Медиацията по граждански спорове обхваща най-широк кръг от възможни спорни въпроси за решаване. Към този вид медиация се отнася решаването и на вещно–правни спорове /основно за делба и за разпределяне ползването на съсобствена вещ/ наред с типичните граждански спорове, които са за вземания, произтичащи от договор; за обезщетяване на вреди, причинени от нечие противоправно и виновно поведение; за вземания с правно основание неоснователно обогатяване или водене на чужда работа без пълномощие.
Споровете за делба и за разпределяне ползването на съсобствена вещ или вещи са основно между роднини – братя и сестри. За съжаление, в медиация установяваме, че някои конфликти между братя и сестри са много дълбоки и имотният спор е всъщност “черешката на тортата”, под която има много други неразрешени с десетилетия разногласия. От разрешаването на последните започваме и едва после търсим решение на конфликта, който е на повърхността. Заради дългогодишни проблеми в отношенията между братя и сестри, заради засегнати и неудовлетворени с години потребности от признание, приобщаване и автономия медиацията по спорове за делба и за разпределяне на ползване може да бъде по-трудна и по-продължителна от други видове медиация, а егото на някои хора може да бъде най-демонстративно.
Традиционно гражданските спорове се делят на спорове на договорно основание и на извъндоговорно /деликтно/ основание.
Спорове на договорно основание възникват, когато някой не изпълни поето договорно задължение изцяло или частично, с други думи – не осъществи дължим резултат. Договорът може да бъде за продажба, замяна, наем, заем, договор за изработка или за поръчка и други. Препоръчително е тези спорове да се отнасят за решаване чрез медиация.
Спорове на деликтно основание възникват, когато някой наруши забраната ДА НЕ СЕ ВРЕДИ ДРУГИМУ. Деликт или непозволено увреждане означава противоправно виновно деяние, което е причинило вреди на някого. Когато има деликт, пострадалият и/или кръгът от лица около него имат право да искат обезщетение за всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането – освен имуществени, така също и неимуществени. Вредите са имуществени, когато имат парична стойност, и неимуществени, когато не са оценими в пари. Имуществените вреди са два вида – претърпени загуби и пропуснати ползи. В медиация се интересуваме от формата на вина при осъществяване на деликта и липсата на умисъл е важно условие, за да е възможна и подходяща процедурата. Спорове, възникнали в резултат на небрежни деликти, могат да се решават чрез медиация. Към този вид спорове се отнасят лекарските грешки.
Сесиите по гражданска медиация протичат в общи и в индивидуални срещи между медиатора и страните. Първата и заключителната среща са общи. Възможно е и цялата тричасова сесия по медиация да се проведе в обща среща в един ден.
*** Притча 1
“Имало някога двама братя. Къщите им били съседни и те живеели задружно, в разбирателство и хармония. Но един ден се скарали, изрекли тежки и обидни думи. Дребното им пререкание прераснало в тежък конфликт и те спрели да си говорят.
Един ден на вратата на по-големия брат се почукало. На прага стоял млад мъж.
- Търся работа – казал дружелюбно мъжът. – Дърводелец съм. Дали имате нещо дребно за вършене?
- Да – отговорил мъжът. – Виждаш ли съседната къща. Там живее по-малкият ми брат. Преди няколко дни той изкопа голям ров между дворовете ни, за да ме дразни и ядосва. Искам да построиш висока ограда, за да не виждам повече лицето му. В двора има дървени греди, така че можеш да започваш.
- Добре – казал дърводелецът и се захванал за работа.
Големият брат излязъл по свои дела и оставил майстора да работи. Когато привечер се върнал вкъщи, не повярвал на очите си. Нямало и помен от ограда. Вместо това над рова бил изграден прекрасен дървен мост. А по него вървял малкият му брат с протегната ръка:
- Бива си те – казал той. Да построиш мост след всичко, което ти казах и сторих…
Братята се срещнали в средата на моста и се прегърнали.
- Остани още малко – обърнали се те към дърводелеца.
- С удоволствие, но имам да строя още много мостове.”
*** Притча 2
“В едно село живеел беден човек, който имал стадо овце. Съседната къща купил ловец с няколко силни и агресивни кучета.
