Всички автори, работили по темата хармония в отношенията, предотвратяване и решаване на конфликти, обръщат особено и задълбочено внимание на нуждата от емпатия на всеки човек.
Според класификацията на д-р Маршал Розенберг нуждата от емпатия е самостоятелна и наред с нея съществуват потребности от приемане и разбиране. Според други класификации това е една потребност и нуждата от емпатия включва нуждата от приемане и разбиране.
Емпатия означава освобождаване от предразсъдъци, когато слушаме другия, уважение към вътрешните му преживявания, тяхното разбиране и приемане, без оценки, без съвети, без мнение, БЕЗ УТЕШАВАНЕ, без опити за намеса в чужд живот с “добри намерения”. Емпатията СЕ УСЕЩА в присъствието, тя не може да бъде имитирана.
Нуждата от емпатия се удовлетворява винаги заедно с потребностите от уважение и лична свобода. Не можете да дадете емпатия, ако не проявите уважение към личността и свободния избор на другия. Разбира се, ако в отношението с другия удовлетворите и друга негова/нейна потребност, например от признателност /вкл. признание на постижения, качества и умение/, резултатът може да бъде още по-ценен. /Например при разговор за развод единият съпруг, вместо да влиза в спор със съмнителни последици за двамата съпрузи, може да се опита да преодолее егото и да направи първата стъпка в конструктивния диалог, като реши да изслуша другия емпатично, да се опита да разбере гледната й/му точка и уважи мнението й/му, а ако вместо обвинения и критика благодари за щастливите моменти и признае добрите й/му качества, със сигурност няма да се наложи “да хвърля зарове” в съда и вероятно няма да се наложи и медиация – и това се прави не заради другия, а от любов към себе си; заради себе си се стараете да запазите човешките си отношения; ако искате спокойствие, давате спокойствие; ако искате разбиране и приемане, давате разбиране и приемане. Ако се чувствате обиден или предаден от съпруга/съпругата поради изневяра, преди разговора можете да направите следното /с цел да се освободите поне отчасти от емоционалната тежест – заради себе си и за да сте по-способен да изслушвате/: пишете на листи всичко, което мислите и чувствате, това, което сте преживял/а и преживявате – като автобиография на част от живота Ви, без цензура; тези листи не се показват на никого и след като приключите с писането, ги унищожавате; това действа терапевтично и според психолози успокоява. Ако въпреки развода успеете да погледнете на брака и партньора си като на ценен опит и възможност за израстване в морален аспект като личност, сигурна съм, че ще Ви бъде по-лесно./
Даването на емпатия е избор и такъв избор се прави, за да получите ценен резултат и за себе си. Ценността за другия е паралелна. Удовлетворявайки чужда потребност от емпатия, помагате на себе си.
Ако започнете с емпатия, уважавайки другия и личната му свобода, другият ще поиска да даде и на Вас, освен ако той/тя е от онези 4,5-10 процента хора, които никой не иска да среща. Това ще бъде свободният й/му избор, а не решение от страх или вина.
Ако решите да прилагате натиск върху другия и да ограничавате личната й/му свобода, рано или късно ще усетите недобрите последици за себе си – другият ще Ви покаже недоброжелателство, ще отрази Вашето поведение и намерение.
Принципът е следният – колкото повече давате /нематериално/, удовлетворявайки чужда/и потребност/и, толкова по-добър резултат за себе си и за другия можете да очаквате. При спор или при влошени отношения просто е нужно някой да реши да направи първата стъпка в даването на емпатия, за да се стигне до печалба и за двамата. Ако всеки държи на егото и не прави първа стъпка, никой не печели.
Един китайски философ пише следното за емпатията: “Да чуваш с ушите си е едно. Да разбереш чутото – това вече е друго. Но когато слушаш с душата си, не зависиш от никое възприятие, нито от слуха, нито от разума. Този вид изслушване изисква да изпразниш сетивата си. И когато това се случи, тогава цялото ти същество е готово да слуша. И тогава пряко улавяш онова, което е пред теб, което не може да бъде чуто с ушите и не може да бъде разбрано с ума.”
