„Тъмната нощ на душата“ е част от процеса на дълбока психологическа трансформация на емпата, провокиран от нарцистическо насилие. Този процес е дълъг, сложен и тежък. „Тъмната нощ на душата“ е тежка психологическа криза. Нещата, в които преди емпатът е виждал смисъл, губят значение. Всички опори от по-рано се губят. Преживява се като психологически апокалипсис – сами сред руините на стария си свят, без надежда за спасение и помощ отнякъде, и непрестанна нощ. Когато се появи абсолютното смирение, се появява една звезда – единствена, но пътеводна. След този тежък период идва възраждане и раждането на една по-силна и усъвършенствана личност.
Част от мотивационна реч на психолог Михаил Лабковский:
„Тъмната нощ на душата при емпата не завършва с нищо. Тя завършва с три способности… Тъмната нощ на душата не е депресия в клиническия смисъл, въпреки че отвън може да изглежда подобно. Това не е просто труден период. Терминът идва от мистическите традиции. Въвел го е испански монах и поет от 15. век, описвайки състояние, в което човек се лишава от всички предишни опори за вярата и остава сам, преди да отиде към по-дълбоко устойчиво разбиране. Съвременната психология е приела този термин за описване на подобен процес в нерелигиозен контекст – дълбока криза на идентичността, която идва, когато старата структура на личността спира да работи, а нова още не е сформирана… Истинската трансформация на личността почти никога не произтича плавно. Тя произтича чрез разрушение, чрез период, в който познатото спира да работи, защото реалността се оказва по-сложна, по-тъмна… За емпата този период има особена форма, защото това, което се руши, не са просто убеждения, а години строена система. Доверието в хората, вярата в това, че добротата винаги ще бъде забелязана, усещане, че ако достатъчно се старае, отношенията ще бъдат справедливи. Тъмната нощ при емпата често произтича след серия срещи с реалност, която опровергава тази система. След като човек, в който се е влагал, се е оказал неспособен на взаимност, след като добротата му е била използвана, а не оценена, след като е разбрал, че светът не работи по тези правила, по които той е играл цял живот, в тази точка, в точката на пълно разрушение на предишната структура, започва това, за което ще разкажа. Не за кризата, а за способностите, които се формират като пряко следствие.
Първата способност е мигновено разпознаване на манипулациите без необходимост от анализирането им. До Тъмната нощ на душата емпатът обикновено разпознава манипулацията постфактум – след разговора, мислейки за неща, които не са били наред, събирайки факти, за да убеди себе си, че усещанията му са били правилни. След Тъмната нощ на душата това се случва за секунди. Манипулативната фраза още не е завършена, а отвътре вече е прозвучал сигнал, че нещата не са такива, каквито изглеждат. Това се случва, не защото емпатът е станал циничен или подозрителен… Психолозите, изучаващи имплицитното обучение – процес, при който мозъкът усвоява закономерности на безсъзнателния анализ, показват, че интензивният повтарящ се емоционален опит формира изключително точни невронни шаблони. Човек, минал през серия срещи с манипулации и успял да мине от другата страна, буквално настройва нервната си система на разпознаване на конкретните лингвистични и интонационни патерни… с точност, недостъпна за този, който не е минавал този опит. И ето какво се случва с нарциса, когато се среща с тази способност на емпата. Обикновено нарцистичната стратегия успява, когато жертвата на манипулациите не забелязва произтичащото достатъчно дълго, за да се закрепи манипулацията. С емпата след Тъмната нощ на душата тази стратегия не работи. Манипулацията се разпознава, преди да набере обороти. И нарцисът, свикнал на това, тактиките му да работят безотказно, се среща с нещо, което интуитивно се усеща като заплаха, въпреки че не винаги може да се осъзнае. Нарцисът чувства, че го виждат – при това мигновено… Представете си конкретна сцена. Нрацисът произнася фраза, която по-рано е действала безотказно… След Тъмната нощ на душата същата фраза емпатът разпознава мигновено…
