При водене на преговори и сключване на договори страните трябва да действат ДОБРОСЪВЕСТНО. Недобросъвестността е нежелано правно явление, за което са предвидени санкционни последици, но превенцията е по-добрата защита. Заради превенцията се внимава още на преговорите и не се подписва договор, чието писмено съдържание се отклонява от устни уговорки, мотивиращи страна да го сключва – договорът има сила на Закон за лицата, които са го сключили, докато не бъде прекратен, отменен или развален.
Чрез договора лицата се ползват от договорната си свобода съобразно границите, очертани от императивните разпоредби на законодателството ни и добрите нрави. Императивните норми са в интерес на цялото общество, затова са задължителни за всички. Чрез договора лицата се отклоняват от уредбата в диспозитивните норми, което е позволено. Ако не желаят да се ползват от позволената от Закона договорна свобода, в сила е диспозитивната уредба – в такъв случай, достатъчно е в договора да бъде посочено последното. Ако страните знаят обаче диспозитивната уредба в особената част от Закона за задълженията и договорите /в сила от 1950 г./ – несъобразена в някои части със съвремието ни, едва ли ще искат да пропуснат позволеното отклонение.
Често срещана грешка в договори е да се приписват императивни и диспозитивни норми. Считам, че тази грешка се допуска от лица без юридическа правоспособност, които допълват договор-образец. Клаузите с приписани от Закона разпоредби, въпреки че са лишени от правна логика, не могат да бъдат фатални.
От съществено значение е клаузите да са ясно и точно формулирани и да не могат да бъдат тълкувани двузначно.
Подробният договор, съобразен с императивната уредба и добрите нрави, е добре съставен договор.
Съществуват различни класификации на договорите. От най-голямо практическо значение са двустранните възмездни договори.
Двустранен договор означава, че и двете страни по него имат задължения. На задължението на едната страна кореспондира съответно задължение на другата, тоест има генетична връзка между задълженията на двете страни. Възмезден договор означава, че и двете страни получават някакво благо.
При двустранните възмездни договори се следи за еквивалентност на благата, които се получават. Ако липса еквивалентност, договорът е при неравноправни условия и трябва да се редактира. Най-много злоупотреби с неравноправни клаузи има при договори, сключвани с потребители. В случай че договорът бъде сключен във вида с неравноправните си клаузи, възникне спор и спорът се отнесе за съдебно разглеждане, отчасти успокоително е, че от 2019 г. съдът служебно следи за наличието на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител.
Важен детайл, за който се следи, е СРОКЪТ за изпълнение на задълженията. Виждала съм договори без срок за изпълнение на задължения – отново в договори, сключвани с потребители, като срокът се пропуска за задължения на търговеца. Това е съществен пропуск, заради който страната, която има интерес от изпълнение на това задължение, може да съжалява. Чрез определения срок длъжникът се стимулира да изпълни.
Важен елемент на договора е клаузата за неустойка. Тя не е задължителна, но не е добре да се пропуска. Могат да се уговарят неустойки в точна сума, процент или по друг начин. Не е необходимо да се посочва изрично думата НЕУСТОЙКА – неустойката се тълкува. Тя е средство за упражняване на косвен натиск върху длъжника да изпълни, тоест има обезпечителна функция. Освен това служи за обезщетение за вредите от неизпълнението, без да е нужно те да се доказват – това е обезщетителната й функция. Ако в двустранен договор е предвидена неустойка в полза само на едната страна, в случай на неизпълнено задължение от другата, има проблем – за да е договор при равноправни условия трябва да се добави клауза, уреждаща неустойка в полза и на другата страна.
Може да се договори дори имот, който да служи като обезпечение.
Добра уговорка в договор е клауза, предвиждаща уреждане на евентуални бъдещи спорове, възникнали във връзка с изпълнение на договора, чрез медиация и допускане разглеждане на спора по съдебен ред, само ако спорът не бъде разрешен в процедурата по медиация. Може да се договори конкретен медиатор или Център по медиация, към когото страните да се обърнат за съдействие. Последното може да се посочи алтернативно – в случай на невъзможност процедурата да бъде проведена от един, да бъде проведена от друг медиатор.
Само в някои случаи е допустима уговорка и за местна подсъдност, съгласно която страните посочват друг съд, а не онзи, на който делото би било подсъдно съобразно правилата на местната подсъдност. В непозволените случаи подобна уговорка е нищожна, с други думи – правно нищо, лишена от живот и не може да бъде фатална.
Допускана грешка в някои договори е клауза за арбитраж в случаи, в които законодателството ни не го позволява. Виждала съм това в договор за посредничество, предоставян от агенция за недвижими имоти на клиентите си – потребители по смисъла на ЗЗП. Съгласно чл.19, ал.1 от ГПК “страните по имуществен спор могат да уговорят той да бъде решен от арбитражен съд, освен ако спорът има за предмет вещни права или владение върху недвижим имот, издръжка или права по трудово правоотношение или е спор, по който една от страните е потребител”. Такава клауза не е фатална, защото не може да произведе действие: нищожна е.
При двустранните договори неизпълнението на задължението на едната страна е законово-допустимо основание за другата да отказва насрещно изпълнение.
Невиновната невъзможност за изпълнение на задълженията на едната страна прекратява договора. Ако другата е изпълнила, полученото следва да бъде върнато.
От особена важност е предвидената в Закона възможност /чрез императивни разпоредби/ за разваляне на двустранен договор, ако длъжникът не изпълнява задължението си поради причина, за която отговаря. В такъв случай кредиторът може да развали договора, като даде на длъжника подходящ срок за изпълнение с предупреждение, че след изтичане на срока ще смята договора за развален. Ако договорът е сключен в писмена форма, предупреждението трябва също да е писмено. Ако обаче поради забава на длъжника изпълнението е станало безполезно или ако задължението е трябвало да се изпълни непременно в уговореното време, кредиторът може да развали договора и без даване на срок, но волеизявлението за разваляне трябва да стигне до длъжника. Развален договор означава липса на договор.