Съществува мнение, че успешна медиация има и когато страните са подобрили отношенията си, но не са сключили дори устно споразумение. Аз считам, че подобрените отношения между страните са напредък, но не и успешно приключване на процедура по медиация. Те са като неизлекувана докрай инфекция – болният се чувства малко по-добре, но ако спре антибиотика, инфекцията може да се разгори отново с пълна сила.
Успешна медиация е само тази, която е постигнала крайната си цел – СПОРАЗУМЕНИЕ.
Конфликтът/спорът минава през различни етапи, които оформят т.нар. цикъл на конфликта. Сред тях са етапът на ескалация и етапът на деескалация или т.нар.застой. В етапа на ескалация конфликтът достига връхната си точка. Противопоставянето на страните е в своя пик. В този етап всяка от спорещите страни възприема другата като враг. Етапът на деескалация или застоят на конфликта следва етапа на ескалация. Той изглежда като затишие, при което спорещите страни се преориентират в целите си. Това обаче не винаги е така. След този етап е възможно да се развият два варианта – 1. След временното затишие конфликтът избухва отново и се стига до нова ескалация. Тоест има връщане назад, ако не се използва моментът, за да се премине целенасочено към търсене на варианти на решение.; 2. И двете страни осъзнават загубите си, което води до реално преосмисляне на целите им и така минават на следващите етапи в цикъла на конфликта – търсене на варианти на решение и намиране на взаимноизгодно решение по спора.
Постигнатите подобрени отношения между страните по време на медиация могат да бъдат временно явление. Това е просто етапът на деескалация и затишието по спора може да продължи недълго, след което конфликтът отново да ескалира. Тоест в постигнатите подобрени отношения между страните има несигурност и процедурата не следва да спира на този етап. Между подобряването на отношенията и постигането на споразумение по спора остават две стъпки, които следва да бъдат направени, а не да се спира почти на финала.
Дори страните да продължат разговорите си самостоятелно с цел постигане на споразумение, възможностите им са много по-малки, отколкото в процедура по медиация. Обикновените преговори са с по-ниска ефективност. В медиация има много по-голяма възможност страните да постигнат споразумение с помощта на обучено да споразумява спорещи страни лице, отколкото в обикновени преговори, евентуално следващи процедурата, спряла точно на етапа с подобрените отношения.
Да спрем процедура по медиация при постигнато подобряване на отношенията между страните с неизвестността какво предстои да се случи в бъдеще е почти като преустановяване на процесуални действия на съда и страните точно след съдебното дирене и преди устните състезания, съответно писмени защити и крайния акт на исковото производство, заради който са били положени всички усилия.