Нарцисът завижда на всички хора с потенциал, постижения, харизма, сила, устойчива себеоценка, искреност, способност за емпатия…
Няма по-силна завист от нарцистическата, но нарцисът никога не би признал, че е способен на това чувство. Може да каже, че е обиден на хората, на които завижда.
Информацията по-долу съм получила от психолог Р.
Нарцисът завижда много, но неговата крехка психика не е способна да издържи силна фрустрация. Вместо да осъзнае и да преработи завистта, нарцисът автоматически възприема завистта като нещо чуждо и я прехвърля на друг човек. Тази автоматична реакция по прехвърляне на завистта позволява на нарциса да поддържа илюзията за себе си. Така нарцисът се освобождава от отговорността за чувството, но не сваля напрежението. Енергията на завистта остава блокирана в нарциса и колкото по-дълго остава, толкова по-силен става негативният й ефект – това го води до физически здравословни проблеми. Тогава влиза в действие втората защита на нарциса при завист – открита агресия.
Според психолог Р. нарцистическата завист се проявява най-често в следните поведенчески форми:
- Обезценяване на човека, на когото нарцисът завижда:
Нарцисът не прощава потенциал, постижения, харизма, сила, устойчива себеоценка, искреност… За да се защити от страданието, което произвежда характерът му, нарцисът атакува човека, на когото завижда. Целта на нарциса е да разруши себеоценката на другия – вярата му в лични качества и умения, и да блокира светлото му бъдеще.
- Пасивна агресия, изразяваща се в двусмислени “комплименти”, злобни шеги, сарказъм
- Мълчание при чужд успех:
Тази форма на завистта е с парадоксален ефект – нищо лошо не е казано, но другият човек остава с усещане за недостатъчност. Нарцисът лишава от признание поради завист.
- Привличане на вниманието върху себе си:
За да си върне усещането за грандиозност, нарцисът започва да разказва фантастични истории за себе си, представящи го като човек с изключителна важност…
- Провокация на вина:
Това е особено тънко изразяване на завистта.
- Пряка агресия, пряко унижение:
До пряка агресия и пряко унижение се стига, когато нарцистическата завист стигне предела си.
Според психолог Р. най-тежка е завистта на нарцистичен родител спрямо детето. Причините за тази завист според психолога са три:
- Завист за спонтанните реакции на детето
- Завист за детството
- Завист за потенциала на детето и за евентуалното му успешно бъдеще
Нарцистическата завист е опасна, когато не бъде разпозната.
Нужно е да се осъзнае, че завистливата реакция на нарциса не е Ваша отговорност и че не трябва да се отказвате от цели, мечти и бъдещи успехи.
————————————————————————————————————————————-
Психолозите използват понятието “нарцистическа ярост”. Нарцисът може да изпадне в състояние на ярост в различни ситуации, които много се различават от ситуациите, в които здравомислещ би могъл да избухне. Нарцисът изпада в такова състояние рязко и внезапно, като по същия начин и приключва – рязко и внезапно, не както при здравомислещите хора, при които има постепенност на реакцията.
Причините за нарцистическата ярост не са в жертвата – другия човек, а в нарциса – в крехката му и незряла психика.
- Първата ситуация, в която нарцисът може да изпадне в състояние на ярост /не винаги/, е при несъгласие, изразяване на мнение, различно от неговото, критика.
- Втората ситуация е, ако очакванията на нарциса относно събития и чужди реакции не се сбъднат /често/.
Нарцисът използва сълзите с манипулативна цел – за да провокира съжаление, отстъпки и подчинение. Ако другият не се подчини, честа реакция на нарциса е гневно обвинение. Стратегическите сълзи на нарциса спират рязко и внезапно, а не постепенно, както е при хората, които плачат искрено.
- Нарцисът използва яростта и като начин за връщане на контрол, и като защита.
- Чрез ярост изпуска натрупано напрежение, което няма нищо общо с жертвата.
- Нарцисът използва яростта и като способ за получаване на емоционален ресурс – провокиране на тревога/страх.