Съгласно чл.368, ЗЗД публичното обещание за награда за извършване на определена работа, дадено в писмена форма или обявено чрез печата, или по друг начин, задължава обещателя да заплати наградата, а ако работата се извърши от две или повече лица, наградата се разделя между тях съобразно участието им в извършената работа, а ако това не може да се определи, тя се разделя между тях по равно. Когато работата бъде извършена от две или повече лица, независимо едно от друго, наградата се дава на лицето, което първо представи работата, а когато тя се представи от тях едновременно, наградата се разделя по равно.
Чл.369, ЗЗД урежда публичното обещание за награда след проведен конкурс. Публичното обещание за награда за най-добро извършване на определена работа при провеждане на конкурс задължава обещателя да изплати обещаната награда на лицето, чиято работа е спечелила конкурса. Решението на въпроса дали представените работи отговарят на посочените в конкурса условия, както и сравнителното оценяване на работата, се извършва съобразно определения в обявлението начин. Ако бъде признато, че участващи в конкурса лица еднакво заслужават наградата, тя се разделя между тях по равно.
От малкото съдебни решения по дела, образувани по искове с правно основание чл.368, ал.1, ЗЗД, ни се изяснява правилното тълкуване на “извършване на определена работа”.
Изпратено от мобилен оператор съобщение, указващо обещание за награда – телевизор, I Phone, срещу правилен отговор на въпрос или въпроси, се счита за публично обещание за награда по смисъла на чл.368, ал.1, ЗЗД и че е дадено в писмена форма. В случай че след правилния отговор мобилният оператор изпрати ново съобщение, посочващо за организатор на играта трето лице, второто съобщение не освобождава мобилния оператор от задължението да изпълни обещаното и да даде наградата или да изплати паричния й еквивалент.
Игри от типа на “Открий символа под капачката и вземи награда” се считат за публично обещание за награда по смисъла на чл.368, ал.1 от ЗЗД, защото се отправя масова покана за участие в игра чрез незабранено от Закона и затова валидно обещание за предметна награда за участник, открил оповестен печеливш символ.
Предавания от типа на “Игри на волята”, “Островът на стоте гривни” и т.н., които обещават парична награда за победителя или за победителите, се считат за публично обещание за награда по смисъла на чл.368, ал.1, ЗЗД. Това означава, че обещателят /предаването/ се задължава да заплати на победителя/победителите паричната награда, оповестена първоначално в медиите – преди старта на предаването.
Знаем какво се случи в предаването “Островът на стоте гривни” на финала – обещателят не се съобрази с императивна правна норма.
От съдебно решение /от тази година/ по дело, образувано по иск за неустойка /предявен като частичен за половината сума след изпратена нотариална покана до играча да изпълни доброволно в едноседмичен срок/ срещу играч в едно предаване, който е напуснал и отказал да продължи състезанието, разбираме следното: Играчът е сключил договор, съгласно който се е съгласил да участва в предаването безвъзмездно, задължил се е да спазва правилата на играта, да участва в състезания, да спазва поверителност, като при отказ да продължи участие трябва да плати неустойка в прекомерно висок размер – 50 000 лева. В това съдебно решение е изяснено, че играта е форма на полагане на труд, благодарение на който предаването реализира печалба, и че клаузата за неустойка при отказ на играч да продължи състезанието е нищожна на две основания – противоречи на императивни правни норми и на добрите нрави, а отказът на играч да се съобразява с противоречаща на императивни правни норми клауза е правомерен. Изяснено е още, че обвързването на играча да спазва правилата на играта и да участва в състезания поради страх от заплащане на неустойка в прекомерно висок размер при напускане на играта, е ПРИНУДИТЕЛЕН ТРУД, а принудителният труд е забранен в чл.4, пар. 1 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи, който го определя като принудително подчинение. Изяснено е и, че ако тази неустойка не е уговорена, играчът не е в положение на принудително подчинение, т.к. при напускане на предаването не би търпял санкция. Изрично се посочва и, че при публичното обещание за награда единствено задължено лице е обещателят, а не този, който се състезава за наградата, и именно това е важна характеристика на всяко подобно обещание – лицето, което се конкурира за наградата, да може свободно и без други санкции да се откаже от участие, като така запази личната си свобода.