Психологът Карл Роджърс описва влиянието на емпатията по следния начин: “Когато някой те изслуша истински и не те осъжда, нито се опитва да поема отговорност вместо теб… това е невероятно чувство. Когато усетя, че съм изслушан и чут, започвам да възприемам своя свят по различен начин, който ми помага да продължа напред. Удивително е как неща, които изглеждат непреодолими, се преодоляват, когато някой те изслуша. Как елементите на хаоса се подреждат, когато някой наистина те чуе.”
Психологът и медиатор д-р Маршал Розенберг пише следното: “Не спирам да се удивлявам на лечебната сила на емпатията. Отново и отново ставам свидетел на това, как хора се преборват с парализиращата сила на своята душевна болка, когато намерят пълноценен контакт с някого, който е способен да ги изслуша с емпатия. За да бъдем добри слушатели, не се изисква да имаме познания в протичането на психологическите процеси, нито пък е нужно да сме обучени психотерапевти. Това, което е от съществено значение, е да присъстваме – да бъдем заедно с онова, което се случва в човека, с неговите лични неповторими чувства и нужди, които преживява в този даден момент… Хората винаги могат да се преборят с парализиращата сила на своята душевна болка, когато намерят пълноценен контакт с някого, който е способен да ги изслуша с емпатия.”
По-долу посочвам кратки правила за постигане на “здрави” отношения самостоятелно:
- Всички хора с изключение на психопатите и нарцисите сме ценни. Вие имате своите уникални и ценни качества, умения и дарби, каквито никой друг в целия свят няма, никой друг не е имал и никой друг няма да има. Другият човек в отношението, без значение от пол, възраст, народност, религия и т.н. също има своите уникални и ценни качества, умения и дарби, каквито никой друг по света няма, не е имал и няма да има. Ако осъзнавате това, ще се уважавате и ще уважавате. Човек, който уважава и обича себе си, никога не причинява умишлено вреди на някого.
- Всеки човек мисли и чувства. Ако някой не е на Вашето мнение, това не означава, че е “лош”.
- В природата няма нищо съвършено. Съвършен човек не съществува. Всички имаме недостатъци – и този, който Ви критикува. Приемате несъвършенството си с любов и се харесвате и обичате несъвършени.
- Говоренето на лъжи и всякаква форма на неискреност пречи в отношенията. Ако казвате неистини, не следва да очаквате нищо положително, включително за себе си. С лъжи и неискреност понижавате себеоценката си – другият гледа на Вас с “недобро око”. Индийският философ Кришнамурти отбелязва, че да наблюдаваш, без да осъждаш, е най-висшата проява на човешката интелигентност, така че, ако лъжете и събеседникът Ви мълчи, това може да означава висша проява на интелигентност. Лъжата е без гаранция. Поговорката “На лъжата краката са къси.” не е случайна.
- Обезценявайки другия в отношението, не повишавате своята ценност. Напротив – това е сигурен начин да понижите себеоценката си пред човека, когото обезценявате.
- Отхвърлянето на личната отговорност за Ваши решения, действия, бездействия, мисли и чувства и прехвърлянето й на другия блокира емпатията. Фрази от типа на “Заради теб го направих”, “Караш ме да се чувствам…” и други от този тип се избягват, а ако ги чуете от някого – това може да е манипулация.
Ние избираме какво да правим и какво да не правим, дали да изпълним чуждо желание или да не го изпълним, да се подчиняваме или да не се подчиняваме и т.н., така че отговорността за изборите ни относно наши действия, бездействия, мисли и чувства е само наша. Действията и думите на другите могат да бъдат стимул, но не и причина за нашите избори.
Поемането на отговорност за нашите избори е “емоционално освобождаване” и в наша полза.
