Медиация се провежда при граждански, трудови, семейни, търговски, административни и други спорове между физически и/или юридически лица, включително и когато са презгранични. У нас не е регламентирана медиация по наказателни дела.
Медиацията е процедура на подпомагани преговори, в която трето независимо и неутрално лице – медиатор подпомага спорещите страни да намерят взаимно приемливо решение, което да удовлетворява интересите им. В процедура по медиация вземат активно участие и двете страни по спора под ръководството на медиатора. Последният е специално обучен да води преговори за постигане на споразумение. Много е важна и мотивацията на медиатора за извънсъдебното уреждане на спора и вътрешната му убеденост, че и най-лошото споразумение е по-добро от най-доброто съдебно решение. Макар че процедурата се води неформална, в нея има етапи, но те не са така ярко изразени, както в съдебното производство. Медиаторът е длъжен да бъде безпристрастен през цялото време на срещата, не е позволено да дава правни съвети и да натрапва свое мнение. Забраната за правни съвети не означава, че медиаторът не следи за законосъобразността на клаузите в споразумението – споразумението в медиация трябва да е съобразено с императивните разпоредби на законодателството ни и с добрите нрави. Решението по спора се взема от страните, не от медиатора. Както адвокатът е длъжен да пази тайната на своя клиент без ограничение във времето, така и медиаторът е длъжен да пази в тайна всичко, което му е станало известно по време на процедурата. Особеното в случая обаче е, че и другите участници имат същото задължение за поверителност. Правата и задълженията на медиатора и страните в среща по медиация се уговарят в споразумение, което се подписва преди началото на срещата. Ако в процедурата участват трети за спора лица, те подписват декларации за поверителност. Медиаторът подписва декларации за безпристрастност. Ако по време на процедурата медиаторът усети, че взема страна, е длъжен да се самоотведе и да обяви причината. Процедурата се провежда при равно участие на страните – ако едната страна се яви с адвокат, и другата трябва да направи същото, в противен случай медиаторът не започва процедурата. Същото се отнася и ако едната страна доведе трето лице – това трябва да направи и другата, за да започне процедурата. Важно правило в медиацията – трябва да протича ЕТИЧНО.
За участие в процедура по медиация не са нужни специални правни знания на страните. Затова те често се явяват без адвокати. Медиаторът разяснява клаузите преди подписването на споразумението за медиация и обяснява, ако има въпроси по него. Споразумението за медиация е различно от споразумението, което подписват страните след успешна процедура за уреждане на спорните въпроси. В споразумението за медиация медиаторът е страна, а в споразумението между страните за уреждане на спора им – не. Съгласно Закона за медиация споразумението, сключвано от страните по спора при успешна медиация, трябва да съдържа определени реквизити – сред тях задължително се посочва началото и края на процедурата, както и данни за медиатора, провел медиацията.
Преди да започне процедурата, медиаторът разяснява и основните принципи на медиацията, как протича процедурата, правата и задълженията на всички участници.
Медиация се започва и приключва винаги в обща среща. Често медиаторът използва и отделни срещи с еднаква продължителност и редуване между страните по спора. Тоест ангажимент на медиатора е да спазва равенство в участието на спорещите. Медиаторът преценява кога отделните срещи са необходими и кога не. В търговска медиация винаги има отделни срещи, докато в семейна медиация понякога цялата сесия протича в обща среща. Всичко, което се казва в отделна среща, остава поверително между медиатора и страната, която е участвала в отделната среща, освен ако същата не заяви изрично, че нещо от споделеното може да се каже и на другата страна. В началото на всяка отделна среща медиаторът винаги напомня за поверителността, а в края й пита какво от всичко казано остава поверително и какво може да сподели с другата страна. Всички записки, водени по време на срещата, се унищожават.
Единствените следи, които остават от процедурата, са заявленията за започване на процедура по медиация, споразумението за медиация, сключвано в началото, декларациите за безпристрастност на медиатора, декларациите за поверителност на трети лица, протокол за начало и край на срещите.и споразумението между страните за уреждане на спорните въпроси, за решаването на които са използвали медиация. Изявленията и признанията на участниците остават незаписани и поверителни и се пазят в тайна – от всички, завинаги.
Така че медиацията е процедура, в която се зачита всяко мнение, чувство и потребност и в която гласът на всеки участник е важен. Споразумението между страните в медиация е израз на проявено разбиране колко важно е спестеното време и диалогът и какъв прогрес за обществото е използваната договорна свобода. Медиацията е напредък в мисленето и доказателство за лесното и добро време, в което живеем.