Ако правите нещо, което никой друг преди Вас не е правил, ако сте даровити и с потенциал, ако постигате успехи и вървите напред, се появяват/проявяват хора, които се опитват да Ви върнат назад, защото не понасят чуждия успех. Те изливат върху Вас негатив. Колкото по-смели са действията Ви, колкото по-креативен е подходът Ви, колкото по-активно преследвате целите си, толкова повече хейтъри се появяват. Алтернативата е да спрете да преследвате целите си, за да угодите на хейтърите.
Смелите Ви действия разстройват хейтърите, не защото има проблем във Вас, а защото им напомняте за жалкото им съществуване, за това, което ненавиждат в себе си. Колкото повече създавате, колкото повече се развива делото Ви, толкова по-лакома цел ставате за хейтърите.
Представете си човек, чийто единствен начин да повдигне настроението си е да оскърбява, да причинява болка на други хора, да унижава. Колко нищожен трябва да е животът му, щом само такива неща го карат да се чувства жив. Оскърблението, причиняването на страдание, унижението на други хора са единственият му способ да привлече внимание, единственото интересно нещо в живота му.
***Част от мотивационна реч на проф.Джордан Питърсън
“Много хора използват думата нарцис като модно оскърбление, но това не е така. Това е клиническа патология, структура на личността, буквално програмирана на манипулации, експлоатации и жестокост. Жестокост е силна дума, но правилна, защото иде реч не само за егоистични или високомерни хора, а за индивиди, които на неврологическо и психологическо ниво са лишени от емпатия неслучайно, а по природата си. Оберете емпатията от уравнението и ще остане машиноподобна психика, гледаща на другите хора не като на личности, а като на инструменти за получаване на потвърждения. Страшно е, че те често са обаятелни – харизма без съвест.
Обществото е опасно наивно по този въпрос. Създали сме система, възнаграждаваща нарцистичното поведение… Така сме позволили на хищника да носи маска на успеха.
Ако си мислите, че можете да ги заобичате по-силно, да ги разберете и така да ги изцелите, Вие вече сте в техния капан. Това е не само за токсичните отношения, а за фундаменталното неразбиране на злото, маскирано под увереност.
Нужно е да се говори за това, не само за да защитите себе си, но и заради това, което е останало от човешкото достойнство, в свят, все повече управляем от патологическия нарцисизъм. Нарцисизмът е широко неправилно разбран, често оставен до просто високомерие или краен егоизъм, но това съвсем не е така. В патологическата форма това не е просто човек, на когото му харесва отражението в огледалото. Това е структура на личността, формирана от дълбоки травми пустота – черна дупка, там, където трябва да има стабилна самооценка. За да запълни тази пустота, нарцисът създава фалшиво Аз, грандиозна идентичност, изискваща постоянно потвърждение, контрол и превъзходство. Това не е просто раздуто его, това е животът им. Тяхната самооценка е толкова крехка, толкова пуста, че им е нужно да доминират и да манипулират други хора, за да се почувстват поне временно добре. От психологическа гледна точка нарцистическото разстройство на личността е едно от най-коварните и трудно излечими състояния. Защо? Защото то е егосинтонично. Човек не вижда проблем в поведението си, не осъзнава, че манипулира другите, счита, че има право да постъпва така, вярва в превъзходството си. Всяко тяхно поведение, колкото и вредно да е то или експлоататорско, е оправдано за поддържане на това превъзходство. Те не чувстват вина… Затова нарцисизмът в основата си не е дисфункция, а опасност. Когато човек се нуждае от постоянно възхищение, не понася критика без взрив или крах и е лишен от емпатия и състрадание към другите – това е психологическият профил, програмиран на причиняване на вреди на други хора. Нарцисите не просто случайно нараняват други хора, те правят това, за да регулират вътрешната си нестабилност. Ако някой пасивно или неосъзнато противоречи на нарцистичното самовъзприятие, нарцисът възприема това като заплаха и реакцията често не е пропорционална, тя е жестока и разчетена на възстановяване на контрола.