- Доказването на лични качества показва неувереност. Човек, който вярва в себе си и се уважава, няма нужда да доказва себе си.
- Даването на съвети без направени искания в разговора блокират емпатията. Едно от най-дразнещите за всички хора неща са неисканите съвети “с добри намерения”. Към това прибягват хора, които искат да се почувстват по-значими – обикновено по-стари дават съвети на по-млади, аргументирайки се с възрастта, но мъдростта не е функция на възрастта. Ако някой дава неискан съвет в разговор, удовлетворя своя потребност, а не чужда.
- Всяко обвинение, критика, поставяне на “етикети” чрез оценки “лошо”, “неправилно” и т.н. пречи в отношенията. Внимава се с епитети, звучащи като “морални присъди”. Внимава се и с пасивно-агресивни изказвания. Добре е да разбирате, че зад всяка критика се крие неудовлетворена потребност – това разбиране може да помогне понякога в избора да не се обиждаме от дребни обиди.
- Утешаването не е емпатия. Ако решите да утешавате горд човек, рискувате да постигнете “нежелан ефект”. Авторът на една автобиографична книга, разказващ за болестта и смъртта на сина си, споделя колко мъчително било за него да слуша утешаване.
- Всички опити за ограничаване на нечия лична свобода и право на свободен избор блокират емпатията и пречат в отношенията.
Изразяването на желания под форма на изисквания /заповед/ е добре да се ограничава – при разговор се внимава с всички заповедни изречения. Изискването /заповедта/ съдържа в себе си явна или скрита заплаха за това, че ако човек не се подчини, ще бъде порицан.
Начинът на изразяване, отричащ възможността за избор, се заменя с такъв, който я потвърждава, за да има емпатия: “Какво искаш?”, “Какъв е изборът ти?” и други от този тип. Това е от особено значение в отношенията родители-деца – ако родителят пита детето какво иска и какво избира вместо да изисква изпълнение от детето на готови родителски решения съобразно родителските убеждения и предпочитания, ще възпита по-щастлив, решителен, отговорен и социално независим ЧОВЕК – в хармония със себе си и със света. /Най-големите “проблеми” се създават от хора с тежко наследство от детството си – необичани, неразбрани, ограничавани и насилвани – психически и/или физически, деца./ Едва ли има възрастен човек, който да си спомня с носталгия за нечия изпълнена заповед в детството си или че е научил ценни уроци, изпълнявайки родителски заповеди.
- Внимаваме да не се прекалява с въпроси, започващи със “Защо” и с “Но” – при няколко повторения могат да се тълкуват като упрек /обвинение, противопоставяне/. “Защо?” може да бъде заменено с “Каква е причината?”.
- Изразяването на желания под формата на отрицание създава сложности в общуването и са пример за неконструктивна комуникация – казваме какво искаме, а не какво не искаме. Ако кажете какво не искате, а пропуснете да споменете какво искате, вероятно няма да го получите – другият трябва да го чуе и разбере, а не да гадае и предполага. Например: Съпругата казва на съпруга си, че не иска той да прекарва толкова дълго време на работа. Съпругът може и да не разбере, че тя всъщност иска повече свободно време с него.
- Избягваме неясни, абстрактни и двусмислени изказвания и искаме само конкретни и реалистични неща – конкретни действия от другия, а не намеци за действия. Неясното изразяване води до объркване. Примери за неясно изразяване, водещо до объркване: “Искам да ме оставиш да бъда себе си”.; “Искам да бъдеш по-отговорен.”
- Внимаваме с “красивите” думи. Правим комплимент чрез изразяване на наблюденията ни – посочваме факти наред с обобщението /обясняваме/, а не обявяваме самостоятелни красиви обобщения. Красивите обобщения, неподкрепени с факти, могат да се тълкуват като манипулация.
- Сравняването с другия или с трети лица отдалечава от емпатията.
