
Гражданският процес е производство, което може да протече разнообразно. Между отделните дела има големи различия.
По съображения за процесуална икономия е добре исковият процес да приключи само с първоинстанционното производство и Решението да не се обжалва. Това рядко се случва.
Не най-лошият възможен вариант е исковият процес да протече с пет производства – едно първоинстанционно, две въззивни и две касационни заедно с многобройни заседания. Имайки предвид времето, което се губи само за една инстанция, това означава многогодишен висящ съдебен процес и липса на Решение.
Най-лошият вариант е, ако след Решение на най-горната инстанция у нас се стигне до жалба срещу държавата в Европейския съд по правата на човека в Страсбург, който защитава индивидите от нарушаване на човешки права.
Европейският съд по правата на човека се създава с Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи, подписана малко след края на Втората световна война – на 04.11.1950 г. в Рим от членовете на Съвета на Европа. Съставена е на английски и на френски език, като и двата текста имат еднаква сила, в единствен екземпляр, който остава на съхранение в архивите на Съвета на Европа. България я ратифицира в края на миналия век, след което тя става задължителна за нашата страна и стои по значение по-високо от Конституцията. Към Конвенцията има седем протокола, подписани по-късно, с които тя се изменя и допълва. Страните се договарят да осигуряват на всяко лице под тяхна юрисдикция правата и свободите, определени в Конвенцията, сред които са и следните:
- Всяко лице има ПРАВО НА СПРАВЕДЛИВО ГЛЕДАНЕ НА НЕГОВОТО ДЕЛО В РАЗУМЕН СРОК ОТ БЕЗПРИСТРАСТЕН СЪД.
- Предвидена е ЗАБРАНА НА ЗЛОУПОТРЕБАТА С ПРАВА с уточнението, че никоя държава, група или лице не може да осъществява дейност или действия, имащи за цел разрушаването на което и да е от правата и свободите, предвидени в Конвенцията, или ограничаването им – например на правото на справедлив процес в разумен срок.
Разглеждането на делата в ЕСПЧ в Страсбург са безплатни за жалбоподателя и не се събира такса за администриране на жалбата, но жалбоподателят плаща адвокатско възнаграждение в по-висок размер, отколкото в България, т.к. делата се разглеждат на чужд език – английски и френски.
Съдиите в ЕСПЧ са с признати високо морални качества и отговарят на изискванията, необходими за заемане на висши съдебни длъжности или са юрисконсулти с призната компетентност.
Около 90 процента от жалбите срещу българското правосъдие до ЕСПЧ не се допускат основно по две причини: 1. Пропускане на четиримесечния срок, в който следва да бъдат подадени, считано от последното българско съдебно решение – на най-горната инстанция; 2. Некоректно изготвена жалба.
Съдът в Страсбург допуска за разглеждане и се произнася по около десет процента от българските жалби. Десет процента към днешна дата са около 750 жалби, считано от ратифицирането на Конвенцията.
Повечето дела срещу България в ЕСПЧ в Страсбург се печелят от жалбоподателите, тоест оплакванията срещу правосъдието у нас се признават за основателни.
Сред основанията за осъждане на държавата ни са нарушаване ПРАВОТО на справедлив процес и прекалена продължителност на съдебното производство.
България е сред страните с най-много дела в ЕСПЧ.
Обезщетенията, които българската държава плаща за правосъдието, накърняващо международно признати човешки права, са в огромни размери всяка година.
Функционалният имунитет пази съдията дори след установено нарушаване на международно признати човешки права и осъждане на България.