Медиацията не е панацея за всички болести.
Както съдебното производство има предпоставки за допустимост, така и успешната медиация има предпоставки.
Първата предпоставка касае предмета – видовете спорни въпроси, които могат да се решават в процедурата.
Медиацията е подходяща за решаване на спорове на договорно основание, на спорове, възникващи при развод или раздяла на двойки с общи деца, с изключение на случаите, в които има домашно насилие, на спорове за делба и разпределяне на ползване, на междусъседски спорове и някои други.
При спорове на извъндоговорно основание е подходяща в редки случаи. Само когато считаме, че вредите от деянието са причинени по небрежност, е етичен и реалистичен опитът за започване на медиация.
Общото на неподходящите за медиация спорове е наличието на дълбок конфликт на ценности и различното възприемане на морала много под очевидния и обективиран на повърхността конфликт на интереси. Конфликтът на ценности винаги води до конфликт в отношенията, след който се стига и до конфликт на интереси. Конфликтът на интереси е този, който се забелязва от всички. Конфликтът в отношенията и ценностният конфликт се забелязва лесно от медиатора, но други могат и да не го открият. Медиаторът обръща внимание първо на най-долните и невидими нива на конфликта – започва от конфликта на ценности, преминава към конфликта в отношенията, и едва после се насочва към очевидния за всички спор – конфликта на интереси. Първо се разрешава конфликтът от по-долните нива, след което се решава и очевидният спор. Конфликт във възприятията за морал не може да бъде разрешен в медиация и затова не може да бъде разрешен последвалият конфликт в отношенията, както и очевидният спор. И можем ли да очакваме ОБЩИ критерии за справедливост от хора с РАЗЛИЧНИ виждания за морал!
При подходящите за медиация спорове често под очевидния за всички конфликт на интереси има и конфликт в отношенията, провокирал очевидния спор. Тъй като медиаторът започва решаването на конфликта от по.долното ниво – в случая от конфликта в отношенията, а после преминава към очевидния конфликт на интереси, в медиация страните постигат и подобряване на отношенията, което предотвратява нови спорове. Ако се опитваме да въздействаме само на очевидния конфликт, а конфликтът под него – на отношения, остане неразрешен, рано или късно ще се стигне до нов конфликт на интереси, защото “гневът си търси повод”. В медиация целим да въздействаме на причините на конфликта и така да предотвратим следващи спорове между същите страни, а не въздействие на симптомите, които са очевидният спор на интереси. Затова винаги, когато има трайна връзка между страните – двойки с общи деца, които ги свързват за цял живот, роднини по произход, съседи и т.н., медиацията трябва да бъде първата използвана възможност. Когато разрешим конфликта в отношенията, конфликтът на интереси се решава бързо и лесно. Когато при подходящите за медиация спорове открием и конфликт на някои ценности /различен от конфликт във възприятията за морал/, процедурата е по-продължителна и по-трудна – конфликтът на ценности се разрешава най-трудно.
Втората предпоставка касае страните.
Медиацията е подходяща за хора, които могат да вземат самостоятелно решения. Всеки, който умее да подрежда приоритетите си по важност, може да взема решения. Ако някой има колебания в тази връзка, може да участва в процедурата, но медиацията вероятно няма да приключи успешно – това обстоятелство я обезсмисля. Умението да се вземат самостоятелно решения се преценява от страните индивидуално. Медиаторът може да установи последното в хода на процедурата, но не и при подаване на заявлението. Презумпцията, че всеки пълнолетен човек знае какво е важно за него, не е необорима.
В медиация особеното мнение е ценно. Не е ценна липсата на мнение. За медиатора особеното мнение е като стъпка върху неотъпкан сняг – има първи.
Процедурата не е подходяща за хора, които имат трайни намерения да лъжат, манипулират и притискат другия да се съгласи на компромиси. Ако манипулацията и натискът станат тенденция в процедурата, последната ще бъде прекратена. Затова ако страна е с нагласа да притиска другата страна пред очите на медиатора, за да постигне компромисно споразумение, процедурата ще бъде неуспешна – чрез медиация пазим справедливостта и морала, а не съдействаме в узаконяване на нечия жертва. Компромисите не са хубаво нещо. С компромиси се стига до нов спор, а понякога и до съд и обвинява не този, който е дал повече, а този, който е взел повече – по бялото се хвърля кал от тези, които нямат бяло. /След един направен компромис се очаква втори, трети … и чашата прелива … някой спира да прави компромиси./ В тази връзка хората с много мек характер е добре да се упражняват в казването на НЕ и то да им се получава толкова добре, колкото и казването на ДА. Когато имаме такива участници, индивидуалните срещи са добър похват. В медиация целим РАВНО удовлетворяване на потребностите на страните заради принципа на равенство, заради справедливостта и заради морала.
Третата предпоставка касае медиатора. Той трябва да е неутрален, безпристрастен и независим. Всяко познанство на медиатора с някоя от страните може да постави под съмнение неговата безпристрастност. От значение е мотивацията на медиатора да помогне.
В медиация страните могат да участват самостоятелно. Процедурата е опростена в достатъчна степен, за да се улеснят хората без юридическа правоспособност да помогнат на себе си чрез извънсъдебно разрешаване на спора си. Личното участие на страните е необходимо в повечето случаи.
Препоръчително е страните да опитат да разрешат спора си първо с медиация, а не след като някой е образувал дело. Когато някой на някого се опитва да доказва нещо и да го убеждава в противното, става конкурент и съперник в очите на другия /от опити за доказване се развалят семейства и партньорства – някой на някого започва да гледа като на конкурент/; опитът за доказване и за убеждаване в противното, добавен към съществуващ вече спор, прави спора по-труден за решаване. Това означава, че на медиатора в Съдебния център ще е по-трудно да провокира нагласата на страните към сътрудничество. Колкото по-дълго се разглежда спорът от съд, толкова по-трудно става решаването му чрез медиация. Успешните медиации в Съдебните центрове са наполовина по-малко от успешните медиации, провеждани без образуване на дела.
Важно предимство на извънсъдебната медиация е, че се провежда в приятна и дискретна обстановка, която предразполага страните към споделяне. Последното е важен фактор за успеха на процедурата.
Формулата на успешната медиация е:
- Независимо, неутрално, безпристрастно и обучено да води и подпомага преговори лице с добра мотивация –МЕДИАТОР,
плюс
- Зрели и открити ХОРА В СЪТРУДНИЧЕСТВО
плюс
- ПОДХОДЯЩ СПОР за решаване
е равно на
ВЗАИМНО ИЗГОДНО, СПРАВЕДЛИВО И УСТОЙЧИВО СПОРАЗУМЕНИЕ БЕЗ ПРЕЧЕНЕ НА ДРУГИТЕ