Свободата/независимостта е сложен парадокс. Почти всички хора твърдят, че ценят свободата, а когато имат възможност да я използват, някои се отказват, защото свободата изисква и отговорност, и умение да се използва – тя не се съпровожда с инструкции за употреба. Свободата включва вземането на самостоятелни решения.
Във всяка зависимост има рискове.
Ако трябва да използваме две думи, които най-добре характеризират съдебното исково производство, това трябва да са “ЗАВИСИМОСТ” и “НЕСИГУРНОСТ”. Зависими са и ищецът, и ответникът. Зависим е и процесуалният представител. Зависим в някаква степен е и съдията. Най-висока цена плащат обикновените хора, които не знаят какво започват и какво рискуват. Именно обикновените хора могат да платят и за чужди грешки в съда, не само за своите , включително и за грешки на други обикновени хора – свидетели. А съдебното решение винаги започва с “В ИМЕТО НА НАРОДА”.
Какво ще бъде съдържанието на крайния съдебен акт зависи от работата на адвокати, от показания на свидетели, от заключения на вещи лица и от отговорността на съдията.
Ако протокол от заседание, който се изготвя под диктовка на съдията, не отразява коректно извършените в заседанието действия, изявления и изказвания, които са от значение за делото, се иска поправка, но поправката се прави на извънредно заседание, което оскъпява производството, и кой плаща накрая – съдията или страната, която се осъжда от съдията за разноски! По-лошото е, че уважаването на искането за поправка на сгрешен протокол зависи от същия съдия и е възможна нова съдийска грешка и на извънредното заседание.
Неприетият отвод на съдия може да има фатални последици – отвод се иска от същия съдия, в чиято неутралност /безпристрастност/ се съмняваме. Отводът може да не бъде приет и какво се случва после…
Възможно е адвокатът да използва всички законни средства, за да защити интересите и правата на клиента си, който първоначално е имал реални шансове за успех, и въпреки това да загуби делото заради грешни сметки на съдията.
А понякога хора, а не ХОРА очакват от адвоката да им утвърди хиперболите “по пътя на дупките и вратичките”, за да се постановят съдебни решения в тяхна полза. Адвокат с принципи ще се противопостави, но всички ли ги имат.
Вещите лица се назначават от съда. Независимо от цената на експертизата съдът /при определени обстоятелства, касаещи качеството на работа на вещото лице/ може да не възприеме заключението.
Съдиите се ползват с функционален имунитет – това означава, че при осъществяване на съдебната власт те не носят наказателна и гражданска отговорност за служебните си действия и за постановените от тях актове, освен ако извършеното е умишлено престъпление от общ характер.
Адвокатът не се ползва с имунитет и съгласно Закона носи гражданска отговорност за вреди, причинени от небрежна работа по дело, но реализирането на отговорността му е много трудно.
Заради съдийски грешки – реални или несъществуващи /неистинни оплаквания за порочност на непорочен съдебен акт/, дела отиват на следваща инстанция, а за следващите инстанции плащат страните.
Въззивната инстанция у нас е по-скоро “потвърдителна” инстанция, което означава, че най-често първоинстанционните съдебни решения се потвърждават. Въпросът тук е: ЗАЩО? Дали защото първоинстанционното решение действително е валидно, допустимо и правилно и с правото на обжалване е злоупотребено; дали защото адвокатът е проявил небрежност или невежество и не е изготвил адекватно въззивната жалба, поради което е ограничил въззивните съдии в работата им, или защото потвърждаването на съдебно решение е по-лесно от отмяната му …
И накратко – две плюс две може да не се получи четири в съда. Сборът от тези две числа може да бъде и пет, и три, и нула …, а събирането им може да се окачестви не като нечие знание на математика от първи клас, а като много добри математически умения и може да доказва, че нечии шестици по математика са напълно заслужени.
Ако уцелите комбинацията от добри и етични /и на двете страни/ адвокати, добър съдия и имате доказателства, делото ще приключи с правилно събиране на две плюс две и сборът ще бъде четири. Но ако липсва част от тази печеливша комбинация, резултатът може да бъде различен. Съдебен състав не се избира.
