В тази статия ще Ви посоча аргументите си в подкрепа на медиацията.
1. Медиацията е в помощ на отделния човек с неговите конкретни потребности и разбирания за щастие. Тя е лоялна към ЛИЧНОСТТА. Съдът е лоялен към буквата на Закона. Съдебните решения се постановяват В ИМЕТО НА НАРОДА, но в това понятие не се влага емоционален смисъл и народът не се възприема като съвкупност от хора, които ЧУВСТВАТ.
2. В съдебното производство фокусът на внимание през цялото време е върху МИНАЛОТО – целта е отговор на въпроса кои от твърдените факти с правно значение са се осъществили и кои не. В медиация вниманието е насочено предимно върху НАСТОЯЩЕ и БЪДЕЩЕ. Обръща се голямо внимание на вижданията на страните за собственото им бъдеще и личните им приоритети.
3. Съдебното исково производство е състезателно – то прилича на битка между воли и противоположни позиции. Спорещите страни са противници в началото и истински врагове до влизане на решението в сила. В процедура по медиация спорещите не се състезават, а си сътрудничат в търсенето на справедливо решение. Те подобряват комуникацията си и чрез медиатора създават основа за бъдещи взаимоотношения.
4. В съдебното исково производство се търси и обявява виновен и недобросъвестен. В него се санкционира и принуждава. В медиация не се търси виновен и недобросъвестен и никой никого не принуждава за нищо.
5. В съдебното производство се събират доказателства. За съда само доказаният факт е осъществен факт и обратно. Събирането на доказателства е свързано с разноски. Някои факти не могат да бъдат доказани и съдът ги приема за неосъществени макар и истинни според страната, която ги твърди. В медиация не се събират доказателства и, защото по-важно е не какво е станало, а какво страните искат да се случи.
6. Съдебните заседания са преобладаващо публични. Решенията се обявяват в публичен регистър. Медиацията е поверителна процедура – спорните въпроси за решаване не стават публично достояние, а се гарантира опазването им в тайна. Изключение от поверителния характер на процедурата се допуска за разкриване съдържанието на споразумението по спора, необходимо за прилагане и изпълнение на същото споразумение.
7. За разлика от съдебното исково производство, процедурата по медиация е ДОБРОВОЛНА – тя започва и продължава само по съгласие и на двете страни.
8. В съдебното исково производство участието без юридически правоспособен процесуален представител е много лоша идея. В него страните са длъжни да знаят и неупражняването на техни процесуални права в срок поради небрежност или липса на съответни знания и опит е за тяхна сметка. Преди започване на сесията медиаторът обяснява същността на медиацията, принципите й, правата и задълженията на всеки участник и възможностите за прекратяване. При необходимост обяснява клаузите на споразумението за медиация, което се подписва в началото. Тоест съдебното производство се провежда независимо от нечие знание, докато медиацията не започва без предварителна изчерпателна информация и изрично изявление на страните, че всичко им е ясно. В медиация страните участват преобладаващо без адвокати.
9. За разлика от съдебните заседания, срещите по медиация се провеждат в дискретна и предразполагаща обстановка. Целта е участниците да се чувстват комфортно и уверено, че това, което ще споделят, ще остане в тайна.
10. Срещите по медиация се провеждат след съгласуване със страните в удобно за тях и за медиатора време. За съдебните заседания съдът изпраща призовки, като едностранно определя ден и час за провеждане на заседанието.
11. Съдебното исково производство се свързва с много стрес и неприятни емоции заради битката между противоположни позиции и зависимото положение. В медиация целим обратното.
12. Съдебното производство е скъпо и свързано със значителни разноски – адвокатски възнаграждения, държавни такси, депозити за експертизи и свидетели при режим на призоваване. Медиацията е евтина процедура, ако страните се явяват без адвокати.
13. Съдебното исково производство отнема много време. В много редки случаи решението влиза в сила още на първа инстанция. Обикновено се обжалва и делото минава на въззивна, а понякога на касационна инстанция. Процедурата по медиация приключва за няколко часа – в общи и отделни срещи със страните.
14. В съдебното производство решението за нечия съдба се делегира на съдия, който е и остава трето за живота на ищеца и ответника лице. В медиация решението по спора се взема от страните, а медиаторът ги подпомага, без да контролира решението.
15. Съдът поставя страните в положение на подчинени и зависими първо от работата на собствените им процесуални представители и после от съдията. В основата на медиацията стои разбирането, че най-доброто решение е постигнатото независимо съгласие.
16. Съдебното решение не може да удовлетворява и двете страни. Ако удовлетворява ищеца, ответникът е недоволен и обратно. При предявени насрещни искове от ответника е възможен още по-тъжен сюжет – и двете страни да са недоволни, и когато правят равносметка на загубите си, да установят, че единствените спечелили са техните адвокати. Дали страните ще са доволни от съдебното решение, зависи повече от работата на процесуалните им представители и по-малко от преценката на съдията. В процедура по медиация целта е и двете страни да са удовлетворени чрез взаимноизгодно решение. Идеята на задължителната медиация – при висящо исково производство, е не принуда, а желание да се покаже на страните по делото по-добрата алтернатива, чрез която могат да бъдат удовлетворени и двете.
17. Съдебното решение е едностранен властнически акт, чрез който съдът ЗАДЪЛЖАВА страните да се съобразяват с постановеното решение. В постигнатото чрез медиация споразумение по спора двете страни са равни.