Договорът за дарение е уреден в чл.225 – чл.227 от Закона за задълженията и договорите. От 1950 г. до днес законодателят е направил едно изменение – през 1993 г., но уредбата е удовлетворяваща и в наши дни. Разпоредби относно дарението има и в Закона за наследството.
Дарението не е едностранна правна сделка. То е едностранен и безвъзмезден ДОГОВОР.
Законодателят определя дарението като договор, с който дарителят отстъпва веднага и безвъзмездно нещо на дарения, който го приема. За да е налице дарение, е необходимо дарителят да има намерение да дари и да изяви воля в този смисъл, а дареният да е съгласен да получи безвъзмездно.
Дарението на бъдещо имущество е нищожно. Обещанието за дарение не може да произведе действие. Дарението на чужда вещ или чуждо право е нищожно. Нищожно е и дарението, когато то или мотивът, единствено поради който е направено, са противни на закона или на добрите нрави. Нищожност означава правно нищо, лишено от живот.
В зависимост от съображенията, поради които се дарява, дарението бива два вида – незаинтересовано и възнаградително. Даренията в брачен договор са незаинтересовани. Възнаградително дарение се прави в знак на признателност за получени услуги – например за указана добра медицинска помощ; на пожарникар или полицай, спасил нечий живот и т.н. и по морални съображения не може да бъде отменяно за разлика от незаинтересованото дарение.
Според модалитетите си дарението бива четири вида – чисто, срочно, условно или под тежест. Чистото дарение, наричано още просто дарение, не е свързано с никакви условия и тежести. При срочното дарение се отлага ползването на подареното – дареният става титуляр на подареното веднага, но може да го ползва след изтичане на определен период от време. При условното дарение подареното се придобива от дарения, но съществува под условие. При дарението с тежест дарителят възлага на дарения обременявания, които могат да бъдат в интерес на дарителя или на трето лице, но могат да са в интерес и на дарения. Ако условията или тежестта в договора за дарение са невъзможни, дарението е нищожно – счита се, че не е правено.
За сключване на договор за дарение се изисква дееспособност само на дарителя – дарението е акт на разпореждане с имуществени права на дарителя. За дарения няма изискване за дееспособност . Всяко физическо и юридическо лице може да бъде дарено, но ако дареният е малолетен /под 14 г./, или поставен под пълно запрещение, дарението се получава от неговия законен представител – родител или настойник, а ако дареният е непълнолетен /между 14 г. и 18 г./, или поставен под ограничено запрещение, е необходимо съгласие и на родител или попечител.
Предмет на договора за дарение могат да бъдат всички имуществени права – движими и недвижими вещи, вещни права и т.н.
За да е действителен договорът за дарение на недвижима вещ, е необходимо да се спази форма – нотариален акт, като договорът за дарение се вписва в Имотния регистър към Агенция по вписванията. Ако с договора за дарение се отстъпва веднага и безвъзмездно автомобил, формата за действителност, която трябва да се спази е писмена форма с нотариална заверка на подписите.
Дарителят не отговаря пред дарения за недостатъци на подареното, освен ако известни и премълчани от дарителя недостатъци са причинили вреди на дарения.
Дарителят не отговаря и за съдебно отстраняване, т.к. отстъпва безвъзмездно.
Незаинтересованото дарение може да бъде отменено на договорни и на законни основания.
В договора за дарение или в брачния договор, в който се уговаря дарение, може да се предвиди отмяна в определен случай.
Съществуват и три законни основания за отмяна на дарение, посочени в чл.227 от ЗЗД, общото между които е непризнателност на дарения към дарителя – ако дареният убие или направи опит да убие дарителя, неговия съпруг или дете или е съучастник в такова престъпление, ако дареният набеди дарителя в определени престъпления и ако дареният отказва издръжка, от която дарителят се нуждае, в случай че дареният има възможност да я даде. Предварителен отказ от законното право за отмяна на дарение е недействителен – не може да произведе действие. Отмяна на дарение на някое от законните основания може да се иска в едногодишен срок, откакто на дарителя е станало известно основанието, а ако дарителят е починал преди това, отмяна могат да искат и наследници на дарителя.
Дарението може да се отменя или да се намали и при смърт на дарителя по искане на негови низходящи /деца/, родители или съпруг, ако с дарението е накърнена запазената им част от наследството.
Отмяната на дарение е с обратно действие – счита се, че не е правено. Но ако подареното е било отчуждено на трети лица преди исковата молба за отмяна, техните права не могат да бъдат засегнати.
Исковите молби за отмяна на дарение на недвижим имот се вписват в Имотния регистър и се посочват в Удостоверението за вещни тежести наред с другите вписани обстоятелства.