В тази статия обяснявам как протича долу-горе едно гражданско или търговско дело с материален интерес от 15 000 лв. /Сумата е случайно избрана за нуждите на примера./
Да приемем, че сте кандидат – ищец по осъдителни искове за сума в общ размер от 15 000 лв. Считате се за прав. /По някаква причина понякога се предявяват и искове, чиято недобра съдба е ясна още в началото – че ще бъдат отхвърлени от съда, защото според материалния закон ищецът не е прав./ Съобразявате местната подсъдност и търсите адвокат, чиято кантора е в района на компетентния съд, защото ако адвокатът е от друго населено място съгласно чл.2, ал.8 от Наредбата за минималните адвокатски възнаграждения дължите сумите за пътни разходи и престой на адвоката, а тези разноски са невъзстановяеми – и при уважени искове и представени платежни документи за сумите за пътни разходи и престой съдът няма да Ви ги присъди. Сключвате договор за правна помощ с адвокат и му давате общо пълномощно. С това свое действие Вие се съгласявате всички действия и бездействия на адвоката Ви с произтичащите от тях правни последици да рефлектират директно върху Вашата правна сфера, което означава не само придобиване на права, но и евентуално задължаване; ако адвокатът Ви направи грешка по делото поради небрежност или некомпетентност, последиците от нея се отразяват на Вашата правна сфера. Вие се доверявате на адвоката и сте доверител по договора за правна помощ. Адвокатът е Вашият повереник – лицето, на което се доверявате. Плащате авансово дължимото първоначално адвокатско възнаграждение, което е за действия, а не за резултат. Адвокатът Ви се задължава да работи по делото, а не да го спечели. Съгласно Закона работата по делото включва всички законни средства за защита. /Използването на “вратички” в Закона или други “схеми”, за да излезете по-прав от действителното положение, противоречи на НЯКОЛКО императивни норми./ Съгласно чл.7, ал.2, т.3 от Наредбата за минималните адвокатски възнаграждения за процесуално представителство, защита и съдействие по дело с интерес от 15 000 лв. минималното адвокатско възнаграждение е 1300 лв. плюс 9 процента за горницата над 10 000 лв. без ДДС. Ако адвокатът е регистриран по Закона за данъка върху добавената стойност към размера на горепосоченото минимално възнаграждение се добавят 20 процента от сумата. Съгласно чл.2, ал.9 от Наредбата, когато процесуалното представителство, защитата и съдействието са свързани с особена фактическа и правна сложност възнаграждението по Наредбата може да бъде определено в двукратен размер. Какво се има предвид под “фактическа и правна сложност на делото” е обяснено в Допълнителните разпоредби към Наредбата. Адвокатът може да иска по-високо от предвиденото в Наредбата възнаграждение, но не по-ниско. Възнаграждението може да бъде разсрочено на вноски. Добре е да имате предвид, че съгласно чл.4 от Наредбата, когато клиентът се откаже без основателна причина от сключения договор, внесеното възнаграждение от него не се връща, а когато плащането на възнаграждението е разсрочено на няколко вноски, клиентът дължи заплащане на пълния размер на възнаграждението, което е уговорено – за неплатените вноски адвокатът има право да иска издаване на Заповед за изпълнение, което означава повече сигурност, че вземането му ще бъде удовлетворено по някакъв начин: доброволно или принудително.; съгласно чл.3 от Наредбата, когато се постигне доброволно уреждане на спора или делото приключи със спогодба, помирение или споразумение или бъде прекратено поради оттегляне или отказ от иска, внесеното възнаграждение също не се връща. Освен това съгласно чл.7, ал.9 от Наредбата за защита по дело с повече от две съдебни заседания за всяко следващо съдебно заседание се заплаща допълнително минимум 250 лв. без ДДС. Ако адвокатът Ви представи към списъка с разноски по чл.80, ГПК най-късно в последното съдебно заседание договора за правна помощ, от който да е видно колко сте платил, и в случай че исковете Ви бъдат уважени, съдът присъжда в Решението по делото съответните суми. Но ако исковете Ви бъдат уважени частично, част от платеното от Вас адвокатско възнаграждение не може да бъде присъдено. Ако платеното от Вас адвокатско възнаграждение е прекомерно, адвокатът на насрещната страна може да направи възражение за прекомерност и съдът да намали присъденото възнаграждение в Решението. Ако адвокатът на насрещната страна не направи това възражение, дори при действителна прекомерност на платеното адвокатско възнаграждение съдът няма право да го намали.
