Съгласно чл.16, ал.1 от Закона за медиацията формата на споразумението, постигнато за уреждане на определен правен спор, се определя от страните. Но за да могат същите да изберат форма, следва да са информирани каква сигурност им дава частната писмена форма, официалната писмена форма и колко рискована е устната форма.
Формата съгласно Закона за медиацията може да бъде устна, писмена и писмена с нотариална заверка на подписите на страните по споразумението. Писменото споразумение следва да съдържа определени задължителни реквизити – мястото и датата, на която е било постигнато, имената на страните и техните адреси, за какво се съгласяват те, името на медиатора, кога е започнала процедурата и подписите на страните. Изискването за посочване и на датата, когато е започнала процедурата, се дължи на обстоятелството, че давност не тече, докато трае процедура по медиация. За да се избегнат злоупотреби със спирането на давността, Законът за медиация определя максимален срок за провеждане на всички срещи по медиация за уреждане на един спор – шест месеца. След изтичане на шест месеца от началото й процедурата по медиация се смята за прекратена. Изтеклият период от време, през който давността е била спряна заради процедурата, не се включва в срока на давността. Обикновено, ако страните по спора участват добросъвестно в процедурата, максималният срок за провеждане на всички срещи по медиация е месец и половина.
Едва ли има юрист по света, който ще признае устната форма на споразумението между страните след успешна медиация за форма, която заслужава внимание. Устната форма означава ЛИПСА на документ. Юристът винаги мисли за нуждата от евентуално доказване и предпочита да се застрахова. Ако има съгласен, не би бил против, ако и за “БЛАГОДАРЯ” някой му подпише писмена декларация – за да има писмено доказателство за изразената благодарност. Вярно е, че споразумението между страните по спора обикновено се изпълнява доброволно, но все пак едва ли е излишна застраховката срещу риск, макар и петпроцентен. Застраховката е в документа. Така че предвидената в чл.16, ал.1 от Закона за медиация възможност за устна форма на споразумението не е съобразена с юридическата логика.
Споразумение, сключено в писмена форма, без нотариална заверка на подписите на страните по него, е ЧАСТЕН писмен документ. Ако страните искат да внесат споразумението в съд за утвърждаване, писмената форма е необходима.
Писмената форма е задължителна, когато страните се споразумяват за плащания на суми над 5000 лева. За установяване на договори и на споразумения на стойност, по-голяма от 5000 лева, Законът изисква писмен акт.
Нотариалното заверяване на документ го прави ОФИЦИАЛЕН, защото нотариусът изпълнява държавна удостоверителна функция. Официалният писмен документ има много по-голяма стойност от частния писмен документ. Нотариално завереното споразумение е официален писмен документ, защото освен волеизявленията на страните по спора и по споразумението съдържа и удостоверително изявление на нотариус за това, че подписите са положени от лицата, които са извършили волеизявленията по документа.
След като сте запознати какво означава устна, писмена и с нотариална заверка на подписите форма, можете да направите информиран избор.