Ако се сравнявате с по-успешни, по-надарени и т.н. личности, освен всичко останало, рискувате да си причините депресия, затваряне в себе си и апатия.
- “Извинявам се” и “Благодаря” не се пестят.
- “Бъди промяната, която искаш да видиш в света.” – Махатма Ганди
*** Притча за ехото
Баща и син се разхождали из планината. Внезапно момчето паднало, ударило се и извикало: “Ооооох!” За своя изненада чуло глас от планината, който му отговорил: “Ооооох!”
Любопитно, момчето попитало: “Кой си ти?” И получило отговор: “Кой си ти?”
После изкрещяло: “Възхищавам ти се!” Гласът отговорил: “Възхищавам ти се!”
Разгневено, че някой все повтаря думите му, момчето решило да обиди натрапника: “Страхливец!” И отговорът бил: “Страхливец!”
Тогава момчето се обърнало към баща си: “Тате, какво става?”
Бащата се усмихнал и казал: “Синко, чуй.” После извикал: “Ти си шампион.” И гласът отговорил: “Ти си шампион.”
Момчето се изненадало, но все още нищо не разбирало.
Баща му обяснил: “Хората го наричат ехо, но всъщност това е животът. Той ти връща всичко, което кажеш или направиш. Животът ни е отражение на нашите действия. Ако искаш на този свят да има повече любов, обичай повече. Ако искаш хората от екипа ти да знаят повече, самият ти придобивай повече знания. Това се отнася за всичко. Животът винаги ти дава онова, което ти си му дал. Той не е низ от случайности, а отражение на теб самия!”
*** Китайска приказка “Снаха и свекърва”
Преди много време в Китай момиче на име Ли-Ли се омъжило и отишло да живее със съпруга си и майка му. Много скоро младата жена открила, че изобщо не се разбира със свекърва си. Двете имали съвсем различни характери и Ли-Ли се ядосвала на навиците на възрастната жена, която освен всичко друго, непрекъснато я критикувала.
Минавали дни и седмици. Ли-Ли и свекърва й не спирали да се карат и надвикват. Ситуацията се влошавала допълнително от старата китайска традиция, според която Ли-Ли трябвало да се подчинява на свекърва си и да изпълнява всяко нейно желание. Целият този гняв и караници причинявали на мъжа в семейството голямо неудобство.
Накрая Ли-Ли, която вече едва издържала лошия нрав на свекърва си и навика й да командва, решила да предприеме нещо. Тя отишла при г-н Хуанг, продавач на билки и добър приятел на баща й. Разказала му какво се случва и го попитала дали може да й приготви отрова, за да реши проблема веднъж завинаги.
Г-н Хуанг помислил малко и накрая казал:
- Добре, Ли-Ли, ще ти помогна да решиш проблема си, но трябва да изпълниш всичко, което ти кажа.
- Разбира се, г-н Хуанг.
Той отишъл в задната стая и след малко се върнал с пакет билки.
- Не можеш да използваш бързо действаща отрова за свекърва си, защото ще те заподозрат. Затова ти давам билки, които бавно ще отравят тялото й. Слагай от тези билки всеки път, когато готвиш свинско или пилешко. Но за да си сигурна, че никой няма да те заподозре, трябва да си много мила с нея. Не й противоречи, изпълнявай всяко нейно желание и я глези, сякаш е кралица.
Ли-Ли била много доволна. Тя благодарила на г-н Хуанг и забързала към къщи.
Минавали седмици и месеци. Всеки ден Ли-Ли слагала на свекърва си специално приготвената за нея храна. Тя добре запомнила предупреждението на г-н Хуанг да не предизвиква подозрение, затова се стараела да не избухва и изпълнявала желанията на възрастната жена, сякаш била собствената й майка.
