В медиация говорим на езика на хората, които искат разрешение на спора си, без значение дали в процедурата участват и трети лица. Медиаторът се синхронизира със страните, защото синхронизацията именно с тях е от значение за протичане и успеха на процедурата.
След задължителното въведение на медиатора с подробно обяснение на правилата – същност на медиацията, принципи, права и задължения на всички участници, възможност за прекратяване и последици, и след подписване на споразумението за медиация и размяната на декларации за безпристрастност на медиатора и за поверителност на трети за спора лица, в случай че в процедурата участват такива, сесията по медиация започва.
Първият етап от процедурата задължително се провежда в обща среща, на която последователно се изслушват двете страни относно спора и исканията им. Възможно е да се проведе и кратка дискусия. На този етап се уточняват спорните въпроси за решаване, тоест определят се насоките за съвместна работа. /От страните в процедура по медиация се очаква да бъдат откровени и да си сътрудничат в търсенето на взаимноизгодно решение под ръководството и със съдействието на медиатора./ На този етап медиаторът установява на какво ниво е конфликтът /от общо три нива/, тоест поставя “диагноза” на спора, която му е нужна за следващите му ходове./За да се разреши един спор, се започва от най-долното ниво, а не от онова, което е на повърхността./ Медиаторът цели да установи и какви са накърнените потребности на страните. /Не очаквайте да Ви ги каже./ Тоест медиаторът търси причината за спора /факти от вътрешния мир/, за да може да му въздейства, а не се интересува от обективираните последици. Невидимото е съществено. На този етап безспорно юридически знания не са необходими нито на медиатора, нито на страните.
Следващият етап може да се проведе в обща среща и/или в индивидуални срещи с всяка от страните в зависимост от работния стил на медиатора и други обстоятелства. На този етап медиаторът цели да проучи интересите на спорещите и да открие пресечна точка. В случай че не открие такава /понякога няма пресечна точка/, медиаторът съдейства на страните в избора им на общи критерии за справедливо решение. Нито медиаторът, нито трети участващи в процедурата лица не трябва да влияят и да налагат своите виждания. Само споразумение, неповлияно от нечии чужди убеждения, може да бъде устойчиво. И на този етап правото не ни е нужно.
След установяване на евентуалната пресечна точка между интересите на страните или след избора на критерии за справедливо решение се пристъпва към следващия етап – търсене на варианти на взаимноизгодно споразумение /в обща среща и/или в индивидуални срещи/. В зависимост от характеристиките на спора и от страните могат да се намерят няколко варианта или само един. Изборът на законосъобразен вариант отново се прави от страните със съдействието на медиатора. /В процедура по семейна медиация медиаторът следи за интересите на детето./ Всяко чуждо влияние в избора на вариант поставя устойчивостта на споразумението в риск.
Приключваме процедурата в обща среща с обобщаване на резултата.
Възможни са нюанси в горепосочените етапи, защото уникалността на всеки спор и страни ги изискват и защото всеки медиатор има свой стил. Тоест няма строги правила относно етапите.
За изготвяне на споразумение по спора при успешна медиация са нужни юридически знания.
ГОЛЕМИТЕ НЕЩА СА ВИНАГИ ПРОСТИ.
Спорът в медиация се лекува с ОТКРОВЕНО говорене пред медиатора и със сътрудничество.
*** Притча за чуждото мнение
“В горещ летен ден през едно село минавали баща и син. Бащата яздел магаре, а синът му водел животното за повода. По някое време ги срещнал един човек и възмутено се обърнал към бащата:
- Не те ли е срам да оставиш момчето да върви пеша в тази жега? Горкото дете!
Бащата се смутил от забележката и се почувствал много неловко. Затова още на първия ъгъл спрял, слязъл от магарето и качил момчето на него.
След малко ги срещнал друг човек и на висок глас казал:
- Горкият старец! Момчето се е разположило като султан върху магарето, а баща му бъхти пеша. Безобразие!
Момчето и бащата се огорчили от тези думи, затова решили този път и двамата да се качат на магарето.
- Горкото магаре! Ей, хора, виждали ли сте такава наглост? – възкликнала една жена, която минала покрай тях. – Да мъчат бедното животно в тези горещини. Та то едва ходи под тежестта на тези двамата!
Бащата и синът страшно се засрамили и тръгнали пеша до магарето. Едва изминали няколко крачки, чули подигравателен смях:
- Горките, колко са глупави! Защо ви е изобщо магаре, след като никой не седи на него?
Тогава бащата казал на сина си:
- Виждаш ли, дете мое, каквото и да правим, винаги ще се намери някой, който не го одобрява. Хората обичат да коментират и обсъждат другите. Понякога го правят, за да се чувстват важни и значими. Мисля, че не трябва да се ръководим от чуждото мнение, а да решаваме сами кое е най-добро за нас.”