Най-тревожното е, че те често преуспяват… Много нарциси са умни, социално подковани, харизматични. Те точно знаят какво, как и кога да кажат. Те отразяват ценностите Ви, интересите Ви, уязвимостите Ви, за да завоюват доверие. Но когато попаднете под властта им, маската започва да пада бавно, после рязко. Започва жестокост, но по това време Вие вече сте емоционално обезоръжени, започвате да се съмнявате в своята реалност. Затова е важно да се разбере нарцисизмът не като недостатък, а като хищническа стратегия. Това не е самовлюбване, а необходимост да са повече, да контролират, да обезценяват другите, за да се възвисят. Така се проявява жестокостта им като функция на психологическия им механизъм. Жестокост като метод, експлоатация като рефлекс…
Нас са ни учили да сме състрадателни, да считаме, че всеки е просто ранен или неразбран. Но този подход макар и благороден, е опасно наивен, когато иде реч за личност, чиято идентичност е построена на манипулации, не иска разбиране, иска подчинение, не иска връзки, иска контрол. Ако се съпротивлявате, ставате враг, който трябва да се унищожи. Разбирането на това не Ви прави студен или жесток, а осведомен.
Колкото повече отричате какво е нарцисизмът, толкова по-уязвими ставате. Колкото по-скоро започнем да наричаме това разстройство, а не високомерие или его, толкова по-бързо можем да защитим себе си и другите от реални вреди, които те нанасят. Когато емпатията отсъства, остава психика, нерегистрираща емоционалния свят на другите. Това е патологическият нарцисизъм.
Тяхната емоционална структура е принципиално друга. Истинска емпатия, емоционален резонанс с чужди страдания или радост не възниква у тях естествено. Те могат да ги имитират, да поддържат изражение на лицето, да говорят правилните думи, да се показват грижовни. Но при внимателно наблюдение, отсъства дълбочина, реакцията им е пуста. На тях не им е важно какво чувствате, а как могат да използват чувствата Ви, да ги изкривят и обърнат срещу Вас в техните интереси. Отсъствието на емпатия е конструкцията им. Техният вътрешен свят е построен на принципа на самосъхранение чрез доминиране… Грижовните хора са уязвими. Хората, които съпреживяват лесно се поддават на манипулация. Доколкото нарцисите не чувстват чуждата болка, те са психологически способни да използват, да обезценяват други хора без вътрешна съпротива, която има при нормална съвест. Това превръща нарциса в психологически хищник.
Взаимодействайки с тях, Вие често мислите, че общувате с някого, който има същата система, но това не е така. Те изучават емоциите не за връзка, а за контрол. Наблюдават за шаблони, за слабости, за точки на вход в психиката Ви и когато ги намерят, ги експлоатират без угризение. Вашите травми, Вашите мечти и неувереност за тях не са табу. Колкото повече се въвличате емоционално, толкова повече власт имат.
Много считат, че жестокостта възниква от гняв или от конфликт, но за нарцисите тя често е съзнателна тактика, способ за утвърждаване на власт… Емпатията би пречела на това. Ако те чувстват причинените страдания, не биха могли да съхраняват студен и разчетен контрол, на който процветяват. Но те не чувстват и това ги прави опасни… Това се вижда от реакцията им на болката Ви. Ако плачете, те могат да се смеят или да затварят очи. Ако молите за разбиране, те обръщат ситуацията, обвинявайки Ви в прекомерна чувствителност или драматизъм. Когато се защитавате, ставате злодей в историята им… Това обръщане не е случайно. Това е защитен механизъм за крехко его и оръжие за следващия акт на контрол.
Много нарциси осъзнават, че нещо не им достига. Дълбоко в себе си те често признават, че емоционалният им ландшафт е пуст, но вместо изцеление или отговорност те удвояват усилията си, строят още по-грандиозно фалшиво Аз, за да избегнат емоционалната пустота. Затова емпатията не просто отсъства, тя заплашва илюзиите им, които те са създавали цял живот.
