хората. Те са предимно невидими, но създават препятствие пред доверието, общуването и креативността…
Ключът към събарянето на тези стени е вътрешната сила да мислим в духа на “ние”, а не на “аз”. Когато слушаме, за да разберем; когато дълбоко вярваме в Третите алтернативи – в това, че има нещо по-добро, което очаква да бъде създадено – могат да се случват вълшебни неща.”
—
Стивън Кови дава два примера /истински истории/ за бизнес лидери с двуалтернативно мислене – единият се бори, другият бяга, за да обясни по-ясно негативните последици от този начин на мислене.
“Първият пример е за лидер, който се бори. Опитен мениджър става изпълнителен директор на една от най-големите медийни компании в света. Според мнозина той не умее да слуша и обръща гръб на всички, които не са на неговото мнение. Служителите на компанията се чувстват унизени; постоянно им се натяква колко са глупави. Явно го бива да разпалва конфликти. В стила му е постоянно да напада. След шест месеца е уволнен. Всички знаят, че е много умен, но интелектът не може да компенсира липсата на уважение и емпатия.
Да вземем друг пример, този път за лидер, който бяга. Той е президент на известна компания за домакински стоки… Заема поста с помпозни речи за разрастването на компанията, но след десет години акциите така и не са помръднали. Той обаче продължава да прокламира високопарно визията си за бъдещото. Вече никой не го слуша – не само заради липсата на реални действия, но и защото той самият не слуша никого. Избягва всячески конфликтите, мръщи се на разногласията. Не обича конфронтациите: “Не са в мой стил.” Страхотен тип и чудесен приятел е, но никой не може да задава трудни въпроси в негово присъствие. Насядали в краката му го слушат да разгръща на глас грандиозните си визии за разрастването на компанията, най-вече най-новите и най-великите стратегически идеи от последната бизнес книга, която е прочел. Искри обаче не хвърчат…”
—
“Всички конфликти са заредени с емоция. Това, което ви изглежда като обикновен конфликт за заплатата, всъщност е обвързано с дълбоки страхове и амбиции. Да предположим, че вие сте жена ръководител и при вас идва мъж служител, недоволен от заплащането си. Пред вас може би стои човек, който кипи от конфликтни емоции. Заплатата му е символ на достойнството, на положението му в семейството и сред приятелите. Тази среща е много трудна за него; нужен му е бил кураж дори просто за да дойде при вас. Той не иска да предизвиква проблеми или да изглежда слаб в очите ви; от друга страна, може би се чувства засегнат или дори ядосан. И за капак на всичко, може би е замесено и мъжкото му его. Вие няма да видите цялата му история, изписана на неговото лице, нито ще я чуете в неговите думи; просто знаете, че има история.
Ако сте двуалтернативен шеф, имате само две възможности: да се борите или да бягате. Ако изберете да бягате, ще се предадете и ще му дадете каквото иска… С тази си реакция вие проявявате несправедливост към другите служители, създавате лош прецедент и повишавате очакванията на служителя спрямо следващия разговор за заплати.
Можете да изберете и да се биете. Тук има няколко варианта:
- Омаловажавате го…
- Подмазвате се…
- Конкурирате се с него…
- Правите компромис… Компромисът винаги е нещо измъчено и тясно. Той изхожда от факта, че има само един пай на масата и ако ти вземеш по-голямото парче, за мен остава по-малкото. Компромисът е учтивият резултат от нагласата за оскъдица…
Ако сте Третоалтернативен ръководител, няма нито да бягате, нито да се борите. Ще потърсите нещо по-добро – решение, което да бъде голяма емоционална отплата за служителя и да създаде нова, значима ценност за компанията.
Мой приятел /на д-р Стивън Кови/ ми разказа как един Третоалтернативен ръководител се справил точно с такава ситуация:
“Бях нов в службата, където бях постъпил с надеждата за по-добра заплата. Задоволих се с много по-малко, отколкото се бях надявал, само и само да вляза в компанията. Но след няколко месеца стана ясно, че семейството ми страда. Не можехме да се справим заради определени медицински разходи. Освен това все повече усещах, че ми плащат твърде малко за работата, която вършех. Затова поех риска да говоря с голямата шефка. Не я познавах добре, тя също не ме познаваше. Все още нямах достатъчно стаж в компанията. Но тя ме покани в кабинета си и аз обясних защо съм дошъл. Изненадах се, когато ми каза: “Разкажете ми повече.” Разказах й за положението вкъщи. Тя само слушаше, а аз говорех ли, говорех за това, което вършех във фирмата. Попита ме какво мисля за компанията, за клиентите, за продуктите. Беше странно. Водихме дълъг разговор, който си мислех, че ще бъде за заплащането, но всъщност беше за мен – как се справях, какво мислех, какво бях научил за няколкото си месеца във фирмата. После ме попита за конкретен клиент, с когото работех. Искаше да знае какви са идеите ми за разширяването на бизнеса с него, а аз наистина бях мислил по въпроса. След няколко дни отново ме покани в кабинета си. Към нас се присъединиха още трима-четирима души. Тя бе написала идеите ми за въпросния клиент на бялата дъска. Проведохме сериозно обсъждане, последвано от много други. Бях развълнуван. Накрая ми предложиха нова позиция с по-високо заплащане и повече отговорности на ново ниво на услуги за този важен клиент.”…
Рядко съм чувал /д-р Стивън Кови/ за по-мъдър ръководител от тази жена. Тя притежаваше отлични способности за Третоалтернативно мислене. Заподозряла бе, че съчетаването на нуждите и енергията на моя приятел с нуждите на клиента може да донесе повече растеж на всички. Резултатът беше цяла нова линия в бизнеса и партньор, който всяка година увеличаваше стойността си за компанията…
Да видим как тази жена води екипа си към Трета алтернатива:
- Първо, отделя време да изслуша емпатично човека срещу себе си. Иска да разбере проблема и чувствата на младия си служител. На пръв поглед иска да знае защо го тревожи заплащането. Всъщност обаче държи да научи много повече за него и какво може да даде той на компанията, така че всички да спечелят.
