Дискриминацията

Чл.14 от Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи забранява дискриминацията.

Българският нормативен акт, регламентиращ защитата от  дискриминация, е Законът за защита от дискриминация, в сила от 01.01.2004 г. Той защитава от ПРЯКА и НЕПРЯКА дискриминация всички ФИЗИЧЕСКИ ЛИЦА на територията на страната. По отношение на юридическите лица защитата обхваща само техния ЧЛЕНСКИ СЪСТАВ и ЗАЕТИТЕ В ТЯХ ЛИЦА.

За дискриминация се носи и гражданска, и дисциплинарна отговорност. Лицата, съзнателно подпомогнали извършването на актове на дискриминация, също носят отговорност.

Чл.4, ал.1 от ЗЗДискр. забранява всяка ПРЯКА или НЕПРЯКА дискриминация, основана на пол, раса, народност, етническа принадлежност, човешки геном, гражданство, произход, религия или вяра, образование, убеждения, политическа принадлежност, лично или обществено положение, увреждане, възраст, сексуална ориентация, семейно положение, имуществено състояние или на всякакви други признаци, установени в закон или в международен договор, по който България е страна. Признакът ПОЛ включва и случаите на промяна на пола.

Чл. 4, ал.2 от ЗЗДискр. определя пряката дискриминация като всяко по-неблагоприятно третиране на лице на основата на признаците по ал.1, отколкото се третира, било е третирано или би било третирано друго лице при сравними сходни обстоятелства.

Примери: Пряка е дискриминацията, ако работодател откаже да наеме на работа млада жена, защото е в репродуктивна възраст и има риск от бременност и дълъг отпуск. Пряка е и дискриминацията, ако работодател плаща по-ниско трудово възнаграждение на бежанец спрямо останалите наети работници или служители за същата работа. Пряка дискриминация има и заради установеното неравноправно третиране на лица с различни свободни професии при облагане с данък върху дохода – на журналисти, на адвокати, на дейци на културата, науката и образованието нормативно признатите разходи са 40 процента, а за всички останали свободни професии са 25 процента.

Чл.4, ал.3 от ЗЗДискр. определя непряката дискриминация като по-малко благоприятно третиране или поставяне в особено неблагоприятно положение, произтичащо от привидно неутрални разпоредби, критерий или практика, освен ако разпоредбата, критерият или практиката са обективно оправдани с оглед на законовата цел и средствата за постигане на целта са подходящи и необходими.

Пример: Непряка е дискриминацията спрямо страни по дела, защитавани от техни близки роднини или самостоятелно осъществяващи защитата си, на които не им се присъжда възнаграждение за труд по делото поради липса на разпоредба в ГПК.

Според чл.5 от ЗЗдискр. ТОРМОЗЪТ на основа на някой от признаците по чл.4, ал.1 от ЗЗдискр., СЕКСУАЛНИЯТ ТОРМОЗ, ПОДБУЖДАНЕТО КЪМ ДИСКРИМИНАЦИЯ, ПРЕСЛЕДВАНЕТО И РАСОВАТА СЕГРЕТАЦИЯ, както и ИЗГРАЖДАНЕТО и ПОДДЪРЖАНЕТО НА АРХИТЕКТУРНА СРЕДА, ЗАТРУДНЯВАЩА ДОСТЪПА НА ЛИЦА С УВРЕЖДАНИЯ ДО ПУБЛИЧНИ МЕСТА, също се смятат за дискриминация.

*** “ТОРМОЗ” е всяко нежелано поведение на основата на признаците по чл.4, ал.1, изразено физически, словесно или по друг начин, което има за цел или резултат накърняване достойнството на лицето и създаване на враждебна, принизяваща, унизителна, обидна или застрашителна среда.

*** “СЕКСУАЛЕН ТОРМОЗ” е всяко нежелано поведение от сексуално естество, изразено физически, словесно или по друг начин, с което се накърняват достойнството и честта и се създава враждебна, принизяваща, обидна, унизителна или застрашителна среда и, в частност, когато отказът да се приеме подобно поведение или принудата към него може да повлияе на вземането на решения, засягащи лицето.

*** “Преследване” по смисъла на чл.5 от ЗЗДискр. е по-неблагоприятно третиране на лице, което е предприело или се предполага, че е предприело или ще предприеме действие за защита от дискриминация; по-неблагоприятно третиране на лице, когато свързано с него лице е предприело или се предполага, че е предприело или ще предприеме действия за защита от дискриминация; по-неблагоприятно третиране на лице, отказало да дискриминира.

*** “Действия за защита от дискриминация” по смисъла на ЗЗДискр. включват подаване на жалба или сигнал, предявяване на иск или свидетелстване в производство за защита от дискриминация.

*** “Подбуждане към дискриминация” означава пряко и умишлено насърчаване, даване на указание, оказване на натиск или склоняване към извършване на дискриминация.

*** “Расова сегрегация” е издаването на акт, извършването на действие или бездействие, което води до принудително разделяне, обособяване или отделяне на лице на основата на неговата раса, етническа принадлежност или цвят на кожата.

Въпреки че чл.6, ал.2 от ЗЗДискр. повелява при изработването на проекти за нормативни актове да бъде съобразена целта за недопускане на пряка или непряка дискриминация, факт са някои “дупки” в нормативни актове, които водят до дискриминация.

Защита от дискриминация може да се търси по три начина:

1.Чрез Комисията за защита от дискриминация

Производството пред Комисията може да се образува по ЖАЛБА на пострадалия, по инициатива на Комисията или по СИГНАЛ на физически и юридически лица, на държавни или общински органи. Жалбата или сигналът трябва да са на български език и да имат определеното в чл.51, ал.2 от ЗЗДискр. съдържание. Не се допускат за разглеждане: 1. анонимни жалби и сигнали; 2. подадени след изтичане на три години от осъществяване на дискриминационния акт или 3. ако се установи, че същият спор се разглежда от съд.

