Медиацията по трудови спорове е много слабо развита у нас. Провежда се предимно по висящи дела. Почти няма случаи на трудова медиация без образувано дело.
В тази статия ще обясня значението на термина “трудови спорове” и какви са причините този вид спорове да се разглеждат предимно от съда и в много редки случаи да се решават чрез медиация.
Определението за “трудови спорове” е дадено в чл.357 от Кодекса на труда: Трудови са споровете между работника или служителя и работодателя относно възникването, съществуването, изпълнението и прекратяването на трудовите правоотношения, както и споровете по изпълнението на колективните трудови договори и установяването на трудов стаж.; Трудови са и споровете между избраните представители на работниците и служителите и работодателя при нарушаване на правата им.; Трудови са и споровете между работниците и служителите, изпратени от предприятие, което осигурява временна работа, и предприятието ползвател при нарушаване на правата им.; Трудови са и споровете между работниците или служителите, които са или са били командировани или изпратени на територията на Република България и техния работодател в случаите, когато са претърпели вреди поради неспазване на условията на работа, включително след прекратяване на трудовото правоотношение.; Трудови са и споровете между работника или служителя и изпълнителя, на когото работодателят е пряк изпълнител, относно гарантиране на изплащането на трудовото възнаграждение.
Първата причина за малкото провеждани медиации по трудови спорове е предимството, което законодателят дава на работника или служителя при водене на трудово дело. Съгласно чл.83 от ГПК такси и разноски по производството по делата не се внасят от ищците – работници и служители и членове на кооперации, по искове, произтичащи от трудови правоотношения. Същото освобождаване от задължение за плащане на такси и разноски предвижда чл.359 от Кодекса на труда: “Производството по трудови дела е безплатно за работниците и служителите. Те не плащат такси и разноски по производството, включително и за молбите за отмяна на влезли в сила решения по трудови дела.” Ако работниците и служителите имат необходимост и право на това, могат да подадат и молба за правна помощ, което означава и безплатна адвокатска защита.
Втората причина за водещите позиции на съда пред трудовата медиация е, че голяма част от тези спорове се разглеждат по реда на бързото производство – изключение от общия исков процес. В чл.310, ал.1, т.1 от ГПК са изброени изчерпателно исковете, подлежащи на бързо разглеждане – за трудово възнаграждение, за признаване на уволнението за незаконно и неговата отмяна, за възстановяване на предишната работа, за обезщетение за времето, през което работникът е останал без работа поради уволнението, и за поправка на основанието за уволнение, вписано в трудовата книжка или в други документи. Останалите, непосочени в разпоредбата на чл.310, ал.1, т.1 от ГПК трудови спорове се разглеждат по общия ред.
С новите промени в ГПК, в сила от 01.07.2024 г., съдът МОЖЕ да задължи страните – работник или служител и работодател, да участват в първа среща в процедура по медиация, когато е предявен иск или до съда е отправено искане за възнаграждения или обезщетения, произтичащи от трудови правоотношения, както и за признаване на уволнението за незаконно и неговата отмяна и за възстановяване на предишната работа, тоест при почти всички трудови спорове, посочени по-горе – в чл.310, ал.1, т.1 от ГПК, разглеждани по реда на бързото производство.
Пълна имуществена отговорност на работник или служител за вреди, които е причинил на работодателя при или по повод изпълнението на трудовите си задължения, се осъществява само по съдебен ред.