Терминът “нарцистическо насилие” е въведен от проф.Сам Вакнин в края на 80-те – началото на 90-те години на миналия век за означаване на най-тежката форма на психологическо насилие, което унищожава психиката на жертвата. Нарцистическото насилие води и до проблеми с физическото здраве.
Терминът “нарцистическо насилие” не включва физическото насилие, което извършват някои нарциси. Физическото насилие, извършвано от нарцисите, е отделна форма насилие.
Жертви на нарцистическо насилие стават и мъже, и жени.
Нарцистическото насилие води до нарушения в съня – твърде много сън или безсъница, и до соматически симптоми.
Физическите симптоми /според проф.Сам Вакнин/, съпътстващи нарцистическото насилие, са нарушения в координацията и равновесието, частичен или пълен паралич, слабост, скованост в крайниците, трудности с преглъщането, частична или пълна загуба на способност да се говори – онемяване, задържане на урина, двойно зрение, загуба на зрение, загуба на слух, проблеми със сексуалните функции, неепилептични припадаци, изтръпвания, треперене, трудности с ходенето, болки в гърдите, задух, заекване, сенсурни нарушения – неспособност да се усеща допир, изменение на усещанията в едната част на тялото, мускулни болки и други.
Повечето жертви на нарцистическо насилие според проф.Сам Вакнин имат и физически симптоми.
Жертвите /според проф.Сам Вакнин/ често отричат нарцистическото насилие, когато търсят лекарска помощ за физическите проблеми – като защитна реакция /от страх/, защото се срамуват или защото насилникът им е приписал и внушил вина – “обработени” са чрез газлайтинг да вярват, че насилникът не е насилник.
Проф.Сам Вакнин казва следното: “Пациентът /жертвата на нарцистическо насилие/ не може достатъчно да вербализира или не смее да осъзнае какво произтича с него/нея – насилие, травма. Пациентът отрича насилието и травмата. И това скрито потиснато знание трябва да се прояви някак си, да се съобщи, да излезе… сякаш жертвата взема върху себе си отговорността от насилието… и позволява да трови тялото й. А тялото се бунтува… против тази несправедлива отговорност – за това, че над нея издевателстват, травмират я, мъчат я… Числото на симптомите буквално е неограничено… Симптомите са много реални, преживяват се реално. Жертвите казват: “Моят партньор е най-добрият партньор в света”, когато иде реч за нарцистически насилник, или “Аз съм виновна. Постоянно боледувам, а той е светец – остава с мен”. Те отричат. Отрицанието, разбира се, се явява психологически защитен механизъм… Докато насилието и травмата продължават, соматическата реакция вероятно ще се съхрани. И това влияе не само на тялото… Симптомите не произтичат намерено, те не се симулират, не се фалшифицират и не са свързани с медицинско заболяване… Винаги трябва да изучаваме и да настояваме за изяснение – има ли психологически фон, нещо зад кулисите, което може да даде по-добро обяснение от медицинското… При повечето пациенти има множество симптоми. Като библиотека – вземат различни книги по различно време. Други изпитват само един симптом, но постоянно. Телесните симптоми винаги ескалират, единственият способ е да се отдели жертвата – пациентът, от травмиращата и насилствена среда.”
Професорът казва още: “Много е тъжно, че лекари и психиатри пренебрегват разкази за насилие, патологизират ги с някаква медицинска болест и отправят вкъщи с таблетки. Много много неправилно е да се отказва да се признае психологическият фон… Така обезценяваме жертвата, превръщайки я в симулатор, фалшификатор или в някого с приет неврологически проблем, който не съществува… Днес жертвите получават много малко поддръжка, помощ с разбиране…, защото се отказва да се признае връзката между психика и тяло, разум и тяло.”
Нарцисите могат да извършват и физическо насилие. По този повод проф.Сам Вакнин казва следното: “Насилниците – хората, които физически нападат на други, приемат ролята на обидения, на чувствителния партньор, когото не разбират… Този човек може да плаче… изкусен е в обяснения как други хора са настроили жертвата против него и как тя му отказва достъп до децата като отмъщение. Насилникът обикновено обвинява своя интимен партньор в наличие на психически проблеми… Насилникът… може да звучи правдоподобно… Насилникът печели, когато професионалистите вярват, че могат лесно да определят кой лъже и кой казва истината. И затова тези професионалисти не провеждат адекватно разследване. Заради афектите от травмата жертвата на физическо насилие често изглежда враждебна, неадекватна…, докато в същото време насилникът изглежда дружелюбен, красноречив и спокоен… Оценяващите са склонни да заключат, че жертвата е източник на проблема в отношенията.”