- След това тя продължава да го “търси”. Връща го отново и отново. Изследва мисленето му, включва и други хора. Цени неговите отличителни дарби и вижданията му.
- Накрая групата постига синергия: нови услуги, нови продукти, нови пътища за задоволяване на потребностите на важен клиент, както и изобщо на нов сегмент от клиенти.” Това е Третата алтернатива – творческо решение в полза на всички без компромиси от никого.
—
“Синергичният манталитет /Третоалтернативното мислене/ унищожава като с късо съединение конфликта…, а получената искра на гениалност може да бъде ослепителна. Но синергията не се дава лесно и срещу нея работят значителни сили. Най-трудната преграда пред синергията е гордостта. Тя е великата изолация, която възпрепятства творческото сливане на човешките енергии.”
—
“В една бързо движеща се среда възникват търкания и понякога нещата стават лични. В такава нажежена атмосфера нерядко се наблюдават отбягване, цупене, сарказъм, гръмки разправии, а понякога и насилие…
Ако имате синергичен /Третоалтернативен манталитет/, ще се опитате да трансформирате отношенията си с човека насреща. Вие сте наясно със собствената си стойност и виждате дълбоката стойност на другия. Намерете спокойно място, седнете с него и кажете: “Ти виждаш нещото различно. Искам да те изслушам.” А после слушайте.
Може да се наложи да изслушате някои гневни думи. Може да усетите как собственото ви лице почервенява, докато другият излива чувствата си. Но имайте търпение. Не се поддавайте на изкушението да се защитавате; вашият шанс ще дойде по-късно. Вие сте там, за да разберете, не да се карате.
Вероятно ще откриете, че проблемът не е това, което сте мислили. Искрата, разпалила конфликта, вероятно е парнала само повърхността на дълбоко потопен проблем… Може да ви бъде много трудно да “изпразните” ума си и да се поставите на негово място, за да разберете нещата от негова гледна точка. Това може да се окаже най-голямото изпитание за способността ви да синергизирате.
Част от нещата, които чуете, може да са пълни глупости. Но може да научите и някои неща за себе си. Те може да ви отворят очите… Всичко това… може да ви помогне да разширите гледната си точка.
Ето какво ми разказа мой приятел /на д-р Стивън Кови/, преуспял бизнес консултант:
“Бях в консултантския бизнес от няколко години и все повече надобрявах. Един от колегите ми /ще го нарека Сид/ беше сравнително възрастен мъж, нисък, оплешивяващ и носеше спортни дрехи, докато всички останали бяхме костюмари.
Предполагах, че негодува срещу издигането ми в компанията, защото по време на съвещания се подсмиваше на всичко, което казвах. Въпреки че никога не го изрече на глас, коментарите му намекваха, че съм млад и наивен и “има още много да уча”…
Е, един ден не се сдържах. Изригнах, нарекох го съсухрен, консервиран дъртак, който е загубил връзка с реалността. На следващия ден получих грубо писмо от него, в което опровергаваше думите ми. Опитах се да го подмина със смях. Следващите две години просто се избягвахме.
Веднъж обаче ни командироваха двамата… Беше ми неприятно, но с него бяхме единствените, които можехме да свършим тази работа. Седяхме на съседни места по време на четиричасовия полет, а той ме гледаше студено. Не знаех какво да правя. Накрая просто казах: “Отдавна не сме говорили… Разкажи ми за себе си.” И той постепенно започна да говори.
Няколко часа по-късно цялото ми виждане се бе променило, и то не само за Сид, но и за консултантския бизнес изобщо. През годините Сид беше започнал да се обучава на “анализ на коренните причини” – науката за откриване и коригиране на първоначалните източници на проблемите в бизнеса. Притежаваше огромни познания в тази област и се тревожеше от факта, че никой от колегите му не я приемаше толкова сериозно, колкото той самият.
Когато преди години беше заявил, че имам още много да уча, той всъщност е бил прав. Аз наистина имах много да уча. Следващите три дни… той обучаваше и мен в сфера, за която не знаех почти нищо и която радикално промени възгледите ми за това как трябва да върша работата…
Трите дни…, в които просто слушах Сид, бяха повратна точка за мен. Собствената ми консултантска практика се преобрази от прозренията, които получих за разрешаването на проблеми, и аз станах несравнимо по-ефективен в работата си… Преди всичко обаче спечелих скъп приятел и съветник, който оказа значително влияние върху живота ми.”
Високите стени между Сид и моя приятел /на д-р Стивън Кови/ бяха паднали, защото единият от тях проявил желание да седне и да чуе историята на другия… инвестицията се възвърнала…
Дори не било необходимо да говори, за да бъде емпатичен. Понякога думите само пречат.”
—
“Компромисният подход към конфликтите е опасен с това, че емоционалната щета остава. Хората могат да се помирят, да си стиснат ръцете и да се върнат към работата си, но ако липсва структурна промяна в отношенията им, скритите чувства ще продължат да ги измъчват.
При компромисния подход към конфликта важният съм аз: “Как да получа каквото искам с възможно най-малко щети.” В трансформационния подход важни сме ние: “Как заедно да създадем нещо удивително.”
ИЗТОЧНИК НА ЦИТИРАНИЯ ТЕКСТ: “ТРЕТАТА АЛТЕРНАТИВА” НА СТИВЪН КОВИ