Когато разговаряте с адвоката си, трябва да му обясните всички обстоятелства подробно и без да скривате детайли от фактическата обстановка. Това е от голямо значение за Вашата защита. Адвокатът е длъжен да пази поверителност – нарича се “адвокатска тайна”.
С предявяване на исковете /исковата молба/ в съда дължите държавна такса в размер на 4 процента от 15 000 лв. Плащането на тази такса е условие, за да се образува дело.
Образуваното дело се разпределя на съдебен състав и придобива качество на висящо дело. /Първоинстанционните дела се разглеждат в състав от един съдия, а въззивните /втора инстанция/ и касационните /трета инстанция/ – в състав от трима съдии, единият от които е председател на състава. Първата инстанция е от изключително голямо значение, а ВКС брани законността.
В исковата молба обикновено се иска и обезпечение на исковете /молба за обезпечение по чл.391, ал.1, ГПК/ с посочване на обезпечителна мярка или мерки /Най-често се иска допускане на запор върху вземания по банкови сметки; Могат да се искат и запор върху трудово възнаграждение, възбрана върху недвижим имот, запор на движима вещ./, които да бъдат допуснати от съда – обезпечителното производство съпътства исковия процес и цели да запази имущество на длъжника до финалния етап, защото се допуска, че същият може да се разпореди с него до влизане в сила на решението и да предизвика невъзможност за изпълнение. /Обезпечителното производство не е задължително./
Обезпечение на иска се допуска при кумулативно наличие на определени предпоставки и обикновено срещу гаранция от поне 10 процента от сумата по иска или исковете. Гаранцията се внася по специална сметка на съда, като за освобождаването й на финала се подава молба с препис за насрещната страна, а ако сумата по гаранцията не бъде поискана в срок една година от датата, когато е станала изискуема, тя се внася в приход на държавния бюджет. Гаранцията не се освобождава, ако обезпечените искове бъдат отхвърлени като неоснователни или недоказани, ответникът се противопостави на освобождаването й в едноседмичен срок след връчване на молбата за освобождаване, в едномесечен срок предяви иск или искове за обезщетяване на вреди от обезпечение на отхвърлени искове и представи доказателства за образуваното дело за вреди по чл.403, ГПК във вр. с чл.45, ЗЗД.
/* Но другата страна може да предяви иск или искове срещу Вас за вреди по чл.403, ГПК във вр.с чл.45, ЗЗД и по-късно, тоест липсата на възражение срещу искането за освобождаване на гаранцията и освобождаването й не означава, че липсва риск от следващо дело за обезщетяване на вреди по чл.403, ГПК във вр. с чл.45, ЗЗД – означава, че исковете за вреди няма да бъдат обезпечени с гаранция. Но и по това дело може да се иска обезпечение на иска или исковете на основание чл.391, ал.1, ГПК. Ако делото е за обезщетяване само на имуществени вреди по чл.403, ГПК във вр. с чл.45, ЗЗД, е добре да знаете, че това дело е едно от сигурните в гражданския процес – най-вероятно изходът няма да бъде добър за Вас. /Доказването става с писмени доказателства, включително с официални документи, и без свидетели./ По това дело съвсем естествено ще дължите ново адвокатско възнаграждение, ако решите да го водите. Можете и да признаете иска или исковете, да платите доброволно и да искате прекратяване на делото – в такъв случай избягвате допълнителни разходи: разноските на насрещната страна за адвокат и държавна такса, както и лихви, ако са искани.