Изминали шест месеца и цялата къща се променила. Ли-Ли се научила да сдържа избухванията си, вече почти не се случвало да се ядоса или подразни. Двете със свекърва й не се били карали и тя открила, че сега общуването им е много по-лесно. Отношението на свекървата към Ли-Ли също се променило и тя я заобичала като собствена дъщеря. Казвала на всички роднини и приятели, че Ли-Ли е най-добрата снаха, за която човек може да мечтае. Съпругът на Ли-Ли бил най-щастлив от тази промяна.
Един ден младата жена отново отишла при г-н Хуанг, за да го моли за помощ.
- Г-н Хуанг, моля Ви, помогнете ми да намеря противоотрова за свекърва ми! Тя изведнъж стана толкова мила с мен. Не искам да умре заради отровата, която й дадох.
Г-н Хуанг се усмихнал и поклатил глава:
- Не се тревожи, моето момиче, не съм ти давал отрова. Билките, които занесе вкъщи, бяха за подобряване на здравето й. Единствената отрова беше в сърцето ти и в отношението ти към нея, но тя изчезна.
Една китайска поговорка казва, че който обича другите, също ще бъде обичан.”
*** Притча “Разговор с Бог”
“ – Влез – каза Бог. – разбрах, че искаш да говориш с мен.
- Ако имаш време.
Бог се усмихна и рече:
- Моето време е вечността. Стига ми за всичко. Какво искаш да знаеш?
- Кои са уроците, които ти като родител би искал да предадеш на своите деца?
Бог се усмихна и отговори:
- Че не могат да накарат никого да ги обича. Могат само да се оставят да бъдат обичани. – Че няма нужда да се сравняват с другите. Всеки ще бъде съден според делата си, а не според греховете на останалите. – Че богат е не онзи, който има най-много, а който се нуждае от най-малко. – Че само за секунди можем да нараним дълбоко някого, когото обичаме, а ще са ни нужни години, за да го излекуваме. – Че има хора, които ги обичат от цялото си сърце, но не знаят как да изразят чувствата си. – Че парите могат да купят всичко освен щастие. – Че двама души могат да гледат едно и също нещо и да го виждат по съвсем различен начин. – Че добрият приятел е този, който знае всичко за теб и въпреки това те обича. – Че по-важно от това да получиш прошка от другите, е да можеш да простиш сам на себе си.”
*** Притча “Тайната за семейно щастие”
“Един мъж попитал мъдреца:
- Ти си мъдър човек, всички те уважават и те търсят за съвет. Моля те, кажи ми, как е възможно твоят семеен живот да е толкова щастлив? Каква е тайната?
Мъдрецът се усмихнал и казал:
- Ела у дома, бъди мой гост. Жена ми ще приготви домашен сладкиш.
Отишли заедно в дома на мъдреца и се разположили в гостната. Мъдрецът повикал жена си. След малко в стаята влязла красива и ведра жена, която изглеждала много щастлива.
- Да, скъпи, какво има?
- Мила, моля те, приготви тесто за твоя прекрасен сладкиш.
- Добре, веднага – отговорила жената.
След известно време тя се върнала в гостната и съобщила, че тестото е готово.
- Сега добави към него от най-хубавото масло и от онези вкусни орехи, които пазим за специални случаи – продължил мъдрецът.
- Добре – отново отговорила жена му.
Тя се върнала след десет минути, а мъжът й дал следващото указание:
- А сега, моля те, добави към тестото малко глина от двора и го изпечи.
- Добре – отговорила жената и след половин час се върнала, носейки в ръце готовия сладкиш.
- Разбира се, ние не можем да изядем този сладкиш – казал мъдрецът. – изхвърли го на боклука, моля те.
- Добре – отново отговорила жената.
Гостът бил шокиран от видяното. “Но нима това е възможно!? Тази жена изпълни всичко, дори и най-абсурдното… Не възрази нито веднъж и дори не се разсърди, че трябва да изхвърли сладкиша…” , мислил си младият мъж. Той бил толкова впечатлен, че решил да повтори този експеримент със своята жена. Когато се прибрал у дома, още от прага извикал:
- Скъпа, замеси тесто за сладкиш!