За зла беда, една вечер кучетата изровили дупка под оградата на обора, промъкнали се вътре и умъртвили няколко овце. На сутринта овчарят видял какво се е случило и веднага отишъл при съседа да му се оплаче. Ловецът му казал:
- Много съжалявам, съседе, наистина е неприятно… няма да пускам кучетата навън през нощта. Мисля, че това ще разреши проблема.
Но на следващия ден се оказало, че кучетата отново са вилнеели в обора и са умъртвили още няколко овце. Овчарят отново отишъл при съседа:
- И какво, това ли беше разрешаването на проблема! Нали обеща да се погрижиш за кучетата! Ела да видиш какъв погром е в обора ми!
- Толкова съжалявам. Направих това, което ти обещах, но явно кучетата са се измъкнали през прозорците. Довечера ще затворя всички прозорци.
Но неприятностите продължавали. Ловджийските кучета били умни и добре обучени и постоянно намирали начин да се промъкнат навън. Овчарят продължавал да ходи при своя съсед и да се оплаква от кучетата, а ловецът му давал поредното обещание да разреши проблема. Но нищо не се променяло.
Един ден овчарят решил да се обърне към съдията за помощ. Съдията бил мъдър и справедлив човек, който намирал решение и на най-сложните въпроси, затова всички в селото се отнасяли към него с огромно уважение. Разказал му всичко и зачакал да чуе тежката му дума.
- Можем да решим проблема по два начина – започнал съдията. – Първият е да накажа ловеца и да го накарам да компенсира всички вреди, които ти е причинил. Но това със сигурност ще го настрои срещу теб и ще го превърне в твой враг. Готов ли си да живееш по този начин?
- Разбира се, че не – отговорил овчарят. – Но не виждам друг изход.
- Винаги има друг изход. Мога да ти помогна, но трябва да ми обещаеш, че ще изпълниш точно указанията ми.
Овчарят мислил известно време и в края на краищата решил да приеме. Но когато чул указанията, се възмутил:
- Но…! Това е абсурд! Вече загубих толкова много…
- Нима искаш да се откажеш от думата си! – погледнал го строго съдията.
- Разбира се, че не… – отговорил уплашено овчарят. – Ще направя всичко така, както казахте.
Овчарят си тръгнал. Влязъл в обора, избрал две от най-младите и хубави агнета и ги повел към къщата на ловеца. Когато ловецът се появил на вратата и видял съседа си, попитал раздразнено:
- Какво има пак?
Овчарят смутено повторил това, което му казал съдията:
- В последно време доста често те притеснявах. Знам, че направи всичко по силите си, за да разрешиш проблема с кучетата. И сега искам да ти се отблагодаря за усилията. Ето, вземи тези две агнета като подарък за двамата ти сина.
На другата сутрин овчарят станал рано и със свито сърце се запътил към обора, за да види какви са поредните поражения над овцете. Но всичко изглеждало наред. Нямало никакви следи от нови набези на кучетата. Тогава прекосил двора и се приближил до оградата, която разделяла неговия имот с този на ловеца и какво да види… точно до къщата имало голяма заключена клетка, в която спели кучетата.
Минали още два дни, а произшествията в обора спрели. Овчарят разбрал, че вече може да е спокоен.
На третия ден ловецът се появил на вратата на овчаря. Носил му дар – прясно уловен дивеч.
- Ето, заповядай, съседе – усмихнал се той, – искам да ти благодаря за подаръка, който направи на синовете ми.
“Прав беше съдията. Винаги има и друг изход.” – помислил овчарят.
*** Притча 3
“Имало един лекар, който бил много способен и всеотдаен и правел всичко възможно, за да излекува своите пациенти. Благодарение на него оздравявали много хора.
И ето че един ден при него се явила Смъртта и му казала:
- Виж какво, ти си наистина много добър лекар, но като спасяваш толкова хора от смъртта, нарушаваш равновесието в света. Предлагам ти сделка. От днес нататък, когато отиваш при някой болен, ще виждаш до главата му една лампа. По пламъка в нея ще разбираш дали човекът трябва да умре или да има още дни на тази земя. Слабото, гаснещо огънче ще бъде знак, че трябва да оставиш човека на мен. А ако гори силно и ярко, можеш да го лекуваш. И като гарант за нашето споразумение, ще ти оставя твоята собствена лампа. Нека бъде в теб, за да знаеш, че разполагаш със собствения си живот.
Като казала това, Смъртта изчезнала.
