Съдебното решение е последният акт на исковото производство, с който съдът се произнася по съществото на спора. По време на производството съдът постановява други актове. Съдържанието на всяко съдебно решение зависи и от процесуалните действия, извършени от страните чрез техните представители – адвокати или юрисконсулти по дела, касаещи търговски спорове на техния работодател, както и от трети по делото лица – например: свидетели. Тоест отговорността за съдържанието на съдебното решение не е само на съдията. Когато обаче говорим за несправедливи съдебни решения, някои хора свързват единствено съдията с несправедливостта в държавния правосъден акт. В тази връзка обяснявам някои обстоятелства от значение за разбирането кой всъщност е отговорен за несправедливите съдебни решения.
Служебното начало в гражданския процес е ограничено. В тази връзка уточнявам, че в обсега на гражданския процес е защитата на всички материални правоотношения, регулирани с метода на равнопоставяне на участващите в тях субекти – граждански, търговски, семейни и трудови. Предметът на делото и обемът на дължимата защита и съдействие в гражданския процес се определят от страните. Последните трябва до посочат в законоустановен преклузивен срок доказателствени искания за установяване на факти и обстоятелства с правно значение за техните искове, макар че съдията им указва кои от твърдените от тях факти следва да бъдат доказани, за да установят наличието на претендираното от тях право, тоест разпределя им доказателствената тежест. Съдът не събира служебно доказателства. Можем да определим ролята на съдията и на адвокатите, съответно – юрисконсултите като отношения между търпелив, но строг учител – съдията и ученик – адвоката/юрисконсулта. Ако при изготвяне на книжата до съда ученикът има грешки, съдията му дава указания и кратък срок за отстраняване на нередовностите на съответния документ. Тоест съдията дава на ученика втори шанс. Ако ученикът пропусне втория си шанс или го използва, но отново направи грешки, съдията не е длъжен да дава трети шанс, защото ако дава неограничен брой шансове на ученик, който не иска да се научи, исковото производство ще бъде още по-продължително. Съдебните заседания се ръководят от председател – съдия. Адвокатите и юрисконсултите са длъжни да спазват реда и правилата за поведение в съдебна зала. Ако ученикът е недисциплиниран в съдебно заседание, съдията има право да го отстрани за определено време и дори да му наложи глоба. От ученика обаче се очаква и самостоятелност в извършването на много процесуални действия. Тоест ГПК възлага големи надежди и очаквания за адекватно поета отговорност от адвоката или юрисконсулта. Ако въпреки разпределената доказателствена тежест от съда, адвокатът или юрисконсултът пропусне до посочи доказателствени искания, относими и необходими за установяване основателността на искове на доверителя им, делото ще остане непопълнено с доказателствен материал, което ще се отрази на решението. Пропускането да се искат доказателства се счита за небрежност на страните, която не е основание за обжалване на съдебното решение. Съдебното решение се обжалва заради грешки на съдията, а не заради грешки и небрежност на страните чрез техните представители. Тоест и заради небрежност на адвокат или юрисконсулт съдебното решение може да се стори несправедливо за страната, чийто процесуален представител е проявил небрежност. Ако делото обаче остане непопълнено с доказателствен материал заради недопускане от съдията на поискано в законоустановения преклузивен срок допустимо, относимо и необходимо доказателство, това е грешка на съдията и съдебното решение в случая може да бъде обжалвано като неправилно – в този случай евентуалната несправедливост на съдебното решение се дължи на съдийска грешка, която е отстранима от по-горния съд.
В съдебните заседания има етапи, през които задължително се минава, преди съдът да обяви делото за решаване. Най-същественият етап се нарича СЪДЕБНО ДИРЕНЕ – това е времето, отредено за събиране на допуснатите относими и необходими доказателства, които страните чрез техните представители са изискали от съда. Често доказателствено средство, което страните използват, за да докажат основателността на исканията си, са свидетелските показания. Даването на свидетелски показания ГПК счита за обществен дълг и освен тесен кръг лица, посочени изчерпателно в ГПК, никой няма право да откаже да свидетелства. Предвидени са санкции за лицата, които са били посочени като свидетели, но не са се явили, не са обещали да кажат истината или са отказали да отговарят на въпроси в съдебна зала извън предвидените изключения. Ако страната е в близки отношения със свидетеля, адвокатът иска допускане на свидетеля при т.нар.режим на довеждане – това означава, че на свидетеля не се изпраща призовка за ден и час на заседанието, а същият се води от страната, която го е поискала. Ако обаче страната не е в близки отношения със свидетеля, допускането му се иска при режим на призоваване. В този случай страната следва да внесе предварително депозит, в размер и срок, указан от съдията. Ако не внесе определения депозит в срок, свидетелят се изключва по делото. Внесеният депозит служи за възнаграждение на свидетеля, което същият може да поиска в заседанието, за което е призован. Затова съдът определя размера на депозита в зависимост от отделеното време и разноските по явяване на свидетеля. За свидетели при режим на довеждане възможност за възнаграждение няма, въпреки че те също губят време и вероятно имат разноски по явяването в съда.
