Много съвременни двойки решават да не сключват брак и избират фактическото съпружеско съжителство като по-удобна алтернатива. Те също създават СЕМЕЙСТВО, когато от връзката им се роди дете. От правна гледна точка има няколко разлики в отношенията между сключилите брак съпрузи и двойките, избрали фактическо съпружеско съжителство.
За сключване на валиден брак Семейният кодекс предвижда писмена форма за действителност на акта и специален ред с участие на длъжностно лице по гражданско състояние и двама свидетели, които наред със съпрузите подписват акта за сключване на граждански брак. Знаем, че изборът на двойките за фактическо съпружеско съжителство не е обвързан от специални форма и ред.
Съпрузите могат да избират между три режима на имуществени отношения – 1. Законов режим на общност – Този режим създава особен вид съсобственост между съпрузите върху вещните права, придобити по време на брака в резултат на съвместен принос, независимо от това на чие име са придобити.; 2. Законов режим на разделност – Правата, придобити от всеки от съпрузите по време на брака, са негово лично притежание.; 3. Договорен режим – Встъпващите в брак могат да уредят САМО имуществените отношения помежду си с брачен договор, ако и двамата са дееспособни лица. Предвидена е форма за действителност – писмена форма с нотариална заверка на съдържанието и на подписите. Брачен договор може да бъде сключен от съпрузите и след сключване на брака.
При двойките, избрали фактическо съпружеско съжителство, имуществените отношения са подобни на режима на разделност. Те могат да придобият общо имущество и отношенията между тях се уреждат по правилата на обикновената дялова съсобственост.
При раждане на дете по време на брака или преди изтичането на триста дни от неговото прекратяване важи оборимата презумпция за бащинство, според която за баща на детето се смята съпругът на майката. Знаем, че за бащинството на дете, родено от майка, избрала фактическото съпружеско съжителство с бащата, липсва презумпция и затова детето следва да се припознае. Припознаването се извършва лично с писмено заявление или с декларация с нотариално заверен подпис, подадена до длъжностното лице по гражданското състояние. Заявление за припознаване може да се подаде и чрез управителя на лечебното заведение, в което се е родило детето. Законът третира еднакво родените в брак и извън брак деца.
Разлика има и в последиците, които Законът свързва само със смъртта на съпруг или съпруга. Съпругът е наследник по Закон и винаги наследява заедно с първите три реда наследници, а при липса на наследници от първите три реда, дори измества изцяло четвърти ред – лели и чичовци. Нашият Закон за наследството е в сила от април 1949 г. Оттогава е бил изменян не малко пъти, но като цяло е консервативен и несъобразен със съвременните тенденции на живот. Затова липсват разпоредби, уреждащи наследяване между мъж и жена, избрали фактическо съпружеско съжителство като алтернатива на брака и създали семейство с общо дете, дори при десетилетия съвместен живот. Причината вероятно е и в по-трудното установяване на фактическото съпружеско съжителство – за законодателя еднаквата адресна регистрация и родителството не са достатъчни. Тоест наследяване по Закон между двойки, живеещи по по-популярния начин, не е възможно. Но наследяване между тях е възможно по завещание при зачитане на запазената част на наследниците по Закон. Детето е наследник по Закон от първи ред и винаги наследява родителите си без значение дали е родено в брак или извън брак.
Разлика има в прекратяването на брачното отношение и на фактическото съпружеско съжителство. Прекратяване на брака става само по съдебен ред, без значение дали от брака има или няма родено дете. Предвидена е възможност за издръжка между бивши съпрузи, която се присъжда с решението за допускане на развод. За раздялата на двойки, били в отношения на фактическо съпружеско съжителство, липсва задължителна необходимост от съдебна намеса, дори при родено общо дете. Последното означава, че двойките с общи деца, родени извън брак, могат, но не са задължени да се обърнат към съд за уреждане на последиците от раздялата, свързани с бъдещето на общите им деца. Ако се обърнат към съд, и в това съдебно производство, както при прекратяването на брак чрез развод, ФОКУСЪТ Е ВЪРХУ ДЕТЕТО – Задължителните въпроси, по които съдът се произнася, са по-малко от въпросите, които следва да се уредят при развод, и са следните: къде ще е местожителството на детето; кой ще упражнява родителските права; как ще се уредят личните отношения на детето с другия родител, при когото детето не живее; издръжката на детето.
Ако двойката желае официално произнасяне от съд, възможностите са две, както и при прекратяване на брака чрез развод – като исково, спорно производство, което започва по иск на единия родител, или като безспорно производство, в което и двамата родители са молители. Компетентен е Районният съд по настоящия адрес на детето.
- Исково производство
Исковото производство е по-скъпо и по-емоционално изтощаващо – като всеки съдебен спор. Когато борбата е за упражняването на родителските права, в адвокатските умове възникват сложни схеми. за да се спечели делото.
- Безспорно производство
Желателно е, родителите да постигнат съгласие по всички въпроси, следващи раздялата и касаещи бъдещето на детето им, и да внесат постигнатото споразумение в Районния съд за утвърждаване. Съдът, както по дело за развод по взаимно съгласие, ще провери дали споразумението е законосъобразно и дали интересите на децата са добре защитени и ако са, ще утвърди споразумението.
В процедура по семейна медиация се решават и въпроси, касаещи раздялата на родители, били в отношения на фактическо съпружеско съжителство, с цел постигане на законосъобразно споразумение за утвърждаване от компетентния съд. Заедно с въпросите, касаещи бъдещето на детето, в този тип семейна медиация също могат да бъдат решени и други важни за двойката въпроси, съпътстващи раздялата. Жилището, което двойката е обитавала по време на фактическото си съпружеско съжителство, не се счита за семейно жилище, но въпросът за бъдещото ползване на това или друго жилище също може да бъде решен с оглед сигурността и спокойствието при отглеждане на общото дете. Въпрос за издръжка между родителите след раздялата не се поставя и не се решава.
При уговаряне на личните отношения на родителя, неупражняващ родителските права, с детето важи правилото за липса на условности в договорките. В споразумението се записват конкретни дни от месеца за срещи, часове за вземане и връщане на детето. Уговаря се и къде детето ще прекарва ваканции, Великден, Коледа, Нова година и рожден ден.
За размера на издръжката за детето важи правилото, че не може да се уговаря размер под една четвърт от минималната работна заплата, както и че размерът се определя според нуждите на детето и възможностите на лицето, което я дължи. В споразумението се посочва конкретен ден от месеца, на който се дължи издръжка; посочва се банкова сметка за превод.
С утвърждаването на споразумението от съда се създава сигурност и спокойствие в бъдещите отношения на разделените родители с детето, защото утвърденото споразумение има силата на изпълнително основание.
Семейната медиация помага на всички родители, пред развод или пред раздяла, да постигнат сигурност и спокойствие в отношенията си и да застраховат най-добрите условия за отглеждане и възпитание на общото им дете.