Има нещо, което нарцисът разпознава като опасност. Втората способност – имунитет към вината, която нарцисът се опитва да му припише. Тази е най-важната от трите и най-незабележима. До Тъмната нощ на душата емпатът, срещнал обвинение, дори несправедливо, дори абсурдно, почти рефлекторно е започвал да търси в себе си вина, търсил е какво би могъл да направи не както трябва, търсел е способ да поправи ситуацията, дори когато обективно е нямало нищо за поправка. След това този рефлекс не изчезва напълно, но между обвинението и вътрешния отклик се появява пространство, в което звучи въпрос – Това действително ли е моя отговорност или е нечий опит да ми се прехвърли чужда отговорност. Това пространство не се формира от силата на волята. То се формира от това, през което емпатът вече е минал. Тъмната нощ на душата почти винаги включа в себе си момент, когато емпатът разбира колко вина е носил за неща, които никога не са били негова вина. Това осъзнание е болезнено… Човек, който веднъж вече е разбрал колко чужда вина е носил, спира да прави това автоматически. Нарцисът строи значителна власт именно от прехвърлянето на вина – това е един от най-ефективните механизми за контрол. Да направи така, че другият да се чувства виновен за собствените граници, за собствените потребности, за съществуването си в неудобна за нарциса форма. Когато този механизъм спира да работи, когато обвиненията се казват, а в отговор не произтичат привичните самообвинения, нарцисът губи един от главните си ниструменти и това се усеща като загуба на властта – загуба, която нарцисът не може да си обясни, защото по-рано същият този човек е реагирал съвършено различно. Тук е полезно да си представите конкретна ситуация – нарцисът, чувствайки, че контролът му отслабва, произнася – Станал си студен, по-рано беше съвсем друг човек, не мога да те позная. Това е класически опит да провокира вина чрез носталгия по отстъпчивата версия на емпата. До Тъмната нощ на душата подобна фраза почти гарантирано би предизвикала вълна съмнения…
Третата способност – точно, спокойно название на вещите със своите имена… готовност при необходимост да нарече нещата такива, каквито са, без обвинение, без драматизация… Именно затова нарцисите, срещнали емпати, минали през Тъмната нощ на душата, често избират една стратегия – да си тръгнат, не защото са победили, а защото за първи път са срещнали човек, с когото обичайните им инструменти – прехвърляне на вина, лабиринт от неопределеност, просто не работят…
Тъмната нощ на душата не е героическо преодоляване, след което автоматически идва сила. Това, в буквално физиологически смисъл е период на пренастройки на нервната система. Изследвания в областта на невропластичността показват, че интензивният продължителен стрес, след който идва период на стабилизация, може да доведе до устойчиви изменения в това как мозъкът обработва социалните и емоционалните сигнали. Това не е метафора за духовен ръст. Карл Густав Юнг наричал това … процес на индивидуация…
Важно е да се разбере цената за този процес, защото тези три способности не се появяват безплатно.
Първата цена – един на един от нов тип. Човек, който се е научил мигновено да разпознава манипулацията, започва да я вижда там, където по-рано не я е виждал, в т.ч. в отношения, които преди са му изглеждали безопасни, в т.ч. в хора, които е обичал и не е искал да губи. Това не означава, че всички тези отношения са били манипулативни изначално. Това означава, че зрението, обострено след Тъмната нощ на душата, вече забелязва отенъци, които по-рано са изглеждали невидими…
Втората цена – носталгия по старата си версия. Имунитетът към необоснованата вина не се формира безплатно…
Третата цена – Реакцията на обкръжението, което е свикнало с предишната версия… Онези хора, чиито отношения са се строили на предишната отстъпчивост, се отделят…
Четвъртата цена – период, през който новите способности още не са внедрени…
Тези три способности не правят емпата затворен или студен. Правят го избирателен… И това не означава против близост, а за близост с тези, които действително я заслужават…
Ако ти сега минаваш през нещо подобно на Тъмната нощ на душата, ако старите ти опори са рухнали, а новите – още не са построени, искам за знаеш нещо – това, което чувстваш сега, не е край. Това е процес, през който са минали много преди теб, и от другата страна на този процес не е пусто… Има няколко неща, които трябва да знаеш… Първо – не бъркай разрушението на старите опори с разрушението на себе си. Това, което се руши в Тъмната нощ на душата, са убеждения, привични схеми на отношения…, а не ти самият. Твоята способност да чувстваш, да забелязваш, да се грижиш не изчезва. Тя просто временно е скрита под развалините на това, което се е разрушило. Второ – позволи си да не знаеш кой си известно време. Трето – не бъди с тези, които казват, че всичко ще е добре, а с тези, които са способни да останат с теб в неопределеността без опити да я форсират. Това е рядко качество в хората. Но именно то е нужно в този период повече от съвети, решения или мотивационни фрази. Това не се случва за една нощ. Тъмната нощ на душата не е бърз процес и е безсмислено да се бърза с него… И Тъмната нощ на душата, през която минаваш сега, не е пропаст…, а част от същата тази карта – най-тъмната й част, но именно тази, която те води към тези три способности, заради които си заслужава да минеш през това. Ти няма да се загубиш в тази нощ. Ти ще възсияеш.“