- Откъде пък измисли това? Имаме достатъчно храна вкъщи, а и имам достатъчно друга работа! – раздразнено отговорила жена му.
На другия ден мъжът се върнал при мъдреца и го попитал:
- Защо при теб се получи така и твоята жена изпълни охотно всичко, което й каза, а моята даже не ме изслуша?
- Всичко е много просто – отговорил мъдрецът, – между вас няма уважение.
- И какво да правя сега?
- Вие двамата трябва да се научите да се уважавате един друг. Но за това, най-напред ти трябва да започнеш да правиш някои неща за нея, за да се почувства тя щастлива.
Замислил се мъжът върху думите на мъдреца и тръгнал към вкъщи. По пътя видял красив розов храст. Спомнил си, че точно такива рози подарил на жена си, когато поискал ръката й. И после всеки ден й носил по една роза. Но оттогава било минало много време. Вече не помнел кога за последен път й е носил цветя. И сега решил да откъсне една клонка от красивия розов храст и да го занесе на съпругата си. Когато се прибрал, тя вече спяла и за да не я събуди, просто оставил розата до възглавницата й.
На другата сутрин, за пръв път от години, го чакала сервирана закуска и една красива жена със сияещи очи. Той я прегърнал и нежно я целунал. Точно както някога. От този ден нататък, помнейки думите на мъдреца, мъжът се опитвал да направи жена си щастлива. А тя му отвръщала със същото.
Минали няколко години. Един ден на вратата почукал млад мъж.
- Чувал съм, че отношенията между теб и твоята жена са образец за семейно щастие и хармония. А при мен нещата вървят много трудно. Непрекъснато имаме търкания с жена ми, постоянно спорим за нещо… Кажи ми, каква е тайната за семейно щастие?
Стопанинът се усмихнал и казал:
- Заповядай у дома и бъди мой гост. Жена ми ще изпече сладкиш…”
/*** Пример за емпатичен разговор и решаване на общ спорен въпрос – по действителен случай, източник: “Третата алтернатива” на д-р Стивън Кови
Примерът е много ясен и разбираем и показва как един родител може да постигне добър резултат и за детето, и за себе си с емпатично изслушване БЕЗ опити за убеждаване и БЕЗ поучаване, зачитайки потребността от свободен избор на детето-тийнейджър. Родителят от примера поддържа разговора много добре. Същият е принципът на разговор и в отношения между съпрузи, лица във фактическо съжителство, съседи, съдружници, колеги и други, които искат да решат общ спорен въпрос.
“В колежа постигнах детската си мечта да стана куортърбек във футболния отбор. След като две години водих отбора, мечтата ми се срина, защото скъсах коленни връзки. Можете да си представите вълнението ми години по-късно, вече женен и работещ, когато първото ми дете се роди момче. Колко хубаво щеше да бъде да го тренирам за куортърбек! И така, започнахме с тренировките от първи до осми клас, сезон след сезон, и той стана изключителен куортърбек. Както можете да си представите, бях много горд и докато го гледах как играе, казвах: “Да, това е моето момче.”
Но един ден през лятото между осми и девети клас Майкъл Шон ми каза, че следващата година не иска да играе футбол. Аз бях шокиран. “Луд ли си? Знаеш ли колко си добър? Знаеш ли колко време съм посветил да те тренирам?” Той отговори, че просто не иска да играе. Това намерение криеше сериозна заплаха за мен и ме разтърси из основи. Очевидно собствената ми емоционална сигурност до голяма степен зависеше от това той да стане голям футболист. Дни наред се опитвах да го убедя, но не постигах кой знае какво.