Скоро след това извикали лекаря при тежко болно новородено. Когато влязъл при него, той наистина видял до главата на детето лампа, в която мъждукало слабо, едва забележимо огънче. На лекаря му станало жал за майката и за бебето и нарушил споразумението. Той взел малко масло от собствената си лампа и долял в лампата на детето. Огънят в нея се засилил и тя засияла. После се погрижил за бебето и си тръгнал.
На другия ден отишъл в къщата на многодетно семейство. Майката била на смъртно легло, а около нея стояли четири деца. Лампата на жената светела толкова слабо, че всеки момент щяла да угасне. Прелял и на нея от маслото от своята лампа.
И така, ден след ден, историята всеки път се повтаряла. Нито веднъж не успял да спази условието на Смъртта и всеки път доливал по малко от своята лампа. Минали три години и лекарят се разболял тежко. Погледнал към лампата на живота си и видял едва мъждукащо огънче. Изведнъж до него се озовала Смъртта и казала:
- Ти доста хитро ме измами и наруши нашето споразумение. Но ето че дойде и твоят час. Дошла съм за теб.
Лекарят се озовал в отвъдното, в огромна зала, където били наредени много гаснещи лампи като неговата.
- За теб има нов шанс – казала Смъртта. – Тъй като не пожали своя живот заради другите, сега ти е отредена специална награда – имаш право да си отлееш масло от всяка лампа, която виждаш тук, и да продължиш живота си още много години.
- Не, не желая да се възползвам – поклатил глава лекарят.
- В такъв случай аз вече нямам власт над теб. Ти си свободен, защото, когато човек посвети живота си на другите, той е безсмъртен.”
/За нуждата от емпатия на лекаря
Когато става въпрос за лекарски грешки, следва да се изясни, че практиката да се индивидуализират лекари, допуснали грешка, както и лечебните заведения, в които практикуват, в медиите /телевизията/ – да се “сочат с пръст”, е ПРОТИВ ИНТЕРЕСА НА ОБЩЕСТВОТО. Това е пропаганда на отмъщението, възпитаване в неуважение към нечии вътрешни преживявания /в случая на лекаря/, в липса на толерантност и в незачитане на потребности, на достойнство и чест на полезен за обществото човек, който като всички хора е способен на грешка.
Най-големите страхове на хората са два – страх от смъртта и страх от публичното унижение. Индивидуализирането на лекар, допуснал грешка, и на лечебното заведение, в което практикува, в медиите означава умишлено публично унижаване на лекаря, “черен печат” върху репутацията на лечебното заведение и публично “омърсяване” на най-благородната професия.
Обявяване на лекар, допуснал грешка, в медии, без да се обявяват данните, свързани с другите хора, на които същият лекар е помогнал, е несправедливо, а всяка несправедливост води до демотивация. По този начин се демотивира не само “соченият с пръст” лекар, но евентуално и негови колеги и това е нормална човешка реакция.
За да стане човек лекар и да придобие специалност минава през следното: Обикновено последните две години от средното образование кандидат-лекарят учи всяка свободна минута химия и биология, за да се подготви отлично за кандидат-студентските изпити и да бъде приет да следва медицина. Във време, когато негови съученици се забавляват, бъдещият лекар не може да си го позволи. Първата част от следването продължава шест години. За придобиване на специалност са необходими още няколко години. Някои лекари имат по две специалности. Това означава 10-15 години следване, за да започне работа като специалист. /Това не е краят на обучението, защото медицината се развива и лекарят продължава да учи през някакви периоди./ И след многогодишно учене, лекарят започва работа, свързана със слушане на непрестанни оплаквания, наблюдение на физически болки и страдания, понякога констатация на смърт и съобщаване на най-лошите новини, включително, касаещи млади хора и деца, и сред всичко това – изисквания за перфектност в неперфектен свят.
Лекарите, особено избралите тежки специалности, са огромна ценност за обществото – те са хората, които помагайки на пациент да остане жив по-дълго, на бременна жена да роди и т.н., правят щастливи и близките на пациента. Това е професията с най-много даване на другите, поради което тези специалисти заслужават най-много уважение, емпатия, разбиране и признателност. Някои пациенти изразяват признателност не само лично, но и публично и това е ценен и за обществото избор. Поощрявайки правенето на добро, те мотивират да се прави още добро.
Водещият на едно предаване попита госта си – лекар за какво се моли на Бог и лекарят отговори, че се моли да му помогне да помага повече…/