Съдебното решение е последният акт на исковото производство, с който съдът се произнася по съществото на спора.
Съдържанието на всяко съдебно решение зависи и от процесуалните действия, извършени от страните чрез техните представители, и от трети лица. Тоест отговорността за съдържанието на съдебното решение не е само на съдията.
Страните /чрез процесуалните си представители/ посочват в преклузивен срок доказателствени искания за установяване на факти и обстоятелства с правно значение за техните искове или възражения, а съдията им съдейства чрез указания. Ако процесуалният представител пропусне до посочи доказателствени искания, относими и необходими за установяване основателността на искове или възражения на доверителя им, делото ще остане непопълнено с доказателствен материал, което ще се отрази на решението. Този пропуск се счита за небрежност на страните и не е основание за обжалване на съдебното решение. Съдебното решение се обжалва заради грешки на съдията, а не заради грешки на страните чрез техните представители. Тоест и заради небрежност на адвокат или юрисконсулт съдебното решение може да се стори несправедливо на страната, чийто процесуален представител е проявил небрежност. Ако делото обаче остане непопълнено с доказателствен материал заради недопускане от съдията на поискано в срок допустимо, относимо и необходимо доказателство, това е грешка на съдията и съдебното решение в случая може да бъде обжалвано като неправилно – в този случай евентуалната несправедливост на съдебното решение се дължи на съдийска грешка, която е отстранима от по-горния съд.
В съдебните заседания има етапи, през които задължително се минава, преди съдът да обяви делото за решаване. Най-същественият етап се нарича СЪДЕБНО ДИРЕНЕ – това е времето, отредено за събиране на допуснатите относими и необходими доказателства, които страните чрез техните представители са изискали от съда. Често доказателствено средство, което страните използват, за да докажат основателността на исканията си, са свидетелските показания. Даването на свидетелски показания е обществен дълг и освен тесен кръг лица никой няма право да откаже да свидетелства. Предвидени са санкции за лицата, които са били посочени като свидетели, но не са се явили, не са обещали да кажат истината или са отказали да отговарят на въпроси извън предвидените изключения.
Преди свидетелят да даде показания, председателят на заседанието го пита ДАЛИ ОБЕЩАВА ДА КАЖЕ ИСТИНАТА, напомняйки му за наказателната отговорност при лъжесвидетелстване. Тази наказателна отговорност обаче се търси по друг ред и в друго производство – наказателно дело за лъжесвидетелстване. Тоест съдът по гражданското дело не установява кой свидетел говори истина и кой лъже, а зачита дадените показания при постановяване на съдебното решение. А мислите ли, че човек, който лъже ежедневно, може да бъде спрян от говоренето на неистини в съдебна зала, при това само срещу едно обещание. А смятате ли, че човек, на когото много пъти му се е разминавала отговорността, ще се притесни от напомняне за евентуална и несигурна наказателна отговорност. Тоест понякога изходът на делото зависи от показанията на човек, който не зачита истината.
Срещу лъжесвидетелстването по гражданско дело има само една противоотрова и тя е сезиране на Прокуратурата. Прокуратурата се сезира от страна по делото. /Но е възможно и поради липса на обективни източници за доказване на лъжесвидетелстването Прокуратурата да откаже образуването на досъдебно производство. /
В случай че се образува наказателно дело, до влизане в сила на присъдата срещу свидетеля, дал неистинни показания, гражданското дело се спира, тъй като между наказателното и гражданското дело в случая има отношение на зависимост или т.нар. преюдициалност. По наказателно дело съществува задължително правило за несменяемост на съдебния състав през цялото време, докато делото е висящо. По гражданско дело несменяемостта на състава е ограничена до изискването съдебното решение да се постанови от състава, участвал в последното по делото заседание. И по наказателни дела има инстанции, което означава ЧАКАНЕ. Тоест ако страна реши да противодейства на лъжесвидетелстване, трябва да се въоръжи с много търпение. Ако обаче се примири с лъжливите свидетелски показания по някаква причина, какво ще бъде според Вас съдебното решение – справедливо или несправедливо.
По делата се случват злоупотреби и с писмените доказателства. Ако даден документ е представен в съдебно заседание, същият може да бъде оспорен само в същото заседание. Ако се пропусне тази възможност – необходимостта от бърза реакция в заседанието стане причина за недоглеждане на представения документ, същият остава по делото и ще бъде взет предвид при постановяване на съдебното решение, което вероятно също ще е несправедливо.
Да се докаже истината по гражданско дело понякога е невъзможно заради ограничения, наложени в разпоредби на материалното право, или от липса на съответна разпоредба в процесуалното право. Заради тези ограничения също е възможно крайният съдебен акт на исковото производство да се стори на някого несправедлив.
В някои случаи за несправедливостта е отговорен съдебният състав и понякога тази несправедливост остава непоправена, дори ако процесуалният представител е положил огромни усилия и е използвал всички законни средства за защита.
Постигнатото в процедура по медиация споразумение ВИНАГИ Е СПРАВЕДЛИВО.
Така че през декември 2004 г. бе постигната НАЙ-ТИХАТА РЕВОЛЮЦИЯ – със Закона за медиацията бе уреден НАЙ-ЛОЯЛНИЯТ КЪМ ЧОВЕКА СПОСОБ за решаване на спорове, при който страните остават НЕЗАВИСИМИ в рамките на императивните разпоредби на законодателството ни, при който ИСТИНАТА е условие за постигане на споразумение и при който СПРАВЕДЛИВОСТТА е сигурна.
Еволюцията на човека предпоставя и еволюция в решаването на спора.