Разбирането на отсъствието на емпатия у нарциса означава, че имате дело не с някой, който се бори за връзка, а с някой, който поставя контрола над връзката Ви, превъзходството над взаимното уважение, доминирането над разбирането… Когато емпатията изчезва, жестокостта не издържа съвест, тя става инструмент.
Обаянието е една от най-измамните черти на нарциса, често е първото, което забелязват хората. То създава илюзия за топлота, увереност, връзка, която изглежда почти реална, почти твърде реална. Обаянието на нарциса не се корени в искрен интерес. То е разчетено представление, щателно построено, за да Ви заблуди… Но Вие реагирате не на искреност, а на манипулация, облечена в харизма. Хората често бъркат обаянието с характера. Учили са ни да считаме дружелюбното поведение или привлекателното присъствие за признак на надеждност. Нарцисите знаят това и го експлоатират. Изучават социалните сигнали с точност, учат се да отразяват ценностите Ви, езика, емоционалните потребности. За някакво време стават тези, които Вие искате да видите. Това не е връзка, а стратегия. Те строят рапорт не заради грижата, а защото това е бърз път към Вашето доверие, ресурс, уязвимост… Това е особено опасно. Вие започвате да игнорирате тревожните сигнали, да рационализирате поведението им… Това не е случайно. За да разберете жестокостта на нарциса, е нужно да спрете да виждате в нея емоционална нестабилност и да признаете емоционалната й война. В здравите отношения се случват разногласия, но след тях следва разкаяние. Нарцисите минават това отстрани. Когато удрят, те правят това с хирургическа точност, знаейки къде е болно. Това е силата на жестокостта като система, а не като епизод.
Още един слой за разбирането на нарциса. Те често избират момент на уязвимост за удара. Когато Вие вече се справяте със стреса – в такива моменти жестокостта им бие най-силно…
Те виждат емоционалната откритост не като мост за връзка, а като точка вход за контрол… Жестокостта им е зад закрити врати, където няма свидетели и отговорност… Най-голямата вреда се нанася в тишина… Колкото по-автономни ставате, толкова по-яростни стават те…
Ако не могат да Ви манипулират чрез обаяние, те се опитват да Ви подчинят чрез страх, вина, емоционални наказания… Ако не могат да Ви върнат, ще се постараят да Ви унищожат на изхода.
Ключ към разбирането на нарцистичната жестокост е наблюдение за постоянството й – това не е просто лошо настроение или тежки период, а повтарящ се шаблон емоционална вреда, създадена за подчинение… Когато разберете, че тази жестокост не е случайна, Вие спирате да я оправдавате, да минимизирате болката си и започвате да виждате нарциса като този, който е избрал доминиране над връзка и вредата…
Емпатичните хора, емоционално интелигентните, чувствителните, настроените на добро хора често се оказват наказани.”
***Самопомощ след отношения с нарцис/след нарцистическо насилие – част от мотивационна реч на проф.Сам Вакнин
“Това са стъпките, които трябва да предприемете, преди да започнете деконструкция и реконструкция на това, което Ви се е случило.
Вие сте дезориентирани, дестабилизирани, страдате… След отношения с нарцис, след нарцистическо насилие, Вие трябва да върнете себе си. Вие повече не съществувате, Вие сте били заразени с вътрешната пустота на нарциса… Трябва да намерите себе си в тунела, да се приемете и отново да се слеете с онзи човек, който сте били по-рано – да станете отново себе си.
