В процедура по семейна медиация медиаторът трябва да следи за насилие в семейството. При установено такова процедурата задължително се прекратява, а пострадалите от домашно насилие следва да се насочат към съда за помощ и съдействие.
Към настоящия момент проблемът с домашното насилие е много добре законово уреден, така че пострадалите могат да получат адекватна правна, психологическа и дори материална помощ.
Според Закона за домашното насилие след последните промени, в сила от 01.01.2024 г. “домашно насилие е всеки акт на физическо, сексуално, психическо или икономическо насилие, както и опитът за такова насилие, принудителното ограничаване на личния живот, личната свобода и личните права, извършени спрямо лица, които се намират в родствена връзка, които са или са били в семейна връзка или във фактическо съпружеско съжителство или в интимна връзка”. За психическо насилие върху дете вече се смята и всяко домашно насилие, извършено в негово присъствие. Разбира се, промените в Закона за домашното насилие, заслужават адмирации – те са съвременно решение на един стар проблем.
С новите промени в ЗЗДН се разшири обхватът от лица, които могат да търсят защита като пострадали на домашно насилие. Защита по ЗЗДН може да търси всяко лице, пострадало от домашно насилие, извършено от: съпруг или бивш съпруг; лице, с което се намира или е било във фактическо съпружеско съжителство или в интимна връзка; лице, от което има дете; възходящ; низходящ; лице, с което се намира в родство по съребрена линия до четвърта степен включително; лице, с което се намира или е било в родство по сватовство до трета степен включително; настойник, попечител, лице, на което са възложени грижи за детето, или лице, на което детето е поверено; лице, което е роднина по права или по съребрена линия до четвърта степен включително, на лицето, с което се намира или е било във фактическо съпружеско съжителство или в интимна връзка; лице, с което родителят се намира или е бил във фактическо съпружеско съжителство или в интимна връзка; лице, което е съпруг или бивш съпруг на родителя. Родство по права линия е връзката между две лица, от които едното произхожда пряко или непряко от другото – деца, родители, баба, дядо, внуци. Родство по съребрена линия е връзката между две лица, които имат общ родоначалник, без едното да произхожда от другото – братя, сестри, братовчеди, племенници, лели, чичовци… Между двама роднини по права линия има толкова степени, колкото са поколенията. Между двама роднини по съребрена линия има толкова степени, колкото са поколенията на единия от тях до общия родоначалник и от последния до другия роднина. Роднините на единия съпруг са роднини по сватовство, както на другия съпруг, така и на неговите роднини.
В случаите на домашно насилие пострадалото лице има право да се обърне към съда за защита или да избере друг начин: по негово искане МВР, Агенция за социално подпомагане, Държавна агенция за закрила на детето, лечебните заведения и юридическите лица, които осъществяват дейност по превенция и защита от домашно насилие, са длъжни в срок до 24 часа да препратят до съответния Районен съд молбата за образуване на производство по издаване на заповед за защита. По искане на пострадалото лице всеки лекар е длъжен да издаде документ, в който писмено да удостовери констатираните от него увреждания или следи от насилие.
Мерките за защита от домашно насилие, които съдът налага, са разширени след промените в сила от 01.01.2024 г. Към момента те са следните: 1. Задължаване на извършителя да се въздържа от извършване на домашно насилие; 2. Отстраняване на извършителя от съвместно обитаваното жилище за срока, определен от съда; 3. Забрана на извършителя да приближава пострадалото лице, жилището, местоработата и местата за социални контакти и отдих на пострадалото лице при условия и за срок, определени от съда; 4. Забрана на извършителя да осъществява контакт с пострадалото лице под каквато и да е форма, включително по телефон, чрез електронна или обикновена поща, както и чрез всякакви други средства и системи за комуникация при условия и за срок, определен от съда; 5. Временно определяне местоживеенето на детето при пострадалия родител или родителя, който не е извършил насилието, при условия и за срок, определени от съда, ако това не противоречи на интересите на детето; 6. Задължаване на извършителя на насилието да посещава специализирани програми за преодоляване на агресията и справяне с гнева; 7. Насочване на пострадалите лица към специализирани услуги за защита, помощ, подкрепа или програми за възстановяване; 8. Насочване на пострадалите деца към специализирани услуги за защита, помощ и подкрепа на деца, жертви или свидетели на насилие. На лице, пострадало от домашно насилие, вече се предоставят самостоятелно или като комплекс следните специализирани услуги: 1. Национална телефонна линия за помощ на лица, пострадали от домашно насилие или в риск; 2. Консултативен център за лица, пострадали от домашно насилие; 3. Защитено жилище. Тези специализирани услуги са безвъзмездни и се предоставят независимо дали пострадалите са изразили съгласие да сътрудничат за разкриване на извършителя на домашно насилие.