*А е възможно въпреки причинените вреди от обезпечение на отхвърлени изцяло или частично искове другата страна да реши да не упражни правото си на иск./
Ако не се внесе гаранцията, не се издава Обезпечителна заповед. За издаване на Обезпечителна заповед съдът има кратък срок, защото обезпечителното производство изисква бързина. /Обезпечение може да се иска и преди предявяване на иск – обезпечение на бъдещ иск, както и във всяко положение на делото до приключване на съдебното дирене във въззивното производство./
Обезпечителната заповед се получава в Деловодството на съда срещу заплатена минимална проста такса.
После адвокатът Ви подава молба за образуване на изпълнително дело до държавен или частен съдебен изпълнител, за да може последният да изпълни Обезпечителната заповед и да наложи допуснатата обезпечителна мярка или мерки /запор на вземания и/или на движима вещ, възбрана върху недвижим имот/. На съдебния изпълнител дължите такса за образуваното производство – таксата на държавния съдебен изпълнител е 20 лв. Частните съдебни изпълнители имат Тарифа на таксите, събирани от тях, която е сходна, но не идентична с тази на държавните. За извършване на справки /справка в БНБ за открити и активни банкови сметки с титуляр ответника, справка за регистрирани трудови договори…/, за налагане на запор и т.н. от съдебния изпълнител се дължат отделни прости такси, които не са високи. Ако спечелите делото, таксите, платени от Вас в обезпечителното производство, се присъждат в Решението при условие, че адвокатът Ви представи към списъка с разноски по чл.80, ГПК и документи, удостоверяващи плащането на съответните суми. Ако адвокатът Ви не ги представи, съдът не може да ги присъди, т.к. няма доказателства за тях.
/Заб. Обезпечават се искове, но не се обезпечават направени разноски и лихви.; Възможно е ответникът да няма нужното имущество и въпреки допуснатото обезпечение обезпечителните мерки да не могат да бъдат наложени – срещан проблем при ответник ООД или ЕООД с малък капитал и имущество./
Съдът обикновено разбира за наложената обезпечителна мярка от частната жалба до въззивния съд на ответника срещу Определението /вид съдебен акт/, с което обезпечителната мярка е допусната. С частната жалба се иска отмяна на Определението и обезсилване на Обезпечителната заповед. Излагат се оплаквания за липса на някоя от предпоставките за допускане на обезпечение. Понякога тези оплаквания са неоснователни и твърденията, посочени в частната жалба, за порочност на съдебния акт са неистинни. За производството по частна жалба се дължи ново адвокатско възнаграждение съгласно Наредбата в размер на 1/3 от първоначалното, независимо дали се подава частна жалба или се отговаря по нея.
Някои адвокати добавят в исковата молба наред с молбата за обезпечение и няколко реда, в които изразяват готовност за решаване на спора чрез медиация. Нека си представим ситуацията. Ако съдът допусне исканите обезпечителни мерки и такива бъдат наложени от съдебния изпълнител, ефектът върху ответника е “гръм сред ясно небе”, за който е “виновен” ищецът – това е нормално, защото обезпечителното производство цели лоша изненада. След наложения запор или възбрана дистанцията в отношенията на страните става по-голяма.