Образуването на дело означава задължение за съда да се произнесе по предявения иск, освен ако искът бъде оттеглен, ищецът се откаже от него или ако се постигне съдебна спогодба или споразумение в медиация. При оттегляне на иска ищецът си запазва правото да предяви същия иск в бъдеще, но отговаря за разноски на насрещната страна, ако вече са направени такива, и съдът не връща внесената държавна такса. При отказ от иск ищецът завинаги се отказва от предявяване на иска, другите последици са идентични с тези при оттегляне на иск. Ако отказът е направен пред въззивна или касационна инстанция, обжалваното решение се обезсилва. При постигната съдебна спогодба съдът връща голяма част от държавната такса – за нуждите на съдебната спогодба страните по делото ищец и ответник трябва да се явят лично в съдебно заседание или да дадат изрично пълномощно на процесуалния си представител да сключи от тяхно име и за тяхна сметка спогодба с определено съдържание, защото общото пълномощно, което страните дават на процесуалния си представител в началото не е ефективно в този случай; в протокола от съдебното заседание се записва спогодбата и страните се подписват; съдебната спогодба има сила на влязло в сила съдебно решение и не подлежи на обжалване пред по-горен съд. Споразумението, сключено от страните по делото, в медиация, ако бъде внесено в съда за утвърждаване, също има сила на съдебна спогодба. Удобството на страните в този случай е в обстоятелството, че се избягва притеснението от съдебно заседание. Съдът и в този случай връща голяма част от внесената държавна такса. Адвокатските възнаграждения си остават за сметка на страните така, както са направени, освен ако страните се споразумеят и относно това – например една от тях да възстанови частично или в цялост платеното адвокатско възнаграждение от насрещната.
Разбира се, най-добре е по споровете, подходящи за решаване чрез медиация, страните да си спестят времето и разноските и да използват директно алтернативата – извънсъдебна медиация, без сезиране на съда. Споразумението, постигнато в процедура по извънсъдебна медиация, може да се внесе в съда за утвърждаване, като разноските в този случай са много по-скромни.
Страните по договор могат да се съгласят евентуални бъдещи спорове във връзка с договора да бъдат разрешавани извънсъдебно чрез процедура на подпомагани преговори. Могат да уговорят конкретен медиатор или Център по медиация, към когото да се обърнат за съдействие в случай на възникнал спор. Могат да предвидят и комедиация, ако желаят – комедиацията е процедура, провеждана от двама медиатори едновременно, или да посочат алтернативно няколко медиатори – в случай на невъзможност процедурата да бъде проведена от един – първи предпочетен, да се проведе от друг медиатор. Алтернативното посочване е препоръчително. Ако страните не желаят да конкретизират медиатор или Център по медиация, могат да предвидят необходимата професионална квалификация, която да притежава медиаторът, избиран при възникнал спор /според спецификите на спора/.
Брачен договор може да се сключи и преди брак под условие, че такъв ще бъде сключен, а може да се сключи и по всяко време, докато трае бракът – има форма за действителност, заради която Ви е нужен нотариус. Брачен договор може да се сключи и когато страните избират режим на разделност или режим на общност. В последните случаи в брачния договор се записва избраният режим и клаузата за медиация в случай на спор по време на брака или при желание за развод.
/*** Добре е да се има предвид, че основа на медиацията е разбирането на човека, а не правото, като медиаторът използва методи и техники от Психологията и НЛП./
А сега разказвам приказката за бялата лястовица …
Имало едно време огромен дворец с пищни орнаменти и няколко статуи отпред, за който много се говорело, но малко се знаело.
В него се опитала да влезе БЯЛА ЛЯСТОВИЦА с чудотворна сила. Видял я царят и си казал: “ТЯ ЩЕ МИ ПОМАГА”. Царският съветник се замислил: “ДАЛИ НАИСТИНА Е БЯЛА”. Царят заповядал: “ПУСНЕТЕ ЛЯСТОВИЦАТА И Я ЗАТВОРЕТЕ В КЛЕТКА”.
