Договорът за изработка има широко практическо приложение. Договори за изработка се сключват за строеж на къща, за извършване на вътрешен ремонт, за изработка на дограма и щори или на мебели, за поправка на уред, за ушиване на дрехи, за рисуване на портрет, за изработка на уебсайт и т.н. Нормативната му уредба е в Особената част на Закона за задълженията и договорите – чл.258 – чл.269.
Законодателят определя договора за изработка като договор, по който изпълнителят се задължава на свой риск да изработи нещо съгласно поръчката на другата страна, а последната – да заплати възнаграждение.
Договорът за изработка е двустранен /и двете страни имат задължения / и възмезден договор /изпълнителят получава възнаграждение за изработеното от поръчващия/.
Предмет на договора за изработка е определен трудов резултат и възнаграждението за получаването му. За постигане на трудовия резултат са необходими МАТЕРИАЛНИ действия.
Страни по договора за изработка са ИЗПЪЛНИТЕЛ и ПОРЪЧВАЩ /ВЪЗЛОЖИТЕЛ/.
Две са основните задължения на изпълнителя: 1. Да изработи нещо в срок съгласно поръчката и без отклонения от нея; 2. Да предаде изработеното на поръчващия заедно с дадените му от последния неупотребени материали /ако са давани и има останали/.
Основните задължения на поръчващия са три: 1. Да оказва съдействие на изпълнителя при изпълнение на работата /при необходимост/; 2. Да приеме изработеното; 3. Да плати възнаграждение /може да се уговори изцяло авансово плащане; авансово плащане на една част и плащане при приемане на друга част; плащане при приемане/.
Договорът за изработка може да бъде сключен с оглед личността на изпълнителя или без оглед личността на изпълнителя.
Ако лични качества на изпълнителя са мотивирали поръчващия да сключи договора за изработка, е необходима клауза, задължаваща изпълнителя да извърши работата лично. Ако уговорката за лично извършване на работата бъде нарушена от изпълнителя, поръчващият може да развали договора.
Ако договорът не е сключен с оглед личността на изпълнителя, последният може да бъде заместван в работата.
Особеност има, ако изпълнителят е юридическо лице – ясно е, че изпълнението ще се извършва от работници/служители на това ЮЛ, които могат и да не бъдат константни.
Задължението на изпълнителя на СВОЙ РИСК да изработи нещо означава, че изпълнителят не може да иска възнаграждение, ако изработеното бъде унищожено или се повреди преди да бъде предадено на поръчващия.
Съгласно диспозитивната норма на чл.259 от ЗЗД изпълнителят е длъжен да изработи поръчаното със свои средства, но от това правило страните могат да се отклонят и да уговорят друго.
Изпълнителят, който извършва работата със свой материал, отговаря за доброто му качество. Ако при изпълнение на работата с материал на изпълнителя цената на материала бъде увеличена, изпълнителят има право на съответно увеличение на възнаграждението.
Ако поръчващият достави материал за изработката, изпълнителят е длъжен да прецени качеството на материала и дали е годен за правилното изпълнение на поръчката. Ако счете, че материалът е с недобро качество, е длъжен да предупреди поръчващия и да иска доставяне на подходящ материал. Ако изпълнителят не направи това предупреждение, отговаря пред поръчващия за вредите, които биха могли да настъпят впоследствие. А ако въпреки предупреждението на изпълнителя за недостатъците на материала и искането му за доставка на качествен материал поръчващият настоява на обратното, изпълнителят може да се откаже от договора.
Изпълнителят е длъжен да съхранява материала, предоставен му от поръчващия, с грижата на добрия стопанин и отговаря за нарушение на това свое задължение.
Поръчващият може да проверява изпълнението на договора по всяко време, но без да пречи на работата на изпълнителя – последният се задължава за трудов резултат, а не за труд.
Ако работата е извършена качествено от изпълнителя, поръчващият е длъжен да плати уговореното възнаграждение. Ако при извършване на работата изпълнителят се е отклонил от поръчката или изпълнението е с несъществени недостатъци, поръчващият има три възможности – 1. Да иска поправка на работата в даден от него подходящ срок без заплащане; 2. Да иска заплащане на разходите, необходими за поправката, която ще бъде извършена от друг; 3. Да иска намаление на възнаграждението /съответно – връщане на част от авансово плащане, ако вече е платено/. Ако недостатъците са съществени, поръчващият има право да развали договора и да не плаща никакво възнаграждение. Затова при приемане на изработеното поръчващият трябва да прегледа работата и да направи всички възражения за недостатъци веднага. Ако недостатъците се появят по-късно, поръчващият трябва да информира изпълнителя, ако има някакви претенции в тази връзка. Поправка на работата без заплащане, заплащане на разходите за поправка, намаление на възнаграждението при некачествена работа /връщане на част от платено възнаграждение/ може да се иска от поръчващия в шестмесечен срок от приемането според диспозитивната уредба в ЗЗД, освен ако не става въпрос за строителни работи – при извършени некачествени строителни работи последното може да се иска в петгодишен срок. От диспозитивната уредба страните могат да се отклонят и да уговорят по-кратък или по-дълъг срок.