Компетентен да наложи мярка за защита е Районният съд, в района на който пострадалото лице фактически пребивава към момента на подаване на молбата. Производството пред съда по ЗЗДН може да се образува по молба на: 1. Пострадалото лице, ако е навършило 14-годишна възраст; 2. Брат, сестра или лице, което е в родство по права линия с пострадалото лице; 3. Настойника или попечителя на пострадалото лице, лицето, на което са възложени грижи за детето, или лицето, на което детето е поверено; 4. Директора на дирекция “Социално подпомагане”, когато пострадалото лице е малолетно или непълнолетно, или се намира в безпомощно състояние. В някои случаи производството може да се образува по искане на прокурора. Молбата се подава в срок до три месеца от акта на домашно насилие, освен ако това е обективно невъзможно, но не по-късно от шест месеца – срокът е преклузивен, което означава, че след срока молбата ще бъде върната. При подаване на молбата не се внася държавна такса. Особеното в производството по защита па ЗЗДН е, че съдът събира доказателства и по своя инициатива, нещо, което при други граждански дела не се прави. СЪВСЕМ ЛОГИЧНО В ЗАСЕДАНИЕТО ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ НА МОЛБАТА СЪДЪТ НЕ ПРИКАНВА СТРАНИТЕ КЪМ СПОГОДБА И НЕ ГИ НАПЪТВА КЪМ МЕДИАЦИЯ. В случаите на висящ съдебен спор между родителите относно упражняването на родителските права, определяне на местоживеенето на детето или режима на личните отношения, препис от заповедта за незабавна защита или от заповедта за защита се изпраща на съответния съд, който в кратък срок се произнася относно привременните мерки и без изрично искане за това. Със заповедта за защита съдът налага една или няколко мерки за защита. Първоинстанционното решение може да се обжалва, но обжалването не спира изпълнението на заповедта.
Когато подадената до съда молба съдържа данни за непосредствена или последваща опасност за живота или здравето на пострадалото лице, Районният съд издава заповед за незабавна защита до 24 часа от получаване на молбата. Такава заповед подлежи на незабавно изпълнение.
Според чл.22, ал.1, т.7 от Закона за правната помощ пострадалите от домашно насилие, които не разполагат със средства и желаят да ползват адвокатска защита, имат право на безплатна правна помощ. Разбира се, безплатна правна помощ се предоставя по определен ред. Съгласно чл.18, ал.2 от Етичния кодекс на адвоката, когато клиентът има право на безплатна правна помощ, всеки адвокат е длъжен да го уведоми за тази възможност. Безплатна правна помощ се предоставя не от всички, а само от адвокати, вписани в Националния регистър за правна помощ. Безплатна правна помощ не означава, че адвокатът работи безвъзмездно – той получава възнаграждение за труда си, но не от пострадалия от домашно насилие. Съгласно чл.44, ал.2 от Закона за адвокатурата адвокатът е длъжен да води възложеното дело, по което осъществява правна помощ със същата грижа, както ако е бил упълномощен от клиента, а виновното неизпълнение на това задължение от адвоката се счита за дисциплинарно нарушение.