После съдът изпраща исковата молба на Вашия ответник, който има едномесечен срок за отговор – да даде становище по допустимостта и основателността на исковете, по обстоятелствата, на които се основават, да направи своите възражения, да посочи евентуално доказателствени искания и да представи писмените си доказателства, ако има такива. В същия срок ответникът може да предяви и насрещни искове срещу Вас, с което делото се усложнява. Съдът може да раздели разглеждането на насрещните искове в отделно дело, но може да ги разгледа заедно с първоначалните. Ако бъдат предявени насрещни искове, дължите отделно адвокатско възнаграждение за защита по тях съгласно Наредбата. Предявяването на насрещни искове Ви прави ответник по тях наред с ролята на ищец по първоначалните искове. Голяма е вероятността адвокатът на насрещната страна да иска в насрещната искова молба същото, което е поискал и Вашият адвокат – обезпечение на иска или исковете. Ако това бъде направено и съдът допусне исканата обезпечителна мярка или мерки, ще разберете за това по същия начин, както е разбрала насрещната страна – ще бъдете лошо изненадани от съобщението на съдебния изпълнител или малко преди това. Вероятно ще поискате от адвоката си да обжалва Определението по допускане на обезпечителната мярка, така, както е направила и насрещната страна. За подаване на частна жалба дължите държавна такса в размер на 15 лв. и адвокатско възнаграждение в размер на 1/3 от първоначалното. И така стават вече две производства по частни жалби, които могат да бъдат уважени от по-горния съд изцяло или частично, но могат и да бъдат отхвърлени като напълно неоснователни. /Банките удържат такси за обработка на запор върху банкова сметка; Месечните банкови такси на запорирана сметка са по-високи от обичайните./
Ако насрещните искове бъдат обезпечени, а впоследствие отхвърлени изцяло или частично, важи посоченото по-горе за исковете за вреди по чл.403, ГПК във вр.с чл.45, ЗЗД – ще решите дали да бъдете ищец по още едно дело.
Докато се гледа делото, се разменят книжа между съда и упълномощените адвокати. Колко ще бъде размяната не може да се знае предварително. Откритите заседания са част от делото. Голяма част от актовете, които съдът постановява, докато разглежда делото, подлежат на обжалване. Това означава, че има вероятност от още производства по частни жалби, били те основателни или не.
По всяко време, докато е висящо делото, можете да се откажете от иск – това означава, че завинаги се отказвате от възможност да предявите същия иск. Можете и да го оттеглите – това означава, че си запазвате правото да предявите иска в бъдеще. Оттегляне на иска без съгласие на ответника е възможно до приключване на първото заседание по делото. Ако направите това, дължите разноските, направени от насрещната страна /ако са направени/.
Производство по обезпечение на доказателства има в много редки случаи, но ако има такова, за него се дължи отделно адвокатско възнаграждение в размер на минимум 750 лв.без ДДС.
Значението на доказването в исковия процес е изключително голямо.
Ако смятате да доказвате факти по делото със свидетелски показания, е добре да знаете, че в това има много несигурност, но понякога няма друг вариант. Ако и насрещната страна ще доказва факти, от които черпи претендираните си права, със свидетели, тя е в същото несигурно положение. За свидетели при режим на призоваване се внася предварително депозит в размер, определен от съда. Свидетелят при режим на призоваване има право на възнаграждение за явяването си на заседание. Възнаграждението му се изплаща от внесения депозит и се определя с оглед на отделеното време и направените разноски. За свидетели при режим на довеждане не се внася депозит и на тях не се плаща възнаграждение за явяване на заседание. Режимът се посочва от адвоката в доказателственото искане.
Писмените доказателства имат най-голяма ценност, особено ако са официални документи.
Ако искате експертиза /при необходимост от специални знания из областта на науката, изкуството, занаятите и др. за изясняване на въпроси по делото/ и съдът я допусне, трябва да внесете предварително определената за нея сума. /Предметът и задачата на експертизата се посочват от адвоката./ Понякога се налага допълнителна или повторна експертиза. Допълнителна експертиза се възлага, когато първоначалното заключение не е достатъчно пълно и ясно, а повторна – когато е необосновано. В определени случаи съдът може да назначи повече вещи лица. Възнаграждението на вещите лица се определя с оглед на извършената работа и направените разноски. Съдът не е длъжен да възприема заключението на вещото лице, а го обсъжда заедно с другите доказателства по делото, като излага аргументи защо вярва и евентуално защо не се доверява на заключението – мотивира се.