Проф.Сам Вакнин отбелязва и следното: “Нарцисите напълно осъзнават действията си. Те могат да отличават правилното от неправилното. Те правят избор и вземат решение. И са способни да отключват нарцистичното си поведение… когато се страхуват. Например в затвора, нарцисът, страхувайки се за живота, става значително по-малко нарцистичен… Но осъзнаването на действията не е равно на осъзнаване на мотивите. Осъзнаването на действията не означава осъзнаване на своите убеждения и ценности… Осъзнаването на действията означава просто, че знаете какво правите – разбирате, че действията Ви могат да имат негативни последици, както за Вас, така и за други хора; знаете, че причинявате болка на другите, но това не означава, че разбирате защо го правите; това също не означава, че можете да контролирате своите действия… Действията на нарциса – неговите постъпки, лошо поведение – контролируемо поведение, насилие – всичко това е целенаправлено. С други думи – служат на някаква цел. Психопатическото насилие е едновременно целенаправлено, преднамерено, планирано. Нарцистическото насилие е целенаправлено, но не преднамерено… Животните действат целенаправлено… Така че нарцисите са един вид машини, механизми, запрограмирани, пълни с грешки. Те едно след друго изпълняват тази предварителна програма… Напълно осъзнават какво правят. Могат да отличават правилното от неправилното, но предпочитат да не го правят. За тях е все едно. Например – в затвора или в армията, те са съвършено различни. Очевидно, че могат да контролират поведението си и да го изменят. Всичко това е истина и затова нарцисите следва да се привличат към отговорност за действията им, както с ефективни присъди, така и морално. В противен случай нарцисът постоянно ще използва определени шаблони на поведение, ще вреди на хора, ще причинява болка, ще насилва, ще мъчи, ще експлоатира, ще извършва всички тези действия, способен да ги отключи, и при това съвършено не осъзнавайки защо го прави. Той не може да обясни защо постъпва така… Патологическият нарцисизъм, както е забелязъл О.Карнберг, е близък с психозата… Нарцисите осъзнават своите действия, знаят, че са неправилни и т.н… но не възприемат действията си като насилие… Те знаят, че е неправилно, но казват, че другите хора го считат за неправилно. С други думи, те се поставят над Закона. Точно като психопатите, нарцисите са Законът сами по себе си. Това се нарича консумативност…
Линиите на защита на нарцисите:
Първата линия на защита в патологическия нарцисизъм е обезценяване на всичко и всички. Нарцисът настоява, че другите хора, обществото като цяло, институти и т.н. интелектуално и морално са по-ниско от него… “Да, всички считат, че това е неправилно, но аз – нарцисът, превъзходно същество, надарено с божествени качества, Ви казвам, че това не е неправилно, това е на обратно – правилно.” Това е първата линия на защита.
Втората линия на защита е представяне на всички тези действия като благожелателен алтруизъм – вид жест на любов. Нарцисът си казва: “Правя всичко това, за да Ви направя по-добри… Насилвам Ви, словесно Ви се надсмивам, унижавам Ви, обиждам Ви, нападам Ви… какво ли не, което Вие считате за зло и насилствено, но Вие грешите…” Нарцисът утвърждава нещо контрафактическо, фантастично, нереално, но вярва в него…
Следващата линия на защита: “Всичко, което правя – си казва нарцисът, колкото и насилствено, вредно, мъчително, зло или порочно да е, е необходимо…”
Следващият разпространен аргумент на нарциса е позиция жертва. Нарцисът си казва: “Моето насилие е реактивно. Обръщам се лошо към хората, защото го заслужават. Правя го като стратегия за оцеляване, като защита. Аз съм вечната жертва. Просто се съпротивлявам… Всъщност не съм насилник…”
Следващата линия на защита на нарциса е защита от срам, самоунищожение, чувство на вина, дискомфорт и на общото състояние… нарцисът пренаписва и преосмисля всичко – действията си, постъпките си, лошото си поведение. Всичко това се превръща в много позитивно, морално, правилно, достойно за похвали, оправдано, социално приемливо нещо. Нарцисът пренаписва сценария, така че неговото поведение, което би могло да срещне осъждане и критика, става хубаво, морално, оправдано.
Една от главните линии на защита на нарциса е защита на мотива. “Да, действах агресивно. Направих всичко, което ми приписват, но го направих като оправдано наказание или възмездие…”
Последната линия на защита: “Моето поведение не е особено насилствено. Не причинявам на хората повече вреди от нормалното. Поведението ми е разпространено…” Психопатът добавя към това още една уговорка. Психопатът си казва: “Моите жертви сами си го просиха – бяха глупави, невнимателни… Това не е по моя вина. Всеки би се възползвал от ситуацията… Така че трябва да се обвиняват жертвите ми – те са отговорни за създаването на средата и ситуацията, в която се оказах…” Това е психопатическата защита, която по-рядко се среща при нарцисите.”
Източник на цитирания текст: части от видео лекции на проф.Сам Вакнин