В тази статия обяснявам как протича долу-горе едно гражданско или търговско дело с материален интерес от 15 000 лв. /Сумата е случайно избрана за нуждите на примера./
Да приемем, че Вие сте кандидат – ищец по осъдителни искове за сума в общ размер от 15 000 лв. Считате се за прав. /По някаква причина понякога се предявяват и искове, чиято недобра съдба е ясна изначално – че ще бъдат отхвърлени от съда, защото според материалния закон ищецът не е прав./ Съобразявате местната подсъдност и търсите адвокат, чиято кантора е в района на компетентния съд, защото ако адвокатът е от друго населено място съгласно чл.2, ал.8 от Наредбата за минималните адвокатски възнаграждения дължите сумите за пътни разходи и престой на адвоката, а тези разноски са невъзстановяеми – и при уважени искове и представени платежни документи за сумите за пътни разходи и престой съдът няма да Ви ги присъди. Сключвате договор за правна помощ с адвокат и му давате общо пълномощно. С това свое действие Вие се съгласявате всички действия и бездействия на адвоката Ви с произтичащите от тях правни последици да рефлектират директно върху Вашата права сфера, което означава не само придобиване на права, но и евентуално задължаване. Вие се доверявате на адвоката и сте доверител по договора за правна помощ. Адвокатът е Вашият повереник – лицето, на което се доверявате. Плащате авансово дължимото първоначално адвокатско възнаграждение, което е за действия, а не за резултат. Адвокатът Ви се задължава да работи по делото, а не да го спечели. Работата по делото включва всички законни средства за защита. Съгласно чл.7, ал.2, т.3 от Наредбата за минималните адвокатски възнаграждения за процесуално представителство, защита и съдействие по дело с интерес от 15 000 лв. минималното адвокатско възнаграждение е 1300 лв. плюс 9 процента за горницата над 10 000 лв. без ДДС. Ако адвокатът е регистриран по Закона за данъка върху добавената стойност към размера на горепосоченото минимално възнаграждение се добавят 20 процента от сумата. Съгласно чл.2, ал.9 от Наредбата, когато процесуалното представителство, защитата и съдействието са свързани с особена фактическа и правна сложност възнаграждението по Наредбата може да бъде определено в двукратен размер. Какво се има предвид под “фактическа и правна сложност на делото” е обяснено в Допълнителните разпоредби към Наредбата. Адвокатът може да иска по-високо от предвиденото в Наредбата възнаграждение, но не по-ниско. Възнаграждението може да бъде разсрочено на вноски. Добре е да имате предвид, че съгласно чл.4 от Наредбата, когато клиентът се откаже без основателна причина от сключения договор, внесеното възнаграждение от него не се връща, а когато плащането на възнаграждението е разсрочено на няколко вноски, клиентът дължи заплащане на пълния размер на възнаграждението, което е уговорено – за неплатените вноски адвокатът има право да иска издаване на заповед за изпълнение, което означава сигурност, че вземането му ще бъде удовлетворено по някакъв начин: доброволно или принудително.; съгласно чл.3 от Наредбата, когато се постигне доброволно уреждане на спора или делото приключи със спогодба, помирение или споразумение или бъде прекратено поради оттегляне или отказ от иска, внесеното възнаграждение също не се връща. Освен това съгласно чл.7, ал.9 от Наредбата за защита по дело с повече от две съдебни заседания за всяко следващо съдебно заседание се заплаща допълнително минимум 250 лв. без ДДС. Ако адвокатът Ви представи към списъка с разноски по чл.80, ГПК най-късно в последното съдебно заседание договора за правна помощ, от който да е видно колко сте платил, и в случай че исковете Ви бъдат уважени, съдът присъжда в Решението по делото съответните суми. Но ако исковете Ви са уважени частично, част от платеното от Вас адвокатско възнаграждение не може да бъде присъдено. Ако платеното от Вас адвокатско възнаграждение е прекомерно, адвокатът на насрещната страна може да направи възражение за прекомерност и съдът да намали присъденото възнаграждение в Решението. Ако адвокатът на насрещната страна не направи това възражение, дори при действителна прекомерност на платеното адвокатско възнаграждение съдът няма право да го намали.
Когато разговаряте с адвоката си, трябва да му обясните всички обстоятелства подробно и без да скривате детайли от фактическата обстановка. Това е от голямо значение за Вашата защита. Адвокатът е длъжен да пази поверителност – нарича се адвокатска тайна.
С предявяване на исковете в съда дължите държавна такса в размер на 4 процента от 15 000 лв. Плащането на тази такса е условие, за да се образува дело.