Първата стъпка: Трябва да се избавите от убеждението, че животът Ви се управлява, определя и контролира отвън, че сте без роля, принос или влияние върху живота си. Нужно е да се избавите от това мислене, защото в края на краищата Вие сте водачът, Вие вземате решение, правите избор и трябва да носите отговорност за действията си и за ролята си в ситуацията, в която сте се оказали. Това звучи като обвинение на жертвата и опит за провокация на чувство на вина или прехвърляне на отговорност, но това не е така. Връщането на чувството на самоефективност, възстановяването на контрол над това, което сте, и това, което правите, ще Ви помогне да се почувствате по-добре. Това ще снижи тревожността Ви и ще възстанови самооценката Ви в себе си. Трябва да се откажете от алопластическата защита, от обвинения на другите в това, което Ви се е случило, от търсене на виновни и престъпници навсякъде. Вие сте минали през труден период, направили са Ви жертва. В това няма съмнения. Но да сте жертва не е същото като приемане на идентичността на жертва. Нужно Ви е да подчертаете личната автономия, независимостта, устойчивостта и силата си. Нужно Ви е да се откажете от състоянието жертва… Нужно е да намерите своя център…
Втората стъпка: Нарцисът е проникнал в разума Ви, установил е там приложение на вътрешен глас, който продължава да Ви мъче, заставя Ви да се съмнявате в себе си, газлайти Ви отвътре, заставя Ви да се чувствате зле, влече Ви надолу… Трябва да се отделите от нарциса, не само физически, но много по-важно – ментално и емоционално. Трябва да станете индивидуалност и да накарате този враждебен глас на насилника да замълчи, този глас, който продължава да Ви преследва, заставя Ви да се съмнявате във възприятията Ви за реалност, да мислите, че полудявате…
След като отново станете своя най-добър приятел, можете да минете в следващия етап: да върнете осъзнатост. Бъдете в настоящето. Откажете се от ориентация на миналото… Потискайте или игнорирайте спомените си за миналото. Оставете миналото назад. Също забравете за бъдещето на този етап. Трябва да сте заети с настоящето и тялом, и духом. Уважавайте тялото си. Бъдете внимателни към разума си. Бъдещето ще се погрижи само за себе си, когато настоящето стане търпимо, управляемо и понятно. Бъдещето е производно на настоящето. Ако настоящето е нездраво, хаотично, дезорганизирано, ненавистно, недружелюбно, бъдещето ще бъде продължението му. Бъдете в настоящето, уважавайте тялото си, наблюдавайте за разума си, станете съюзник на себе си, свой собствен терапевт, дори за известно време. Върнете си осъзнатостта.
И накрая, трябва да си върнете личността. Избягвайте зависимости. Прекратете травматическите връзки. Бъдете скромни, търпеливи, открити. Обичайте своето истинско Аз, а не идеализираната версия, която Ви е приписал нарцисът. Бъдете укоренени в реалността. Възстановете тестирането на реалността. Правейки всичко това, Вашето Аз се събира на едно. И една сутрин ще се събудите, знаейки кой сте. И това, което е по-важно, осъзнавайки, че властта на нарциса над Вас, заклинанието, което Ви е наложил, общата фантазия, всичко това се е разсеяло. Ще гледате на света с вътрешна устойчивост, сила и готовност да противостоите на суровото минало и с призив на бъдещето, инвестирайки в своето настояще и в своето присъствие…
Това не е лесно, ще има сривове, моменти на отчаяние, но прогнозата действително е много добра. Помнете, Вие имате способност да се избавите от нарциса… Трябва да минете от покорност към смирение. Много грешат тези две понятия. Да сте покорни, означава да се откажете от самоконтрола, да предадете вземането на решения, на избори, независимото и критическото мислене на някой друг… Това е покорност, отказ от отговорност. Смирението е противоположност на покорността, това е поемане на отговорност. Смирението е признание на своите ограничения, недостатъци, грешки и принос във Вашата ситуация…
Понякога трябва време, за да се излезе от отношения с нарцис. Това изисква издръжливост, проверява Вашия характер, устойчивост и сила на духа…
Отсъствието на контакт не е просто тръгване от нарциса. Това е важна част, но отсъствието на контакт е набор от стратегии. Сив камък – станете толкова неинтересни и равнодушни към нарциса, така че той да се откаже от Вас като източник на нарцистичен ресурс и да потърси алтернатива…
След разрива с нарциса, след като сте го пуснали, възстановили границите, казали стига и поставили точка, започва изцеление. Хваща Ви огромна скръб, която изглежда безкрайна… Проблемът със скръбта след раздялата с нарциса е в това, че тя включва няколко слоя траури… Скръбта е цикъл с шест стадия. Можете многократно да се връщате към тези стадии. Не се отчайвайте, не губете мъжество, не се предавайте, винаги има надежда…
Вземете отговорността за действията си, за избора, за решенията и приноса. Вие те били там. Били сте част от това, което е произтекло. Осъзнайте това, за да извлечете уроци и да не допускате повторения.