По ирония на съдбата тъкмо по това време работата ми в отдела за развой на нови продукти включваше организирането на семинар “умения за слушане”. Изведнъж ме осени мисълта, че аз така и не бях изслушал сина си. Изглежда, се страхувах, че може наистина да не играе. Подготвяйки се истински да го изслушам, трябваше да си дам сметка за собствените си мотиви. Какво се опитвах да направя – да отгледам футболист или син? За него ли го правих или за себе си? Докато мислех по въпроса, ми стана ясно, че трябва да отгледам син и че погледнато в общ план футболът не е толкова важен.
Скоро ми се удаде възможност да поговорим.
- Значи, Майкъл Шон, догодина не ти се играе футбол?
- Не – отвърна той.
Аз замълчах.
- Миналата година не ми хареса особено – продължи той.
- Значи миналата година не е минала добре за теб?
- Никак.
Аз само кимнах.
- Ужасно беше, татко. Смазваха ме на игрището. Виж ме. Аз съм наполовина на всички останали.
- Значи доста са те мачкали, така ли? – Към този момент Майкъл Шон вече беше доловил, че нямам никакви задни мисли и че искам само да го разбера. И се отвори повече.
- Да, всички са много по-едри от мен. Още не съм израснал достатъчно, татко, това лято също не съм пораснал. Ти си бил едър като момче и затова не разбираш.
- Не мислиш, че ще те разбера.
Продължихме по този начин. Докато слушах, научих много нови неща за сина си. Той се чувстваше дребен, несигурен и уязвим. Неотдавна се бяхме преместили на ново място и той не познаваше много хора. Предната година го бяха пердашили. Чувстваше и натиск да отговори на моите очаквания.
След няколко минути, докато искрено се опитвах да го разбера, той ме попита:
- А ти какво мислиш, че трябва да направя, татко?”
/*След като синът се е усетил чут, разбран и приет като Личност от бащата, идва етапът, в който “иска да върне жеста” и да чуе мнението на бащата./
- “Виж, каквото и да избереш, аз нямам нищо против. Сериозно. Ако искаш да играеш, добре. Ако не, пак добре. Ти решаваш. Ще те подкрепя и в двата случая.
Само няколко дни по-късно той дойде при мен и каза:
- Татко, искам да играя футбол другата година.”
/*Ако бащата бе продължил да убеждава сина си и не го бе изслушал по начина, описан по-горе, синът най-вероятно щеше да се откаже от футбола, защото потребностите му от емпатия, приемане, разбиране и свободен избор щяха да бъдат пренебрегнати от бащата и останали неудовлетворени./
“Зарадвах се, но не беше толкова важно за мен. Щях да се радвам и ако беше решил обратното. Хубавото беше, че онзи ден двамата със сина ми се сближихме и си останахме близки и занапред. Открих, че когато става дума за отношения между хората, бързото е бавно, а бавното – бързо. Този половин час, който отделих, за да се опитам да разбера, уталожи проблем, който можеше да продължи с месеци или да причини много търкания помежду ни. Емпатията наистина е най-бързата форма на общуване.”/
/***Заб.
Техника Автоматично писане /”Освобождаващо писмо”/
За техниката Автоматично писане, наречена още Освобождаващо писмо, за първи път пише един френски философ, историк и психолог през 1878 г.
Автоматичното писане се практикува в психологията за преодоляване на негативни емоции и психологически травми от различно естество, включително детски травми – насъбран гняв към някого, обида, страх, тъга, вина и т.н.
При тази техника произвеждате писане, без да разсъждавате – дали се изразявате ясно, дали почеркът е четлив и т.н. Изпълнява се, когато сте сами. Пишете на хартия с химикал или молив, не на компютър, от първо лице, единствено число какво сте видял/а, чул/а, преживял/а, как сте се чувствал/а… изваждате от себе си насъбраните негативи. Разказвате за травмиращата ситуация, без да обвинявате никого. Писането трябва да е под форма на свободен поток. Ако Ви се плачи, плачете. Когато приключите с писането, унищожавате писмото./