Задължителната медиация от 01.07.2024 г. без бъдеще след 01.07.2024 г. – кой и защо й отряза крилете

С ДИРЕКТИВА 2008/ 52/ ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 21.05.2008 г. относно някои аспекти на медиацията по гражданско-правни и търговско-правни въпроси “Европейският съвет призова държавите – членки да създадат алтернативни извънсъдебни процедури”. В ДИРЕКТИВАТА бе посочено, че “Медиацията може да предостави икономично и бързо извънсъдебно разрешаване на спорове по гражданско-правни и търговско-правни въпроси посредством процедури, пригодени за нуждите на страните. Съществува по-голяма вероятност споразуменията, постигнати в резултат на медиация, да бъдат доброволно спазвани, както и да спомогнат за запазването на приятелска и трайна връзка между страните.”; “За да се насърчи още повече използването на медиация и да се осигури предвидима правна рамка за страните, които използват медиацията, е необходимо да се въведе рамково законодателство, което в частност да уреди ключови аспекти на гражданския процес.”; “Освен това съдилищата следва да могат да насочат вниманието на страните към възможността за медиация винаги, когато е уместно.”; “Никоя разпоредба на ДИРЕКТИВАТА не следва да засяга национално законодателство, съгласно което използването на медиация е задължително или подлежи на стимули или санкции, при условие че подобно законодателство не възпрепятства страните да упражняват правото си на достъп до съдебната система.”

На 01.07.2024 г. , когато новите промени в ГПК и в ЗМ трябваше да влязат в сила, след година и половина подготовка и усилия на много хора задължителната медиация не заработи.

По инициатива на Висшия адвокатски съвет Конституционния съд обяви за противоконституционни новите разпоредби в ГПК и в ЗМ, предвиждащи задължаване на страните по някои съдебни спорове да участват в първа среща в процедура по медиация.

Промените, които не заработиха, предвиждаха БЕЗПЛАТНА първа среща по медиация с продължителност от един до три часа, и целяха да запознаят спорещите страни с по-добрата алтернатива. Както добрите родители указват на децата, пресичащи на червен светофар, че това може да има негативни последици за тях, така и съдът щеше да задължава страните да опитат да разрешат спора си лесно и безболезнено. Споровете, за които се предвиждаше задължителна медиация, бяха изключително социално съобразени, но проблем се оказа една дума.

Остава възможността съдът да продължи да напътва страните към медиация винаги, когато НАЙ-ДОБРИТЕ юристи – СЪДИИТЕ, преценят спора за подходящ за уреждане по този начин.

Call Now Button