Следващата важна стъпка е да се откажете от вътрешното дете – нарцис. Когато за първи път сте срещнали нарциса, той Ви е показал вътрешното си дете – плачещо, травмирано, нуждаещо се от защита, в тъмния ъгъл, протягащо към Вас ръка. Това е предизвикало у вас майчински инстинкт, дори ако сте мъж. Мъже също защитават деца. Вътрешното дете на нарциса Ви е хванало за ръка и Ви е повело в лабиринт. Пуснете това дете. То е илюзия… То никога не е съществувало, то е симулация. Вие никога не сте били майка на това дете, защото детето – то е маска за пуста, всепоглъщаща хищна черна дупка. Обърнете ролите. Вие пишете сценария на живота си. Вие сте режисьорът на живота си. Нарцисът е актьор, реквизит, независимо дали присъства физически или само като глас в главата Ви… Нарцисът Ви е върнал в утробата и на Вас Ви е нужно да се родите отново. Трябва да заглушите гласа на нарциса в разума Ви и да активирате и реактивирате Вашето истинско аз, Вашия истински глас. Как да отличите гласа на нарциса от Вашия. Гласът на нарциса не е Ваш приятел. Той е унизителен, критичен, хипербдителен, параноидален, враждебен, садистичен. Вашият глас Ви обича, грижи се за Вашето благополучие. Реалистичен като глас на Вашия най-добър приятел. Заглушете първия и послушайте последния… Когато гласът на нарциса замълчи…, оставате само Вие и Вашият искрен глас. На този етап Вашият глас още е безтелесен. Между гласа във Вашата глава, включително Вашият истински глас, и Вашето тяло все още има разрив, защото вашето тяло все още обработва и преживява травмата… Когато се върнете в своето истинско Аз, възстановили сте връзка с ядрото идентичност, трябва да възстановите три загубени функции – самоматеринство, тоест любов към себе си, самоспасение, чувство за самоефективност, избор и утвърждаване на живота, преодоляване на депресия, съпротивление на тревогата, отстранение на катастрофизация, преосмисляне на автоматически негативни мисли и негативни схеми. Научете се да обичате себе си, да станете свой добър родител. Любовта към себе си включва четири елемента – самосъзнание, самоприемане, доверие към себе си и самоефективност.
Възстановете следните истини. Отношението с нарциса Ви е препрограмирало като вирус. Вашият разум вече не е Ваш. Той е заразен с фалшиви утвърждения. Вие трябва да върнете следващите абсолютно правдиви факти и убеждения, подкрепени с наука, психологически изследвания. Хората са ирационални и егоистични в някаква степен, но повечето хора са добри… Не бъдете наивни, но не ставайте и параноидални. Светът не е враждебен. В най-лошия случай е равнодушен, но рядко – враждебен. Едно добро дело заслужава добро, в отличие от нарцистичната версия, според която нито едно добро дело не остава безнаказано. Ако се стараете, искрено инвестирате, всичко ще се получи. Успехът не е гарантиран, но понякога пътят, пътешествието е успех. Вие заслужавате уважение за добро поведение и то не се забравя и не се игнорира, по-скоро ще бъде възнаградено… Хората са много сходни. Да сте един е по-лошо, отколкото да сте заедно, освен в случаите, когато сте с насилник. Вие заслужавате любов. Можете да се доверявате на себе си, на съжденията си, на своето тестиране на реалността, своята любов към себе си. Вие сте се срещнали с краен хищник, за когото не сте били готови. Но това не е Ваша вина. Простете на себе си. Винаги има способ да поправите злото, защото то рядко е преднамерено…
Тялото Ви изисква внимание, регулация, контрол и защита. Здравето Ви е важно. Разумът Ви изисква честност, позитивизъм и осъзнатост. Бъдете в настоящето. Избягвайте фантазии за бъдещето и скърби за миналото. Станете бдителни наблюдатели, защитен сензор и страж на реалността. Наблюдавайте за себе си и за реалността… Защитавайте се от токсични влияния.