В исковата молба обикновено се иска и обезпечение на исковете – това е друго производство, което съпътства исковия процес и цели да запази имущество на длъжника до финалния етап. /Обезпечителното производство не е задължително./ Обезпечение на иска се допуска при кумулативно наличие на определени предпоставки и срещу гаранция от поне 10 процента от сумата по иска или исковете. Гаранцията служи за удовлетворение на ответника за вреди, в случай че Вашите искове не бъдат уважени в цялост или частично. Ако не се внесе гаранцията, не се издава Обезпечителна заповед. За издаване на Обезпечителна заповед съдът има кратък срок, защото обезпечителното производство изисква бързина. /Обезпечение може да се иска и преди предявяване на иска – обезпечение на бъдещ иск./
Обезпечителната заповед се получава в Деловодството на съда срещу заплатена минимална проста такса.
После адвокатът Ви подава молба за образуване на изпълнително дело до държавен или частен съдебен изпълнител, за да може последният да изпълни Обезпечителната заповед и да наложи допуснатата обезпечителна мярка или мерки /запор на вземания и/или на движима вещ, възбрана върху недвижим имот/. На съдебния изпълнител дължите такса за образуваното производство – таксата на държавния съдебен изпълнител е 20 лв. Частните съдебни изпълнители имат Тарифа на таксите, събирани от тях, която е сходна, но не идентична с тази на държавните. За извършване на справки, за налагане на запор и т.н. от съдебния изпълнител се дължат отделни такси, които не са високи. Ако спечелите делото, таксите, платени от Вас в обезпечителното производство, се присъждат в Решението при условие, че адвокатът Ви представи към списъка с разноски по чл.80, ГПК и документи, удостоверяващи плащането на съответните суми. Ако адвокатът Ви не ги представи, съдът не може да ги присъди, т.к. няма доказателства за тях.
/Заб. Обезпечават се искове, но не се обезпечават направени разноски и лихви.; Възможно е ответникът да няма нужното имущество и въпреки допуснатото обезпечение обезпечителните мерки да не могат да бъдат наложени – срещан проблем при ответник ООД или ЕООД с малък капитал и имущество./
Съдът обикновено разбира за наложената обезпечителна мярка от частната жалба до по-горния съд на ответника срещу Определението /вид съдебен акт/, с което обезпечителната мярка е допусната. С частната жалба се иска отмяна на Определението и обезсилване на Обезпечителната заповед. Излагат се оплаквания за липса на някоя от предпоставките за допускане на обезпечение. Понякога тези оплаквания са неоснователни и твърденията, посочени в частната жалба, за порочност на съдебния акт са неистинни – в такъв случай говорим за злоупотреба с правото на обжалване. Държавната такса за производството по частни жалби е 15 лв. Дължи се ново адвокатско възнаграждение съгласно Наредбата в размер на 1/3 от първоначалното, но има адвокати, които не искат плащане затова.
Обезпечението на исковете крие риск, в случай че загубите делото. Ответникът може да предяви иск или искове срещу Вас за вреди по чл.403, ГПК във вр. с чл.45, ЗЗД. Това дело е едно от сигурните в гражданския процес – най-вероятно изходът няма да бъде добър за Вас. По това дело съвсем естествено ще дължите ново адвокатско възнаграждение, ако решите да го водите. Можете и да признаете иска или исковете и да платите доброволно – в такъв случай избягвате допълнителни разходи: разноските на насрещната страна за адвокат и държавна такса, както и лихви, ако са искани.
Някои адвокати добавят в исковата молба наред с молбата за обезпечение и няколко реда, в които изразяват готовност за решаване на спора чрез медиация. Нека си представим ситуацията. Ако съдът допусне исканите обезпечителни мерки и такива бъдат наложени от съдебния изпълнител, ефектът върху ответника е “гръм сред ясно небе”, за който е “виновен” ищецът – това е нормално, защото обезпечителното производство цели лоша изненада. След наложения запор или възбрана дистанцията в отношенията на страните става по-голяма.
После съдът изпраща исковата молба на Вашия ответник, който има едномесечен срок за отговор – да даде становище по допустимостта и основателността на исковете, по обстоятелствата, на които се основават, да направи своите възражения, да посочи евентуално доказателствени искания и да представи писмените си доказателства, ако има такива. В същия срок ответникът може да предяви и насрещни искове срещу Вас, с което делото се усложнява. Съдът може да раздели разглеждането на насрещните искове в отделно дело, но може да ги разгледа заедно с първоначалните. Ако бъдат предявени насрещни искове, дължите отделно адвокатско възнаграждение за защита по тях съгласно Наредбата. Предявяването на насрещни искове Ви прави ответник по тях наред с ролята на ищец по първоначалните искове. Голяма е вероятността адвокатът на насрещната страна да поиска в насрещната искова молба същото, което е поискал и Вашият адвокат – обезпечение на иска или исковете. Ако това бъде направено и съдът допусне исканата обезпечителна мярка или мерки, Вие разбирате за това по същия начин, както разбира и насрещната страна – ще бъдете лошо изненадани от съобщението на съдебния изпълнител или малко преди това. Вероятно ще поискате от адвоката си да обжалва Определението по допускане на обезпечителната мярка, така, както е направила и насрещната страна. И така стават вече две производства по частни жалби, които могат да бъдат уважени от по-горния съд изцяло или частично, но могат и да бъдат отхвърлени като напълно неоснователни.