Преди свидетелят да даде показания, председателят на заседанието снема самоличността му и го пита ДАЛИ ОБЕЩАВА ДА КАЖЕ ИСТИНАТА, напомняйки му и за наказателната отговорност при лъжесвидетелстване – лишаване от свобода до 5 години. Тази наказателна отговорност обаче се търси по друг ред и в друго производство – наказателно дело за лъжесвидетелстване. Тоест съдът по гражданското дело не може да установява кой свидетел говори истина и кой лъже, а следва да зачете дадените показания при постановяване на съдебното решение. А мислите ли, че човек, който лъже ежедневно, може да бъде спрян от говоренето на неистини в съдебна зала, при това само срещу едно обещание. А смятате ли, че човек, на когото много пъти му се е разминавала отговорността, ще се притесни от напомняне за евентуална и несигурна наказателна отговорност. Тоест понякога изходът на делото зависи от показанията на човек, който не зачита истината. Възможно е и говоренето на неистини във Ваша вреда да е от свидетел, призован от съда, за чието явяване Вие сте внесли депозита.
Срещу лъжесвидетелстването по гражданско дело има противоотрова и тя е сезиране на Прокуратурата за повдигане на съответно обвинение, тоест трябва да се образува наказателно дело. Прокуратурата се сезира от страна по делото. До влизане в сила на присъдата срещу свидетеля, дал неистинни показания, гражданското дело се спира, тъй като между наказателното и гражданското дело в случая има отношение на зависимост или т.нар. преюдициалност. По наказателно дело съществува задължително правило за несменяемост на съдебния състав през цялото време, докато делото е висящо. По гражданско дело несменяемостта на състава е ограничена до изискването съдебното решение да се постанови от състава, участвал в последното по делото заседание. И по наказателни дела има инстанции, което означава ЧАКАНЕ. Тоест ако решим да противодействаме на лъжесвидетелстването, трябва да се въоръжим с много търпение. Ако обаче се примирим с лъжливите свидетелски показания по някаква причина, какво ще бъде според Вас съдебното решение – справедливо или несправедливо, и кой ще бъде отговорен за това – съдията, който е длъжен да постанови решение съобразно събраните доказателства, били те и неистинни свидетелски показания, или някой друг. В периода от образуване на делото до постановяване на съдебното решение съдията е в клетка – стените на клетката са ограниченията, които му налага процесуалното право. Ако съдията поиска да излезе от клетката, последният акт на исковото производство може да се обжалва. И така стигаме до т.нар.несправедливи съдебни решения, които всъщност са проявена несправедливост на други лица, от които съдебното решение е зависимо.
“Има ли справедливост за тези, от които се очаква справедливост …” – съдия Нели Куцкова
По делото страните представят на съда и писмени доказателства. Случват се злоупотреби и с този вид доказателства. Ако даден документ е представен в съдебно заседание, същият може да бъде оспорен като неавтентичен или антидатиран САМО в същото заседание и да се иска изключването му по делото. Ако страната или нейният представител пропусне тази възможност – необходимостта от бърза реакция в заседанието стане причина за недоглеждане на представения документ, същият остава по делото и ще бъде взет предвид при постановяване на съдебното решение, което вероятно също ще е несправедливо. Тоест отново стигаме до извода, че и за тази несправедливост отговорността не е на съдията.
Възможностите ни по граждански дела за събиране на доказателства са по-ограничени, отколкото в наказателния процес. Да докажем истината по гражданско дело понякога е невъзможно заради ограничения, наложени в разпоредби на материалното право, или от липса на съответна разпоредба в ГПК. Заради тези ограничения също е възможно крайният съдебен акт на исковото производство да се стори на някого несправедлив, но за тази несправедливост не е виновен съдията.
“В ИМЕТО НА НАРОДА” се постановяват несправедливи съдебни решения по вина и на хора, различни от съдията, както и поради липса на процесуална възможност да се докаже истина.
Допускам, че това е и една от причините съдиите да са ЗА МЕДИАЦИЯТА – за да се избегне носенето на товара, свързан с риска от постановяване на несправедливи съдебни решения.
Постигнатото в процедура по медиация споразумение ВИНАГИ Е СПРАВЕДЛИВО.
Така че през декември 2004 г. бе постигната НАЙ-ТИХАТА РЕВОЛЮЦИЯ – със Закона за медиацията бе уреден НАЙ-ЛОЯЛНИЯТ КЪМ ЧОВЕКА СПОСОБ за решаване на спорове, при който страните остават НЕЗАВИСИМИ в рамките на императивните разпоредби на законодателството ни, при който ИСТИНАТА е условие за постигане на споразумение и при който СПРАВЕДЛИВОСТТА е сигурна.
Който лъже в медиация, ЛЪЖЕ СЕБЕ СИ.
От юли, тази година съдът ще задължава или може да задължи спорещите страни по някои висящи дела ЗАРАДИ ТЯХНОТО ЩАСТИЕ да казват ИСТИНАТА в поверителната процедура по МЕДИАЦИЯ, за да постигнат СПРАВЕДЛИВО РЕШЕНИЕ по спора си.
Еволюцията на човека предпоставя и еволюция в решаването на спора – бавно, но сигурно вървим от ПРИНУДА към СЪГЛАСИЕ.