За съда недоказаният факт е неосъществен факт и това обстоятелство важи и за двете страни. И двете страни имат нормативно определена доказателствена тежест – това не означава задължение да доказват; означава, че всеки доказва фактите и връзката между фактите от значение за претендираните му права при условията на пълно и главно доказване и ако не успее да ги докаже, губи. Пълно и главно доказване означава, че трябва така да убедите съда в своята правота, че за съда да няма никакво съмнение в обратното. Може да се проведе и насрещно доказване – то може да не е пълно, защото с него предизвиквате съмнение, че твърденията за факти, които посочва другата страна, вероятно са неистинни. Насрещното доказване цели да обезсили главното доказване. Законни оборими презумпции могат да се опровергаят с обратно доказване – то трябва да е пълно.
Съдът има едномесечен срок за постановяване на Решение по делото, считано от заседанието, в което е завършено разглеждането. Понякога има малко забавяне.
Поне един от Вас ще бъде недоволен от Решението и вероятно ще иска от адвоката си да обжалва, въпреки че недоволството не винаги е оправдано от правото. Жалба може да се подаде срещу цялото Решение или срещу отделни негови части. Възможно е и двете страни да обжалвате. Ако нито една страна не обжалва в двуседмичен срок след връчване на първоинстанционното Решение, то влиза в сила и става годно за изпълнение. Ако се обжалва част от Решението, необжалваната част влиза в сила две седмици след връчване на Решението, а делото остава висящо по обжалваната част.
За производството пред въззивния съд дължите ново адвокатско възнаграждение съгласно Наредбата за минималните адвокатски възнаграждения съобразно обжалваемия интерес, както и държавна такса за подаване на въззивна жалба в размер на петдесет процента от таксата, дължима за първоинстанционното производство, върху обжалваемия интерес.
Въззивният съд не е втора първа инстанция – производството пред първа и втора инстанция се различават съществено. Предвиденото право на обжалване е с цел да се отстрани порок в крайния съдебен акт. Но както при частните жалби, така и при въззивните жалби има случаи на злоупотреба с правото на обжалване, заради което се губи време и се трупат разноски. Това означава, че във въззивната жалба понякога се сочат оплаквания за несъществуващи пороци на реално валидно, допустимо и правилно Решение.
Бланкетните жалби са допустими и предизвикват производство пред въззивен съд, но предвид процесуалните норми могат да са “много шум за нищо” срещу още разноски и загубено време.
Не подлежат на касационно обжалване Решения по въззивни дела с цена на иска до 5000 лв. за граждански дела и до 20 000 лв. за търговски дела, тоест не по всяко дело има трета инстанция. Когато Решението на въззивния съд не подлежи на касационно обжалване, то влиза в сила веднага.
Въззивното и касационното обжалване също се различават. ВКС селектира касационните жалби и не допуска за разглеждане всички. За произнасяне по допускане на касационно обжалване се събира държавна такса в размер на 30 лв., а за разглеждане на касационна жалба се внася държавна такса в размер на петдесет процента от таксата, дължима за първоинстанционното производство, върху обжалваемия интерес. Дължи се отделно адвокатско възнаграждение.
ВКС може да върне делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд, а второто решение на въззивния съд също може да се обжалва пред ВКС.
От това как, какво и дали ще бъде поискано от адвоката в първоинстанционното съдебно производство зависи в голяма степен, но не изцяло изходът по спора. Последното зависи и от всички останали участници. Когато става въпрос за обжалване и изготвяне на жалби, от адвоката зависи повече. Адвокатът определя рамките, в които ще работят по-горните съдии – те нямат право да излизат от тях. Касационното обжалване е най-сложно, изискват се повече знания и опит на адвоката. Под “знания” се разбира не само знания на материалния и процесуалния Закон, а и много добра информираност относно практика на ВКС, Тълкувателните Решения и Постановления на ВКС и ВС, актове на Конституционния съд на България и на Съда на ЕС.
Във всеки акт, с който приключва делото в съответната инстанция, съдът се произнася и относно разноските. Ответникът се осъжда да плати на ищеца такси, разноски по производството и адвокатско възнаграждение съразмерно с уважената част от иска. Ищецът се осъжда да плати на ответника направените от него разноски и адвокатско възнаграждение съразмерно с отхвърлената част от иска.