Докато се гледа делото, се разменят книжа между съда и упълномощените адвокати. Колко ще бъде размяната не може да се знае предварително. Откритите заседания са само част от делото. Голяма част от актовете, които съдът постановява, докато разглежда делото, подлежат на обжалване. Това означава, че има вероятност от още производства по частни жалби, били те основателни, или не.
Производство по обезпечение на доказателства има в много редки случаи, но ако има такова, за него се дължи ново адвокатско възнаграждение в минимален размер от 750 лв.без ДДС.
Ако смятате да доказвате факти по делото със свидетелски показания, е добре да знаете, че в това има много несигурност, но понякога няма друг вариант. Ако и насрещната страна ще доказва факти, от които черпи претендираните си права, със свидетели, тя е в същото несигурно положение.
Писмените доказателства имат най-голяма ценност, особено ако са официални документи.
Ако искате експертиза и съдът я допусне, трябва да внесете предварително определената за нея сума. Понякога се налага допълнителна или повторна експертиза. Съдът не е длъжен да възприема заключението на вещото лице, а го обсъжда заедно с другите доказателства по делото, като излага аргументи защо вярва и евентуално защо не се доверява на заключението – мотивира се.
За съда недоказаният факт е неосъществен факт и това обстоятелство важи и за двете страни. И двете страни имат нормативно определена доказателствена тежест – това не означава задължение да доказват; означава, че всеки доказва фактите от значение за правата му при условията на пълно и главно доказване. Пълно и главно доказване означава, че трябва така да убедите съда в своята правота, че за съда да няма никакво съмнение в обратното. Може да се проведе и насрещно доказване – то може да не е пълно, защото с него предизвиквате съмнение, че твърденията за факти, които посочва другата страна, вероятно са неистинни.
Съдът има едномесечен срок за постановяване на Решението по делото, считано от заседанието, в което е завършено разглеждането. Понякога има малко забавяне.
Поне един от Вас ще бъде недоволен от Решението и вероятно ще иска да го обжалва. Предвиденото право на обжалване е с цел да се отстрани порок в крайния съдебен акт. Но както при частните жалби, така и при въззивните жалби има случаи на злоупотреба с правото на обжалване. Това означава, че във въззивната жалба понякога се сочат оплаквания за несъществуващи пороци. А понякога оплакванията са основателни.
Не подлежат на касационно обжалване Решения по въззивни дела с цена на иска до 5000 лв. за граждански дела и до 20 000 лв. за търговски дела, тоест не по всяко дело има трета инстанция.
От това как, какво и дали ще бъде поискано от адвоката в първоинстанционното съдебно производство зависи в голяма степен, но не изцяло изходът по спора. Последното зависи и от всички останали участници. Когато става въпрос за обжалване и изготвяне на жалби, от адвоката зависи повече. Адвокатът определя рамките, в които ще работят по-горните съдии – те нямат право да излизат от тях.
Когато решението влезе в сила, в случай че не бъде изпълнено доброволно, се иска издаване на Изпълнителен лист. След получаването му /Все още в Деловодството на хартиен носител, но скоро ще има възможност и за издаване на Изпълнителен лист в електронна форма./ адвокатът Ви изготвя молба до съдебен изпълнител с искане да се пристъпи към принудително изпълнение на вземането по Изпълнителния лист. В молбата посочва изпълнителните способи, които желае да се използват за удовлетворяване на вземането, както и евентуални други действия, които иска да се предприемат от съдебния изпълнител – например справки. Тоест съдебният изпълнител извършва само действията, които се искат от него. За изпълнителното производство дължите ново адвокатско възнаграждение в размер на минимума, определен в чл.10 от Наредбата за минималните адвокатски възнаграждения, както и таксите, събирани от съдебния изпълнител, чийто общ размер е по-висок, отколкото в обезпечителното производство. Дори ако исковете Ви са обезпечени, не са обезпечени вземанията Ви за разноски по делото и за лихви, ако са искани – държавна такса, адвокатско възнаграждение, таксите на съдебния изпълнител и т.н. Съдебният изпълнител ги събира от длъжника, ако последният има секвестируемо имущество.
Ако по делото е имало насрещни искове и ако и те са влезли в сила, насрещната страна чрез адвоката си също ще иска издаване на Изпълнителен лист срещу Вас, в случай че не платите доброволно.
Когато са налице условията за прихващане – и двамата имате ликвидни и изискуеми вземания един към друг, някой от Вас може да направи изявление за прихващане, в случай че е пропуснал да го направи по-рано. За да се осъществи прихващане, съгласие на другия не е необходимо.