Направете резолюции за живота без нарциса. Разпечатайте ги, повтаряйте ги като мантра сутрин и вечер. Ще се отнасям към себе си с достойнство и ще изисквам уважение към другите. Не позволявам на никого да не ме уважава. Установявам твърди граници и давам да се разбере какво считам за допустимо, а какво не. Няма да търпя насилие или агресия под каквато и да е форма. Бързо и недвусмислено ще прекратя такова поведение. Уверено и ясно ще изразявам своите потребности, желания, граници и очаквания. Няма да съм високомерен, но ще съм уверен. Ще се обичам и ще се грижа за себе си, ще проявявам към себе си състрадание… Ако постоянно не ме уважават, ако ме подлагат на насилие или игнорират границите ми, бързо ще прекратя отношения с насилника. Няма да търпя. Никакви втори шансове. Следвайте тези принципи и Вашият живот ще се измени не само в отношения с нарцис… Нарцисът поглъща Вашата идентичност, краде Вашата същност, внедрява в разума Ви унищожителен критически глас…
Направете тялото си свой съюзник… Хранете се добре, спортувайте, не се пренатоварвайте, не наказвайте тялото си… То прави всичко възможно. Разумът Ви е заразен. Патологическият нарцисизъм е заразен и Вашият разум е хванат от гласа на нарциса, неговите страхове, фобии. Вашият разум е бил настроен против Вас… Време е да си върнете разума. Бъдете вежливи, добри, състрадателни, но не се жертвайте.”
Част от мотивационна реч на Мел Робинс:
„Когато ставате по-силни, отношенията с нарциса се менят. Искрените хора се радват на силата Ви, но нарцисът не вижда в нея нищо прекрасно. За нарциса Вашата сила е конкуренция, заплаха за образа му, който той така внимателно е построил, както за себе си, така и за човека, който той иска да се виждате. И когато Вие растете, когато започвате да се проявявате като най-безкомпромисната и осъзната версия на себе си, нарцисът започва да се тревожи, защото Вашата сила разрушава илюзията му. Той се е полагал на Вашите съмнения, хранил се е от колебанията Ви, от това как сте се смалявали заради мира. И в момента, в който спрете да правите това, когато ставате и заявявате, че вече не играете на дребно, балансът се променя. Той не може да Ви контролира чрез мълчание или вина, не може да Ви накара да се подчините. Тогава маската му пада. Нека сме честни – в началото може да не каже нищо, дори може да се престори, че Ви поддържа… Неискрени комплименти, внезапен студ, пренебрежителен тон, тънки напомняния за това какви сте били по-рано. Защо? Защото Вашата светлина ослепява този, който се чувства комфортно в тъмнината. Но Вие не трябва да гасите тази светлина, да се извинявате за ръста си или да отстъпвате, за да бъдете удобни за някого. Вие не отговаряте за това, че Вашата сила провокира нечия неувереност. Това не е Вашата задача. Вашата задача е да продължавате, да растете, да разбирате, че ако някой Ви счита за проблем само защото сте намерили покой, това говори повече за него и нищо за Вас. Ще има моменти, когато се съмнявате в себе си, и това е нормално… Но това не е слабост, не е егоизъм. Тази емоционална болка е разрив на токсичния шаблон… Не Ви е нужно да крещите, за да сте силни. Не е нужно да се сражавате, да доказвате ценността си. Силата не е шумна, тя е укоренена, тя е спокойна. Тя е тиха увереност… Силата Ви ще дразни тези, които имат интерес от Вашата слабост. Нека да ги дразни. Това не е Ваша отговорност. Вашата отговорност е да останете в хармония със себе си, да сте наясно какво ще търпите и какво няма да търпите. Силата не е в доминиране над другите, а в това никога повече да не позволявате на никого да доминира над Вас. Ето защо силата Ви е заплаха. Когато се вдигате, те проиграват, губят тази Ваша версия, която са контролирали. Когато спрете да се нуждаете от одобрението им, играта им се руши. Не се смалявайте, не обяснявайте, просто се вдигнете.