Когато Решението по Вашите искове влезе в сила, в случай че са уважени изцяло или частично, а и когато са Ви присъдени разноски и адвокатско възнаграждение поради отхвърлени изцяло или частично насрещни искове, ако не бъде изпълнено доброволно, адвокатът Ви ще иска от съда издаване на Изпълнителен лист. За издаване на Изпълнителен лист се дължи държавна такса в размер на 5 лв. След получаването му /Все още в Деловодството на хартиен носител, но скоро ще има възможност и за издаване на Изпълнителен лист в електронна форма./ адвокатът Ви изготвя молба до съдебен изпълнител с искане да се пристъпи към принудително изпълнение на вземането по Изпълнителния лист. В молбата посочва изпълнителните способи, които желае да се използват за удовлетворяване на вземането, както и евентуални други действия, които иска да се предприемат от съдебния изпълнител – например справки. Тоест съдебният изпълнител извършва само действията, които се искат от него. За изпълнителното производство дължите ново адвокатско възнаграждение, чийто минимален размер е определен в чл.10 от Наредбата за минималните адвокатски възнаграждения, както и таксите, събирани от съдебния изпълнител, чийто общ размер е по-висок, отколкото в обезпечителното производство. Дори ако исковете Ви са обезпечени, не са обезпечени вземанията Ви за разноски по делото и за лихви, ако са искани – държавна такса, адвокатски възнаграждения, таксите на съдебния изпълнител и т.н. Съдебният изпълнител ги събира от длъжника, ако последният има секвестируемо имущество. /Съдът осъжда длъжника да плати, но не може да го задължи да има секвестируемо имущество – да работи за по-високо трудово възнаграждение, да има повече от един имот, да има парични средства по банкови сметки и т.н./
Ако по делото е имало насрещни искове и са Ви осъдили, както и ако сте осъден да платите разноски и адвокатско възнаграждение на другата страна съразмерно с отхвърлена част от Ваши искове, насрещната страна чрез адвоката си също ще иска издаване на Изпълнителен лист срещу Вас, в случай че не изпълните доброволно. Ако изпълните доброволно без образуване на изпълнително дело, избягвате таксите на съдебния изпълнител, както и адвокатско възнаграждение на другата страна, които ще дължите, ако се образува дело при съдебен изпълнител срещу Вас.
Когато са налице условията за прихващане – и двамата имате ликвидни и изискуеми вземания един към друг, някой от Вас може да направи изявление за прихващане, в случай че е пропуснал да го направи по-рано. За да се осъществи прихващане, съгласие на другия не е необходимо.
Предвидена е нормативна възможност за отговорност на адвоката за вреди, причинени на клиента поради небрежност или некомпетентност, но реализирането на тази отговорност може да бъде сложно, ако самият адвокат не реши да признае грешката си и да обезщети клиента за вредите доброволно. Ако адвокатът не направи последното, реализирането отговорността на адвоката е свързано с още труд, разноски и време.
Разбира се, имате и Трета алтернатива в ПРАВОТО – медиация, която можете да използвате без историята от по-горе…
*** Притча:
“Бедно семейство не притежавало нищо друго освен една крава. Жената всеки ден дояла кравата и от млякото правела сирене, което мъжът й продавал в местната бакалия. Парите, които семейството получавало от сиренето, не били много, но им стигали да си осигурят най-необходимото.
Един ден собственикът на магазина се усъмнил в честността на бедните хора и решил да претегли парчетата сирене, които трябвало да са от по един килограм. Оказало се, че всички парчета тежат по 900 грама.
Когато на следващия ден беднякът влязъл в магазина, бакалинът започнал да го ругае:
- Измамник! Как не те е срам! Винаги си ми казвал, че парчетата сирене са по един килограм, а се оказа, че всяко е тежало със сто грама по-малко.
Човечецът видимо се притеснил и навел очи.
- Но ние нямаме теглилки за кантара… и като мярка използваме пакет от килограм захар, който купуваме от теб…”