Ако по причина, за която не отговаря нито една от страните, цялостното изпълнение стане невъзможно, но изпълнената част е полезна за поръчващия, последният трябва да плати част от уговореното възнаграждение на изпълнителя съобразно изпълнената част.
За изпълнение на всяко задължение по договора следва да се предвижда срок – срокът стимулира длъжника за изпълни.
За всяко нарушение на договора може да се уговаря неустойка, дължима от неизправната страна. Важно условие при уговорките за неустойка е размерът им да е съобразен с тежестта на нарушението и да не са прекомерни и за двете страни.
Договорът за поръчка е уреден в Особената част на Закона за задълженията и договорите – чл.280 – чл.292.
Законодателят го определя като договор, по който довереникът се задължава да извърши за сметка на доверителя възложените му от последния действия. Той е двустранен договор, може да бъде възмезден или безвъзмезден.
Страните по него се наричат ДОВЕРЕНИК и ДОВЕРИТЕЛ.
Довереникът се задължава само за ПРАВНИ ДЕЙСТВИЯ и съответните правни действия са ПРЕДМЕТ на договора. Ако договорът е възмезден, в предмета на договора се включва и уговореното възнаграждение, дължимо от доверителя.
Доверителят дължи на довереника направените от него разноски при изпълнение на поръчката. Довереникът е длъжен да дава информация при изпълнение на поръчката и да се отчете.
Този договор се сключва с оглед личността на довереника. Предвидена е възможност за довереника да възложи поръчката на трето лице, но само ако е овластен за това от доверителя или ако това е станало необходимо за запазване интересите на доверителя или ако от неизвършването му доверителят би претърпял вреди. Довереникът е длъжен да извести незабавно доверителя за заместването. Довереникът, който не е имал право да се замести, отговаря за действията на заместника като за свои, а ако е имал това право, отговаря за вредите, причинени от лошия избор на заместника си.
Предвидена е и възможност за довереника да се отклони от поръчката, но само ако това е станало необходимо за запазване интересите на доверителя и не е било възможно да се вземе неговото съгласие.
Договорът за поръчка може да се прекрати освен по други причини още и с оттегляне на поръчката от доверителя и с отказ от довереника.
Договорът за поръчка може да се придружи с упълномощаване, което е отделна /едностранна/ правна сделка.
Договор за поръчка, наречен договор за правна помощ, придружен с пълномощно, сключва адвокат /довереник/ с клиента си /доверител/ за труд по дело и това е най-срещаното му приложение /без пълномощно не може в случая/. Общото пълномощие дава право на довереника /адвоката/ за извършване на всички съдопроизводствени действия, включително и преупълномощаване.
Пълномощникът /адвокатът/ е длъжен незабавно да извести упълномощителя /клиента/ за преупълномощаването и да му даде необходимите сведения за преупълномощения /друг адвокат/. В някои случаи е необходимо изрично пълномощно – за предявяване на искове за гражданско състояние, включително брачни искове, за сключване на спогодба, за намаляване, оттегляне или отказ от иска, за признаване на исканията на другата страна и други.
Ако доверителят /клиентът/ живее в София, но делото се разглежда в Русе съобразно правилата за местна подсъдност, по-икономично за клиента е да упълномощи и да сключи договор за правна помощ с адвокат от Русе, а не от София, предвид задължението му да поеме направените от довереника му /адвоката/ разноски при изпълнение на поръчката. /Правилата за местна подсъдност са в чл.105 – чл.117, ГПК. Има обща местна подсъдност и няколко особени. Според правилото за обща местна подсъдност искът се предявява пред съда, в района на който е постоянният адрес или седалището на ответника – съображението е,че делото следва да се разглежда пред най-удобния за ответника съд, т.к. не е ясно дали искът е основателен. При искове за обезщетяване на вреди от непозволено увреждане е предвидена възможност за избор между общата местна подсъдност и особена – по местоизвършване на противоправното вредоносно деяние – целта на законодателя в случая е да бъде облекчен пострадалият от деликта. И т.н. с особените…/
Комисионният и спедиционният договор са разновидности на договора за поръчка, уредени в Търговския закон – като търговски сделки винаги са възмездни.