Те не играят открито. Това не се случва. Когато човек с нарцистически черти вижда как расте Вашата увереност, мени се енергията Ви, разпалва се светлината Ви, той няма да каже – Великолепни сте. Вместо това мълчи или по-лошото – започва дълга манипулативна игра. И недейте да грешите. Тази игра е стратегия – с думи, погледи, паузи, мълчание… Вие ще почувствате това. Леко изменение на тона, когато делите радостта си и те сменят темата. Опитайте нещо ново и те ще поставят под съмнение мотивите Ви, способностите Ви… Те искат да се съмнявате в себе си точно толкова, че да се затормози прогресът Ви… Не трябва да се конфронтирате или да спорите, но трябва да спрете да приемате проекциите им. Техният дискомфорт от ръста Ви не е Ваша отговорност. Вашата задача не е да управлявате чувствата им, а да продължавате да растете. Истината е тази, че когато влизате в силата си, не всички ще Ви аплодират. Някои ще Ви критикуват с шепот, с фалшиви усмивки, с енергия… Вие трябва да сте достатъчно умни, за да виждате това. Хубавата новина е, че когато разпознаете това, тяхната хватка отслабва. Когато спрете да се нуждаете от одобрението им, тактиките им спират да работят. В момента, в който се доверите на себе си, а не на мнението им, играта е свършена. Вие еволюционирате, ставате…
Едно от най-дезориентиращите действия на нарциса е изкривяването на реалността. Когато държите на себе си, установявате граници, говорите ясно или просто проявявате повече самоуважение, те напълно пренаписват историята – оказвате се не силен човек, а проблем – сложен, егоистичен, драматичен, а не този, който сте. Те оскърбяват. Това произтича бързо и тихо. Вие няма да забележите, ако не сте внимателни. Установявате граница и вече сте студени. Казвате НЕ и вече ги наранявате. Те изкривяват реалността точно толкова, че да почувствате вина за това, че правите това, което трябва, защитавате енергията си и ставате онзи, който трябва да станете. Вината е капан, на който разчитат. Ако могат да обърнат историята и да се представят за жертва, а Вас за злодей, не им е нужно да се променят, да се погледнат, да поемат отговорност. Вместо това Ви сочат с пръст и гледат как се губите, опитвайки се да обясните или оправдаете защо се променяте. Работата не е във фактите, а във възприятието…
Когато започнат да пренаписват ръста Ви като предателство, знайте – Вашата сила е реална. Ако тя не заплашваше контрола им, те не биха се старали така силно да я изкривяват. Те ще привличат други, ще разказват изкривена версия на историята… не винаги направо, понякога с намеци, семена на съмнения… Вече се борите не само с вътрешните съмнения, но и с външните възприятия, които те са създали. Това е двоен капан, психологическа война. Но ето какво трябва да правите… Спрете да се защитавате пред този, който е решил да не Ви разбира. Помнете, че ръстът не винаги изглежда изящно. Понякога е мълчание, дистанция, изход от токсичното. Вие не сте длъжни да съхранявате старата версия на себе си само заради чуждия дискомфорт…
Те ще обърнат сценария, но Вие не сте длъжни да играете в него. Нека разиграват, нека пренаписват, нека да плетат интриги, за да оправдаят егото си. Вие не отговаряте за разказите им, Вие отговаряте за своята реалност. Истината е тази – Вие не сте егоистични, избирайки покой, не сте злодей, не сте проблем, защото някой е загубил над Вас контрол. Вие сте били удобни, когато сте били лесно управляеми, съгласявали сте се, за да съхраните мира, отстъпвали сте място. Но когато започнете да си връщате силата, приемате решения без участието им, те не могат да се справят. Тогава правят това, с което са известни нарцисите – обръщат историята. Изведнъж Вие не растете, а се променяте, не установявате граници, а сте егоистични, не се изцелявате, а драматизирате, прекалено сте чувствителни… Те пренаписват историята, за да не гледат в огледалото. Вашата еволюция ги заставя да видят това, от което са бягали…
Вие казвате, че Ви е болно. Те представят изцелението Ви като заплаха, силата – агресия, независимостта – предателство. Ако не сте твърди, тук можете да отстъпите, да се смалите отново, да се обяснявате… В този момент те побеждават, защото обърнатият сценарий става Ваша реалност, ако позволите.
