Начините на възприемане на информация от хората са три основни – кинестетичен /чрез допир и усещане/, визуален /чрез гледане и четене/, слухов /чрез слушане/. Всеки човек в различните етапи от живота си се ръководи от доминиращ начин на възприемане на информация, но при някои хора се наблюдават два доминиращи начина. В зависимост от доминиращия начин различаваме кинестетичен, визуален, слухов или смесен тип човек. Всеки тип използва в речта си определени /специфични/ думи и изрази, които го отличават от другите типове и по които може да бъде разпознат. Коректното разпознаване на своя или на събеседника доминиращ начин на възприемане на информация е от значение не само за добрата комуникация.
Първият доминиращ за всички хора начин на възприемане на информация е кинестетичният – чрез допир /пипане/ и усещане: в най-ранната ни възраст. Всички в детството си минаваме през етапа, когато пипаме всяка вещ, за да разберем какво точно е. Многото пипане от дете показва любознателност.
Кинестетичният начин на възприемане на информация остава доминиращ при някои хора и в зряла възраст. Често доминира при хора на изкуството, които създават нещо с ръцете си или които трябва да усетят героя или музиката, но е възможно да доминира и при хора с други професии, дори с професии на логиката.
Кинестетичният тип използва думи и изрази, свързани с допир и усещане: “Усещам, че това е добра идея.”; “Дай да направим нещо.”; “Имам чувството, че това няма да приключи добре.”; “Усещам какво искаш да ми кажеш.”и други.
Кинестетичният тип е чувствителен и силно интуитивен, дори може да разбере другия в голяма степен и без слушане на думи, което е ценно умение при комуникация с хора, чиито мисли се разминават с думите. Кинестетичният тип “сваля маски”, открива скривани емоции и намерения и не се нуждае от особени знания по кинетика, за да разбере лъжа ли е или истина казаното от другия.
Кинестетичният тип е надарен да разбира правилно и бързо някои невидими и важни неща, които визуалният и слуховият тип хора трудно биха разбрали. Затова е добре да се доверява на усещанията си дори при блестящо логическо мислене.
При разговор кинестетичният тип има склонност да се доближава по-близо до събеседника в сравнение с другите, но скъсената дистанция не винаги означава, че човекът срещу Вас е кинестетичен..
В магазините кинестетичните хора пипат най-много – те имат нужда от допир, за да възприемат качеството на вещта и трудно биха купили вещ, възприемайки я само с гледане.
“Медалът за кинестетичност” има и друга страна – повишената чувствителност в някои случаи може да не е добре.
При разговор с малки деца и в присъствието на малки деца НЕ САМО поради кинестетичността им, следва да се внимава много с думите и с тона. Всякаква вербална агресия и високи тонове /крещене/, насочени към дете или пред дете се възприемат болезнено от момченцето и момиченцето – това означава, че детето преживява тежко и родителски караници, на които става свидетел. Ако единият родител избере да критикува и говори нехубави неща за другия родител пред детето и да го натоварва поради родителската си емоционална и/или когнитивна незрялост, негативните последици от избора са за момченцето и момиченцето.
При комуникация с малки деца следва да се избира позитивния начин на изразяване, обяснението вместо забележката, а родителите да се ангажират с даването на максимум БЕЗУСЛОВНА ЛЮБОВ, защото тя е най-здравата основа и най-голямата нужда на детето. И т.к. на дете е много лесно да се повлияе, вместо негативни внушения чрез забележки и нехубави оценки е добре да се избират позитивни внушения, за да може детето да възприеме своята ценност като ЛИЧНОСТ. Особено вредни за дете могат да бъдат многократни повторения на негативни оценки – в НЛП се наричат “внедрени внушения”.
Визуалният тип човек използва думи с визуална насоченост: “Тази идея ми изглежда добра.”; “Искам да видя нещата в цялост.”; “Виждам накъде отиват нещата.”; “Виж какво ще ти кажа.”; “Виж какво имам предвид.” и други.
Визуалният тип възприема лесно информация чрез гледане и четене и е по-наблюдателен от кинестетичния и слуховия тип. Визуалният тип предпочита информация, дадена в писмена форма.
При общувате с някого /устен диалог/ визуалният тип е добре да връща възприетата информация от другия, тоест да повтаря чутото, като пита дали правилно и всичко е разбрал.
Слуховият тип използва думи и изрази, свързани с чуване и слушане: “Чуй какво ще ти кажа.”; “Целият съм в слух.”; “Тази идея ми звучи добре.” и други.
Слуховият тип мъже са повече от слуховия тип жени. Това означава, че сред мъжете има повече добри слушатели, отколкото сред жените, в смисъл, че възприемат лесно чрез слушане и не се нуждаят от повторение, а не в смисъл, че са по-търпеливи слушатели.