2. По съдебен ред

Актът на дискриминация е деликт. Във всички случаи дискриминацията засяга достойнството и честта на пострадалия, руши усещането за равноправие и справедливост.

3.Чрез ЖАЛБА до Омбутсмана

Пострадалият може да подаде ЖАЛБА до Омбутсмана, само ако дискриминацията е от страна на държавни или общински органи или техните администрации, или от съдебната система. Срокът, в който може да се упражни това право, е две години, считано от извършване на дискриминационното деяние.

***Приказка

“Мустафа бил добър и мъдър човек. През целия си живот търсел истината. Затова повече слушал, отколкото говорел. Слушал с еднакво внимание всички – и тези, които хората смятали за умни, и онези, които мислели за глупави.

“Никога човек не може да е сигурен кой в действителност е глупав и кой е умен – разсъждавал той. –  Ако една лампа мъждука едва – едва, това не означава непременно, че в нея няма масло. Може да е препълнена или още да не се е разгоряла.”

Мустафа радушно завързвал разговор с всички хора и винаги им задавал въпроса:

• Знаеш ли нещо за истината? Разкажи ми!

Един ден, докато се разхождал и продължавал да  мисли за истината, срещнал дервиш.

• Добър ден! Какво правиш? – попитал дервишът.
• Просто вървя и размишлявам. Търся истината.
• Истината е нашият тил – отговорил дервишът. Истината е навсякъде с нас, но не можем да я видим.
• Не те разбирам – възкликнал Мустафа.

Тогава дервишът му подал един много красив пръстен с огромен диамант и казал:

• Вземи този пръстен – той ще ти отговори на въпроса. Просто трябва да го дадеш на човека, който е най-далече от теб. И тогава всичко ще ти се изясни.

Като казал това, дервишът завил в една горска пътечка и изчезнал.

• Задачата не е трудна – казал си Мустафа и тръгнал към дома си.

Приготвил се за път и потеглил. Вървял дни и нощи, минал през гори и планини, през знойни пустини, прекосил морета и океани и накрая стигнал до края на света. Бил изнемощял, с изпокъсани дрехи и наранени крака, но доволен, че е пристигнал на най-далечното място. Сега трябвало да намери човек, на когото да даде пръстена.

Мястото, на което се озовал, било ледена пустош и докъдето стигал погледът му не се виждало нищо друго освен сняг и лед. Не се чувал никакъв звук, сякаш наоколо нямало нищо живо. Само ярки звезди блещукали в непрогледната нощ.

Изведнъж насред снежното поле видял огън и тръгнал към него. До огъня стоял човек, увит в кожи, който гледал съсредоточено в пламъците и като че ли не виждал нищо около себе си.

Мустафа бавно се приближил и седнал до него, но човекът сякаш не забелязал появата на новодошлия и продължавал мълчаливо да съзерцава огъня.

• Извинявай, че прекъснах уединението ти – нарушил тишината Мустафа, – но имам нужда да се постопля. Надявам се, че нямаш нищо против да поседя до теб около огъня.

После неуверено се опитал да завърже разговор и попитал:

• За какво мислиш?

Думите му прозвучали странно и нереално в оглушителната тишина наоколо. Тогава човекът в кожите изведнъж потрепнал, сякаш се събудил от дълбок сън, и като вдигнал поглед към звездното небе, казал:

• Кажете ми, звезди, какво е истината…

Мустафа толкова се развълнувал от тези думи и от сцената, на която присъствал, че в изблик на съпричастност и топлота прегърнал човека и със сълзи на очи казал:

• Мили братко! Знаеш ли, мислите ни са еднакви, сърцата ни говорят по един и същи начин… Сякаш в теб виждам самия себе си! Прекосих целия свят, за да намеря най-далечния човек, а намерих брат, скъп приятел, когото чувствам по-близък от всеки друг в живота ми.

В този момент Мустафа разбрал, че не може да даде пръстена на този човек, защото той в никакъв случай не би могъл да е най-далечният за него човек.

Единственото, което можел да направи, било да се върне у дома. Това бил краят на света и нямало накъде повече да върви.

Когато се прибрал, на прага го посрещнала жена му с бурни възгласи:

• Къде беше през цялото това време? Знаеш ли колко се притеснявах за теб? Започнах да мисля, че си загинал. Каква работа имаше, че се наложи да отсъстваш толкова време?
• Исках да разбера какво е истината – кротко отговорил той.
• И за какво ти е това? Какви са тези глупости, с каквито се занимаваш? – заядливо попитала жена му.

Мустафа толкова се изумил от последните й думи, че я погледнал така, сякаш я вижда за първи път. Станало му ясно, че няма да го разбере, но все пак й разказал за срещата с дервиша и за пръстена. Когато извадил пръстена, жена му извикала от възторг:

• Какъв камък!

Но само след минута на лицето й се изписал гняв и изкрещяла:

• И ти искаш да кажеш, че си ходил на другия край на света, за да дадеш тази скъпоценност на някакъв чужд човек!
• Да – отвърнал объркано Мустафа.

Жена му се зачервила от гняв и негодувание и изкрещяла:

• Какъв глупак!

Тогава Мустафа разбрал, че разстоянието между него и тази жена е по-голямо, отколкото до най-далечната звезда на небето и с усмивка й подал пръстена на дервиша.

• Този пръстен е за теб – тихо казал той.”