Ето какво става. Вместо да растат заедно с Вас, да работят над себе си, те се опитват да Ви върнат в историята, в която те са били център, а Вие – второстепенна роля. Онази Ваша версия, която е търпяла лошо обръщение, оправдавала ги е, мълчала е, за да избегне конфликта, вече е изчезнала, Вие повече не сте този човек. Те не знаят какво да правят с това, затова лъжат, променят хронологията, разказват полуистини на приятели, играят жертва… Ако не могат да контролират реалността, те се опитват да управляват възприятие. Ако не могат да Ви направят малък отново, ще се опитат да убедят други, че сте нестабилни, сложни, не този, който сте…
Вие можете да еволюционирате, да пренаписвате историята си, дори ако някой губи главната роля. Вие можете да защитавате покоя си, дори ако това предизвиква дискомфорт… Вие продължавате, защото колкото повече растете, толкова по-малко е значението на историята им… Вие не трябва да връщате старата версия на себе си, само защото новото ги плаши. Продължавайте. Те не искат да се чувствате силни, ясни, уверени. Тяхната цел е емоционален и ментален затвор, да остават съмнения след разговора…
Емоцинолно здравият човек общува, за да се съедини, да разбере и да бъде разбран, но човек с нарцистически черни общува, за да доминира – не иска истина, а хаос. В хаоса сте уязвими… Днес Ви превъзнасят, говорят Ви правилните думи, чувствате се ценни. Утре – мълчание, студ, пасивно-агресивни коментари. Питате се какво не е наред, те казват, че е нищо, твърде сте чувствителни или отричат всичко. Започвате да мислите не сте ли сбъркали. Това не е случайност, това е капан. Целта им е да Ви накарат да се съмнявате в инстинктите си, за да се опирате на техните интерпретации на реалността. Тук призтича промяната на властта… Ще забележите шаблона – всеки път, когато добивате ясност, те Ви заставят да се съмнявате в правото си на това. Вие спокойно говорите за проблем, те се взривяват, превръщайке разговора в спор. После се защитавате затова, че сте повдигнали темата, а не затова, че сте се опитвали да обсъждате. Това е тактика. Тя не винаги е взривна, понякога е тънка. Те си противоречат… Това, което вчера е било нормално, днес се критикува… Ако спрете да ги разгадавате, а се съсредоточите на себе си, те не го допускат…
Спрете да играете в играта им. Спрете да се опитвате да разберете този, който процветява в хаос. Спрете да се обяснявате пред този, който в началото е решил, че не сте прав, не защото не сте прави, а защото Вашата увереност заплашва илюзиите им на контрол…
В здравите отношения яснотата расте. Вие не си тръгвате, чувствайки се по-малък, а разбран. Ако някой постоянно Ви оставя в лабиринт, той не е Вашият човек… Яснотата е Вашият компас, нека Ви води… Болката е кръстопът. Вие можете да й позволите да Ви определи или да я използвате, за да построите нещо непоколебимо, честно, мощно. Болката, посрещната с мъжество, става гориво…
Човекът, който Ви е причинил болка, възможно никога няма да се извини, няма да разбере нанесената вреда, дори ще пренапише историята, за да изглежда невиновен. Вие не можете да контролирате това, но контролирате решението какво да бъде после. Вие избирате дали действията им ще са ехо в живота Ви или ще бъдат закрита глава… Преосмислете болката, за да помогнете на други. Ако някой разбере, че сте минали през това, възможно ранени, но не сломени, ще повярва, че също може. Изберете силата, ръста, онази версия на себе си, която само тази болка е могла да Ви открие.“