Бялата лястовица не харесала клетката и това, което видяла и чула, докато била в нея. В двореца говорили на неразбираем за нея език и й липсвала свободата. Имала храна в изобилие и клетката й била златна, но не това било важното за нея. Заради липсата на важното загубила много от своята сила. Решила да избяга и успяла.
Заради нуждата си от свобода отишла при обикновените хора без дворци и без клетки. Те не я ограничавали в свободния й полет. Това възстановило силата й и тя помогнала на всеки, който бил в близост до нея, дори на онова момиче от разказа на Елин Пелин, чиито родители търсели бяла лястовица.
Видяла я една жена с очила и решила да пише за нея…
Неделен ден през януари – сутринта я посрещнала със сняг и непредразполагащо време. Жената с очила погледнала през прозореца, видяла форсмажорната обстановка, но решила да излезе. Направила първата стъпка в снега и продължила със стъпките до офиса.
Жената с очила била дипломатична винаги, когато пожелае и ако пожелае, и решила да започне писането заедно с дипломацията. И писала … и писала – за двореца, и за извън двореца, и за бялата лястовица някъде. Искала да бъде обективна и да реши правилно задачата – две плюс две да е равно на четири. Но сметката все не й се получавала. Докато смятала, се сещала за ненаписаното заради дипломацията – за вятърните мелници в двореца, които мелят не брашно, а нещо друго, за Дон Кихот, опитал да направи революция, но постигнал своето примирение – дълго решавала да ги пренебрегне. Минали няколко месеца в грешни сметки. Накрая жената с очила решила да остави дипломацията и да вземе Дон Кихот за помощник, с когото да събират две плюс две, за да го направят четири. Дни по-късно задачата била решена правилно.
… Втора приказка за бялата лястовица /от 10.02.25 г./
Февруарски делничен ден на следващата година. Дипломацията била изморена и почивала. Жената с очила решила да се разходи до съда с вълшебното си огледало – то показвало истината.
Влязла в съда и срещнала съдия, заседаващ еднолично. Жената с очила насочила огледалото към него и видяла надпис в отражението: “Благодарим от името на народа!” В отражението на друг съдия надписът бил различен: “Порочен съдебен акт!” После насочила огледалото към адвокат и прочела: “Браво, войник!” Пред една зала стоял млад и много притеснен адвокат, който изглеждал като на държавен изпит. Жената, без да насочва огледалото към него, му прочела на челото: “За първи път пред тричленен съдебен състав …” В отражението на един тъжен адвокат прочела надпис: “Загубено дело … Размисъл на тема как се съобщава лоша новина!” В огледалото, насочено към следващ адвокат, имало надпис: “Хиперболи, съзнателно представял неверни данни, използвал “дупки” и “вратички” в закона недобросъвестно за утвърждаване на неистини, неслужил на интересите на правосъдието и на обществото, нарушавал Етичния кодекс на адвоката, предстоящи дисциплинарни наказания …” В отражението на друг адвокат прочела: “Дилема. Интересите на клиента в противоречие с интересите на правосъдието и на обществото … Размисъл на тема Правилен избор …” Накрая насочила огледалото към адвокат в напреднала възраст и прочела: “Адвокат от 30 г. с детска неосъществена мечта да направи прецедент, неуспял заради трайна съдебна практика”.
Излязла от съда и забелязала спорещи съдия и адвокат. Адвокатът започнал: “Нищо не ни дадохте.” Съдията отговорил: “Как да давам, като не знаете да искате.” До тях кацнала бялата лястовица. Тя искала да ги споразумее. Тръгнала заедно с тях нанякъде, за да проведат разговора поверително. Жената с очила преценила: “Трудно ще й бъде с двама напористи участника”.
После решила да се разходи до Народното събрание. Там депутати, вместо да допълват “дупки” и оправят “вратички”, правили нови демонстрации на его и лични интереси, противоречащи на народните. Конфликтът бил толкова дълбок, че и бялата лястовица не искала да идва при тях.
След някакво време жената с очила се върнала до съда и видяла спорещите по-рано съдия и адвокат да се връщат доволни. В огледалото, насочено към тях, прочела: “Партньори за бъдещи справедливи решения!” И дипломацията вървяла с тях, вече отпочинала.